Р Е
Ш Е Н И Е
гр.
ЛЕВСКИ, _21.12._
Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _четвърти
декември_ две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_322_
по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от И.Е.И. ***, с ЕГН **********, против НП №18-0293-001334 на началник РУП
към ОДМВР Плевен РУ - Левски.
Жалбоподателят твърди, че на 28.09.2018г.
му е връчено обжалваното НП. Счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че по
пункт 2 не ставало ясно дали твърдяното от него неизползване на защитна каска е
станало при управление на мотопед или мотоциклет, тъй като наказващият орган не
бил дал достатъчно ясно описание на фактическата
обстановка, като счита, че това нарушава правото му на защита, защото не
ставало ясно в какво точно нарушение е обвинен, като не било индивидуализирано
конкретното превозно средство, което се твърди, че е управлявал. Това водело до
сериозно нарушаване на правилата за налагане на административни наказания и до
невъзможност да разбере за какво точно нарушение е бил наказан.
Алтернативно прави искане, в случай, че
съдът прецени, че наказателното постановление не страда от съществени
недостатъци, моли съда да го измени в частта на наказанията по същото, като му
бъдат наложени глоби в минимален размер, а именно – за нарушението по чл. 177,
ал.1, т.2 от ЗДвП – 100 лв., тъй като тежестта на наказване не е била
съобразена с конкретните обстоятелства.
Жалбоподателят
се явява в съдебно заседание, поддържа жалбата.
За административно-наказващият орган –
редовно призован – не се явява
представител, не е депозирано становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2
от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
Административнонаказателното
производство против И.Е.И. е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение на 15.08.2018г. за това, че на същата
дата около 13:20 часа в гр. Л., по ул. ***, на кръстовището с ул. ***, като
водач на МПС мотопед ***, с рег. №***, управлява без свидетелство за управление
на МПС – неправоспособен, без да използва защитна каска и не представя СУМПС –
част ІІ. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл. 100, ал.1, т.2, чл. 137Е
и чл. 150 от ЗДвП. с което е нарушил чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
Въз
основа на направените в акта констатации, наказващият орган - началник РУП към ОДМВР Плевен РУ – Левски е издал обжалваното
наказателно постановление, с
което за констатираните нарушения, на основание чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 от
ЗДвП е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 300 лв.; на основание чл. 183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложил административно наказание „глоба” в размер на
50 лв. и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП е наложил глоба в размер
на 10 лв.
От показанията на разпитаните свидетели –
служители в РУП – Левски се установява, че на датата, на която е съставен АУАН са
изпълнявали служебните си задължения, когато са установили, че жалбоподателят
управлява мотопед, без да е поставил каска. При извършената проверка се оказало,
че е неправоспособен водач и не носи свидетелство за регистрация МПС. За
констатираните нарушения бил съставен АУАН.
Показанията на свидетелите са
последователни, логични, дадени въз основа на техните възприятия, кореспондират
си, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
След запознаване с приложените по делото
АУАН и НП съдът намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на
формалните изисквания на ЗАНН, издадени са от компетентни органи, притежаващи
нужните правомощия, съгласно представената Заповед на министъра на вътрешните работи.
При съставяне на АУАН и при издаването на
НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят
до опорочаване на административнонаказателното производство.
По отношение на наведените доводи от
страна на жалбоподателя, че не ставало ясно неползването на защитна каска е
станало при управление на мотопед или на мотоциклет, съдът намира, че същото не
се отразява на съставомерността на деянието, тъй като е несъмнено, че привлеченото
към административнонаказателна отговорност лице е управлявало мотопед без да
използва защитна каска, което е задължително и с което деяние е нарушил
разпоредбата на чл. 137е от ЗДвП.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя.
Съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в изпълнение на функциите му,
като в него се съдържат всички изискуеми от закона реквизити.
Нарушенията са подробно описани, поради
което не съществува съмнение какви са административните нарушения, които са
вменени на жалбоподателя, за какво е санкциониран и кои са нарушените правни
норми. Поради което съдът намира, че правото му на защита не е нарушено.
Съдът
приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че безспорно е установено
извършването на нарушенията.
С оглед разпоредбата на чл. 189, ал.2 от
ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до
доказване на противното. По делото не са събрани доказателства, оборващи
доказателствената сила на съставения акт.
Свидетелят С. извършил справка, от която
установил, че жалбоподателят е неправоспособен. По изложените съображения съдът
приема, че правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя И., тъй като
разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползванe, да се управлява от
правоспособен водач.
При определяне на наказанието нарушението
правилно е подведено под санкционната норма на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, като
размерът на наказанието е в максималния, предвиден от закона размер – 300 лв.
Във връзка с индивидуализиране на
наложената санкция в максималния й размер, административнонаказващият орган не
е изложил конкретни мотиви за това.
Съдът намира, че размерът на наказанието
не е съобразен с тежестта на нарушението. От справката за нарушител,
приложена по делото, е видно, че И. няма други провинения по ЗДвП.
По изложените съображения, в съвкупност с
ниската степен на обществена опасност на дееца,поведението на същия, съдът
намира, че неоснователно и необосновано административнонаказващият орган е
наложил твърде висок размер на наказанието – максимален, поради което следва
наложеното наказание да бъде намалено до минимално предвиденото в закона.
Предвид изложеното съдът счита, че
наказанието, наложено на жалбоподателя на основание чл. 177, ал.1,т.2, пр.1 от
ЗДвП – глоба в размер на 300 лв. следва да бъде определена към минималния
предвиден в закона размер. Ето защо съдът намира, че глоба от 100 лв. е
съответна на извършеното нарушение.
По отношение на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв. на основание чл. 183, ал.4,
т.7 от ЗДвП, за нарушение по чл. 137е от ЗДвП.
Неизпълнението на тази разпоредба на ЗДвП
се санкционира по чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП с глоба в размер на 50 лв.
Непоставяйки каска, водачът е осъществил
състава на административно нарушение, съставомерно по чл. 137е от ЗДвП.
Описанието на нарушението дава възможност
на нарушителя да разбере в какво се изразява извършеното от него нарушение.
Нарушението е описано със съставомерните му белези, посочени са и
обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е безспорно установено и от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, като
административнонаказващият орган правилно е квалифицирал нарушението.
Размерът на наложената глоба е
императивно определена.
На жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП. Нарушението е
безспорно установено, наказващият
орган правилно е определил съответната на извършеното нарушение правна норма,
като размерът на глобата е законосъобразно и правилно определен с оглед на
извършеното нарушение.
В хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
На основание чл. 63 от ЗАНН ИЗМЕНЯ наказателно
постановление №18-0293-001334/27.08.2018г., издадено от началник РУП към ОДМВР
– Плевен РУ Левски, с което на И.Е.И.,
ЕГН********** ***, на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП ЗДвП е
наложена глоба в размер на ТРИСТА ЛЕВА, като НАМАЛЯВА размера на глобата от 300 лв. на СТО ЛЕВА.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата
му част като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
СЪДИЯ: