№
гр. Левски, 12.12.2018г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на двадесети ноември през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №316 описа за 2018 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от В.Т.Т. *** против Наказателно
постановление №18-0293-001262/01.08.2018г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, в частта му, с която на жалбоподателя са наложени следните
наказания: 1.глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от
ЗДвП; 2. глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП;
3. глоба в размер на 50 лв. на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП. С жалбата
са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се,
че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не отговаря на действителната
такава, тъй като към момента на пристигане на полицейския патрул, автомобилът
не е бил в движение. Жалбоподателят твърди, че не била спазена процедурата по
чл.170, ал.5 от ЗДвП за извършване на проверка. Моли наказателното
постановление да бъде отменено.
В проведените по
делото съдебни заседания жалбоподателят не се явява и не се представлява. Представя по делото
писмено становище, с което заявява, че в управлявания от него автомобил имало
поставено детско столче, както и че полицейски служител не бил отишъл до
автомобила му, за да установи нарушението. Твърди, че не бил спиран за
проверка, а паркирал, тъй като бил достигнал крайната си дестинация, а
нарушенията били констатирани след като пътниците вече били слезли от автомобила.
Ответната страна
по жалбата РУ Левски към ОДМВР – Плевен не изразява становище по жалбата, не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 20.07.2018г., около
15,00ч. жалбоподателят В.Т.Т. управлявал лек автомобил *** с рег.№*** като се движел в село Г., обл.П., по улица „***”. Същият пътувал в посока към намираща се
на същата улица къща на негови роднини. Заедно с него в автомобила пътувал и
друг пътник, както и дете. Жалбоподателят В.Т., както и другият пътник не били поставили
предпазните си колани по време на движението, а детето не било поставено на
допълнителна специална детска седалка.
По същото време,
свидетелите В.Н.С. – мл. автоконтрольор и С.Б.П. – мл. полицейски инспектор, при
РУ Левски, към ОД МВР Плевен, изпълнявали служебните си задължения по контрол
на ЗДвП, като по предварително утвърден график извършвали обход на територията
на село Градище.
Същите се движели с
патрулния автомобил зад лекия автомобил, управляван от жалбоподателя Т.. При
движението си зад него, свидетелите С. и П. забелязали, че шофьорът и пътникът
в автомобила били без поставени предпазни колани. Същите се изравнили с
автомобила на жалбоподателя и подали сигнал за спиране. В този момент жалбоподателят
бил достигнал къщата на своите роднини на ул.”***” и паркирал пред нея.
Непосредствено след него паркирал и патрулния автомобил. Свидетелят В.С. отишъл
до паркирания автомобил, където установил, че шофьорът и пътниците са без
предпазни колани, а в колата няма монтирано детско столче, детето било седнало
на предната седалка без поставено такова. Поискал документите на водача на
автомобила.
За констатираните
нарушения св. В.С. съставил на жалбоподателя АУАН сер.Д №0664848/20.07.2018г.
за това, че на 20.07.2018г., в 15,00 ч., като водач на посочения л.а.
управлява, като превозва дете под дванадесет годишна възраст на предна седалка
на МПС, не използва обезопасителният колан, с който е оборудван автомобилът и
не е подсигурил пътниците с обезопасителни колани, с които е оборудван
автомобилът, с което виновно нарушил чл.133, ал.2, чл.137а, ал.1 и чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП.
Актът бил подписан от
св.С. Б.П., като свидетел. Същият бил връчен лично на жалбоподателя и подписан от
него на 20.07.2018г. При съставянето на акта В.Т. възразил пред свидетеля С.. Същият депозирал и писмено възражение срещу
така съставения акт пред административно наказващия орган, в което изложил твърдение, че към момента на
проверката автомобилът бил паркиран, пътниците били слезли, а синът му го
помолил да седне при него на предната седалка и жалбоподателят го взел при себе
си. Твърди, че полицейските служители не са слизали от патрулния автомобил, за
да установят нарушението, а Т. отишъл при тях, след като бил повикан.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение административно-наказващият орган
издал обжалваното наказателното постановление, с което наложил на В.Т.Т.
административни наказания, както следва:
1. за нарушаване на
чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП – водач превозва пътник, който не изпълнява
задължението за използване на предпазен кола - на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50 лева;
2. за нарушаване на
чл.137а, ал.1 от ЗДвП – водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2, N3, когато е в движение, не използва обезопасителен колан, с който
МПС е оборудвано - на основание чл.183, ал.4, т.1, пр.1 от ЗДвП,
административно наказание глоба в размер на 50 лева;
3. за нарушаване на
чл.133, ал.2 от ЗДвП – превозва дете до 12 години на предната седалка на лек
автомобил без поставена допълнителна специална седалка или на задната седалка
на мотоциклет (мотопед) - на основание чл.133, ал.2 от ЗДвП, административно
наказание глоба в размер на 50 лева.
Наказателното
постановление било връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 18.09.2018г.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите В.Н.С. и С.Б.П., както и от писмените
доказателства – АУАН сер.Д №0664848/20.07.2018г.,
НП№18-0293-001262/01.08.2018г., възражение срещу АУАН сер.Д
№0664848/20.07.2018г., Заповед
рег.№8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, справка за
нарушител/водач.
Съдът даде изцяло вяра на
показанията на свидетелите В.С. и С.П., тъй като същите са последователни,
логични, не са в противоречие помежду си, както и с останалия доказателствен
материал. Показанията на двамата свидетели са еднопосочни и взаимно допълващи
се по отношение на обстоятелството, че същите са се движели с патрулния
автомобил зад автомобила, управляван от жалбоподателя, като са успели да
възприемат през задното стъкло на последния, че шофьорът и пътниците са без
предпазни колани. В показанията на двамата свидетели не е налице противоречие
относно обстоятелството, че непосредствено след преустановяване на движението
на автомобила на жалбоподателя, до него спрял и патрулния автомобил, след което
свидетелят Н. С. отишъл до водача, за
да поиска документите му и констатирал непосредствено описаните нарушения,
включително, че в колата няма монтирано детско столче. В показанията си
свидетелят С. заявява, че се изравнили с автомобилът на жалбоподателя и му
подали сигнал за спиране, като същият паркирал пред къщата на своите роднини,
която достигнал в същия момент.
Съдът кредитира с доверие
фактите, изложени от разпитаните по делото свидетели, тъй като същите дават
показания за непосредствените си възприятия по време на изпълнение на
служебните си задължения. По делото не са налице каквито и да било данни за
възможна заинтересованост на свидетелите от изхода на делото, както и същите да
са имали каквито и да било предходни отношения с жалбоподателя, така че
показанията им да са преднамерено уличаващи в извършване на процесните нарушения. Свидетелите С. и П. са
изпълнявали служебните си задължения по контрол на ЗДвП, поради което
вниманието им е било концентрирано именно в посока спазването на тези правила.
По делото не са събрани
каквито и да било доказателства, които да опровергаят изложените от свидетелите
факти. Жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на посочените от
него твърдения в жалбата и депозираното пред административно-наказващия орган
възражение срещу АУАН. Предвид на това съдът не прие за установени така
изложените от него факти.
В подкрепа на гласните
доказателствени средства са и приобщените по делото писмени доказателства,
които съдът кредитира, като официални документи, издадени от компетентни
длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред, както
и неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Същите са съставени от компетентни
длъжностни лица, видно от представената Заповед рег.№81213-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и
подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление, нарушението, описано в
него съответства на това в акта, НП е предявено лично на жалбоподателя срещу
подпис.
Изложените факти в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП,
съответстват на правната квалификация на деянията. Правилно е приложен
материалния закон.
Разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП създава задължение за водачите и такова за пътниците в МПС от
категории M1, M2, M3, N1, N2, N3, когато са в
движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС е оборудвано.
С чл.183, ал.4, т.7 от
ЗДвП е предвидена санкция за водач на МПС, който не изпълнява задължението си за
използване на предпазен колан, както и в случай, че превозва пътник, който не е
изпълнил задължението си за използване на предпазен колан.
Предвид на това, правилно
административно-наказващият орган е приел, че с това, че не е поставил
предпазен колан, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.137а, ал.1 от
ЗдВП, както и правилно е приложил санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1
от ЗДвП, предвиждаща наказание за това нарушение.
По отношение на вмененото
му нарушение за това, че не е подсигурил пътниците в автомобила да бъдат с
оборудваните в него предпазни колани, правилно административно-наказващият
орган е посочил разпоредбата на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, като нарушена
материално-правна норма и санкционна такава. В нея се съдържа правилото за поведение
на водача на автомобила по отношение на превозването на пътници без предпазни
колани, както и наказание за нарушаването му. ЗДвП не съдържа друга разпоредба
вменяваща това задължение, а чл.137а, ал.1 от ЗДвП създава такова за самите
пътници, движещи се в съответното МПС.
Налице е правилно
приложение на материалния закон и по отношение на вмененото на жалбоподателя
нарушение за това, че превозва дете до 12 години на предната седалка в лек
автомобил без поставена допълнителна специална седалка. Такова задължение е
предвидено в чл.133, ал.2 от ЗДвП, за нарушение на което се предвижда глоба
съгласно чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, подробно анализирани по-горе, се установяват
описаните в АУАН и НП факти, а именно, че на посочената в тях дата и час, в
село Г., обл.П., по ул.”***”, жалбоподателят управлявал МПС – ***, с рег.№***, без да бил изпълнил задължението си за
поставяне на предпазен колан, както и да подсигури движещите се в него пътници
да бъдат с поставени такива, превозвал дете до 12 години на предната седалка на
лек автомобил без поставена допълнителна специална седалка.
Предвид на изложеното,
правилно на В.Т.Т. е наложена глоба за всяко едно от посочените нарушения на
ЗДвП във фиксирания от закона размер – по 50 лева за всяко от трите нарушения.
Поради посочените аргументи наказателното постановление следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №18-0293-001262/01.08.2018г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с което на В.Т.Т., ЕГН:**********, с адрес: ***, са наложени
административни наказания, както следва:
- на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.2 от ЗДвП
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП,
- на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП,
- на основание чл.183, ал.4, т.10 от ЗДвП
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 лева, за нарушение
на чл.133, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: