В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_345_ по описа на съда за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от М.Р.Б., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу НП №242/04.07.2018 г. на началника на РУ – Левски.

Жалбоподателката оспорва издаденото против нея наказателно постановление, с което й е наложено наказание глоба в размер на 30 лв. за извършено нарушение по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД.

Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Съображенията й затова са, че към датата на извършване на нарушението синът й С. И. Б. е навършил 17 години, поради което не попадал в хипотезата на ал.3 от разпоредбата на чл. 26 от ЗАНН, според която за административни нарушения извършени от малолетни, непълнолетни на възраст от 14 до 16 години и поставени под пълно запрещение отговарят съответно родителите, попечителите или настойниците, които съзнателно са допуснали извършването им.

Твърди, че към момента на извършване на деянието С. И. Б. е бил самостоятелен субект на административно наказателна отговорност и жалбоподателката като родител не носи такава.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени като неправилно и незаконосъобразно издаденото против нея наказателно постановление.

За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Срещу жалбоподателката е издаден АУАН затова, че на 17.06.208г. около 14:25 часа в РУ–Левски се установило, че като родител на С. И. Б. не е положила достатъчно усилия по опазване от изгубване на лична карта №*****.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за извършеното нарушение на основание чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД на М.Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 30 лв.

Наказващият орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя като родител за виновно извършено от него нарушение по чл. 81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, без да съобрази разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗАНН, с която норма е уредена административнонаказателната отговорност на непълнолетните лица по този закон. Наказващият орган не се е съобразил с факта, че се касае за лична карта на непълнолетно лице, което има навършени 16 години и съгласно цитираната разпоредба от ЗАНН той може да бъде носител на административнонаказателна отговорност.

Според разпоредбата на чл. 26, ал.2 от ЗАНН, административнонаказателно отговорни са и непълнолетните, които са навършили 16 години, но не са навършили 18 години, когато са могли да разбират свойството и значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си.

В случая административнонаказателната отговорност е следвало да се понесе лично от непълнолетния, а не от жалбоподателката, в качеството на негов родител.

Наказващият орган незаконосъобразно не е привлякъл отговорността на жалбоподателя по чл. 7, ал.1 от ЗБЛД. Допуснатото нарушение е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление на това основание.

Разпоредбата на чл. 82, ал.2, т.2 предвижда наказание глоба от 30 до 200 лв. за лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ.

Наказващият орган е наложил глоба на родителя, който не бил положил достатъчно усилия по опазване на личната му карта. В случая липсва субективния елемент от състава на нарушението – вината, което води до несъставомерност на деянието.

За да бъде наложена санкцията, предвидена в чл. 81, ал.2 от ЗБЛД следва да е налице виновно поведение от страна на извършителя. Съгласно чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо. Липсата на установена субективна страна на административно нарушение води не само до липса на елемент от състава, а до липса на извършено нарушение, което да бъде санкционирано.

Изпълнителното деяние на нарушението се изразява в три отделни и различни хипотези.

Наказващият орган е описал нарушението като родител на С. И. Б. не е положила достатъчно усилия за опазване на личната му карта от изгубване. Посоченото изпълнително деяние не попада в нито една от хипотезите, очертани от законодателя в санкционната норма.

В обжалваното НП липсва подробно описание на фактическата обстановка. Не е посочена дата на нарушението и ясно описание на същото, поради което съдът счита, че е нарушено правото на защита на жалбоподателката да разбере за какво нарушение е наказана. Посочените пороци са допуснати в АУАН и впоследствие са пренесени в НП. При издаване на наказателното постановление наказващият орган е нарушил императивната разпоредба на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съгласно която следва да направи пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

С оглед на изложените съображения за допуснати съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила от страна на наказващия орган при издаването на НП съдът намира, че същото следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №242/04.07.2018г. на началник РУ – Левски, с което на М.Р.Б., ЕГН**********, с адрес: ***, е наложена на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД административно наказание глоба в размер на тридесет лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: