гр. Левски, _07.02._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _седми
януари_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _441_ по описа за _2018_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от К.Г.В. ***-0293-001689/12.11.2018
г. на Началник РУП към ОД МВР П. РУ Л. Твърди се, че обжалваното НП е
незаконосъобразно и моли съда да го отмени.
За ответника – редовно призован – представител не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява основателна.
Видно от представения АУАН от 29.10.2018
г. е, че същия е съставен против жалбоподателя за това, че „на 29.10.2018 г. в
18.20 часа в гр.Л. ул. *********** управлява като нарушава зоната на действие
на пътен знак Б-2, като не спира, автомобилът е технически неизправен /не свети
ляв и десен задни габарити и задната табела не е осветена/. Водачът В. осуетява
полицейската проверка като напуска мястото на проверката преди тя да е
приключила.” В акта е отразено също
така, че водача виновно е нарушил чл. 6 т.1 от ЗДвП, чл. 101 ал.1 от ЗДвП и чл.
103 от ЗДвП.
По делото е представено и обжалваното
НП с което е прието, че
жалбоподателя е извършил: „1/ не
съобразява поведението си с пътен знак Б2, с което виновно е нарушил чл. 6 т.1
от ЗДвП, 2/отказва да предаде документите си, или осуетява извършването на
проверка от органите за контрол, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП и 3/
не спира да вземе мерки за отстраняване на възникнала незначителна неизправност
по време на движение, с което виновно е нарушил чл. 101 ал.1 от ЗДвП са му
наложени на основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв.,
на основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца и на основание чл. 179 ал. 6 т.1 от ЗДвП –
глоба в размер на 50 лв.
В съдебно заседание са разпитани в
качеството на свидетели – В.С. и М.М. ***. От показанията на свидетелите се
установява, че същите забелязали, че В. не спрял на знак стоп на кръстовището
на ул. ********** с ул.********** в гр. Л., а след като завил по ул.************
забелязали и, че не му светят задните габарити, както и че не е осветена
задната регистрационна табела, поради което В. бил спрян за проверка.
Установява се, че след като му обяснили, че не е спрял на знак стоп и не му
светят габаритите и задната табела не е осветена, го уведомили, че ще му бъде
съставен акт по ЗДвП, но В. след като им дал документите си, казал „да пишат” и
че си тръгва. Свидетелят С. му обяснил, че не може да напуска мястото на
проверката, но въпреки това В. си тръгнал, като малко по-късно след около 10
минути се върнал, подписал акта и си получил документите.
Видно обаче от представения по делото
АУАН, и от обжалваното НП е, че в същите не е посочено точното място на
извършване на нарушението. Макар и в съдебно заседание свидетелите С. и М. да
обясняват на кое именно кръстовище в гр.Л. В. не е спрял на знак „Стоп”, то в
акта и НП това не е отразено, като най-общо е посочено в гр. Л. на ул.************.
Налице е и съществено разминаване между обстоятелствената част и диспозитива на
НП, по отношение на другото нарушение, като в обстоятелствената част е
отразено, че след като на водача е дадена възможност да отстрани техническите
неизправности СРМПС му е върнато, а в диспозитива е отразено, че „не спира да
вземе мерки за отстраняване на възникнала незначителна неизправност по време на
движение”. Нещо повече, в случай, че В. не е отстранил техническите
неизправности по автомобила, в НП не е отразено по каква причина на същия е
върнато свидетелството за регистрация на МПС и автомобила не е спрян от
движение. В НП е посочено също така, че В. „отказва да предаде документите си,
или осуетява извършването на проверка от органите за контрол”, което не се
установява от събраните по делото доказателства. Както бе посочено по-горе от
показанията на свидетелите С. и М. *** – първият съставил акт, а вторият
присъствал както при установяване на нарушението, така и при съставяне на акта,
се установява, че В. е дал документите си, казал е да „пишат” и, че си тръгва –
т.е. нито е отказал да предаде документите си – както е посочено в НП, нито е
осуетил извършването на проверката от органите за контрол, тъй като писането на
АКТА е действие – последващо извършването на проверката. В. е напуснал мястото
едва след като нарушението е установено и си е предал документите на
контролните органи и след като е уведомен какво именно нарушение е извършил и
за какво конкретно ще му бъде съставен акт. Дори в обстоятелствената част на
самото НП е отразено, че „СРМПС е върнато на лицето” – т.е. следва извода, че В.
не е отказвал да предаде документите си /в противен случай няма какво да му се
връща, камо ли да бъде отразявано в НП/.
Предвид изложеното и събраните по
делото доказателства, съдът приема, че при издаване на обжалваното НП са
допуснати съществени процесуални нарушения – като не е посочено точното място
на което е извършено нарушението, а от посочените в НП нарушения /в различни
хипотези/ не става ясно коя именно от тях е хипотезата касаеща конкретния
случай – т.е. какво конкретно нарушение е извършил водача. От доказателствата не
се установява водача да е отказвал да предаде документите си на проверяващите,
както и да е осуетил по какъвто и да било начин извършването на проверката. По
отношение на третото вменено му нарушение „не спира да вземе мерки за
отстраняване на възникнала незначителна неизправност по време на движение”,
както бе посочено по-горе е налице противоречие между обстоятелствена част и
диспозитив в НП, а и такова нарушение не се установява да е извършено от
показанията на разпитаните по делото свидетели /актосъставител и свидетел по
акта/.
Предвид изложеното, съдът приема, че
обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0293-001689 от 05.11.2018 г.,
издадено от Началник РУП към ОДМВР П., РУ Л., с което на
К.Г.В. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание на
основание чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 20 лв., на
основание чл. 175 ал.1 т.3 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 3 месеца, както и на основание чл. 179 ал. 6 т.1 от
ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушения по
чл. 6 т.1 от ЗДП, чл.103 от ЗДвП и по чл. 101 ал.1 от ЗДвП посочени в АУАН АА
44413/29.10.2018 г. - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: