Р Е Ш Е Н И Е

гр. ЛЕВСКИ,28.02. 2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Районен съд – Левски, в съдебно заседание на _двадесет и девети януари_ две хиляди и деветнадесета  година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

   

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като   разгледа докладваното от съдия Манолова а.н. дело №_390_ по описа за _2018_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд - Левски е постъпила жалба от М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***-0938-003957/07.08.2018 г. издадено от началник с-р ПП към ОДМВР Плевен, с което му е наложена глоба в размер  на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

            Жалбоподателят счита, че наказателното постановление се явява незаконосъобразно, като твърди, че не е извършил вмененото му административно нарушение. 

            Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.  

            За административно-наказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

            Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

            Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 29.07.2018г. против жалбоподателя е съставен АУАН за това, че на същата дата, в 08:55 часа в община Левски, на първокласен път І-3, на кръстовище с третокласен път 3002, като водач на мотоциклет *** с рег. № *** не спира на подаден сигнал за спиране, подаден от контролен орган, като А. вижда и разбира подадения сигнал, ускорява и продължава движението си по третокласен път 3002 в посока към град С.. Посочена като нарушена е разпоредбата  на чл. 103 от ЗДвП.

            По делото е представено и обжалваното НП, издадено от началник сектор към ОДМВР Плевен, с което за констатираното нарушение на жалбоподателя е наложено на основание чл. 175, ал.2, вр. чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

            В съдебно заседание са разпитани актосъставителя и двама свидетели, от показанията на които се установяват съдържащите се в АУАН констатации.  

От показанията им се установява, че на подадените със стоп палка, звукови и светлинни сигнали, възприети от жалбоподателя, последният не е спрял.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са дадени добросъвестно. Показанията на свидетелите са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.    

Безспорно се установява от приложената заповед, издадена на 14.05.2018г., че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

Административнонаказателното производство се образува със съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити и че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Не са налице противоречия между посочените гласни и писмени доказателства. От същите се установява по категоричен начин, че при ясно подаден сигнал от полицейски служител със стоп палка да спре, жалбоподателят не е изпълнил задължението си, което е станало причина да бъде последван, настигнат, след което е изгубил контрол, напуснал пътното платно и е реализирал ПТП, след което е била извършена проверката.

От приобщените гласни доказателствени средства се установява по категоричен начин и авторството на деянието.

Нарушението е извършено виновно от водача. При това положение правилно е била ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, като му е съставен АУАН, като точно е посочена правната квалификация на извършеното по чл. 103 от ЗДвП, който сочи, че при подаден сигнал за спиране на контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Съответна на нарушената разпоредба е санкционната такава на чл. 175, ал.2, във вр. с чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДВП, съгласно която се налагат наказания глоба от 150 до 300 лв. и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 месец до 1 година.

Според ЗДвП, повторно е нарушението, което е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

От представените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че нарушителят е наказан с НП №18-1275-000509/30.03.2018г., влязло в сила на 28.05.2018г. на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП, т.е. жалбоподателят е извършил нарушението в едногодишния срок от влизане в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение.

В случая с оглед вида и тежестта на нарушението, времето и начина на осъществяването му, както и данните за налични предходно налагани наказания за нарушения на ЗДвП, правилно е определен като размер наказанието глоба, както и кумулативно предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя.

При това положение, съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

При този изход на делото следва М.Г.А. да бъде осъден да заплати по сметка на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на 17 лв.

            На основание изложеното, съдът

                                                                  Р Е Ш И :

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №18-0938-003957/07.08.2018 г., издадено от началник с-р ПП към ОДМВР Плевен, с което на М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 175, ал.2, вр. чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,  КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

            ОСЪЖДА М.Г.А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати в полза на РС – Левски направените деловодни разноски в размер на 17 лв. 

            РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

                                                            СЪДИЯ: