В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд – Левски, в съдебно заседание на дванадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Ваня Димитрова_ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.дело №_8_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от В.В.В., ЕГН**********,***.,

срещу НП№18-0293-001876/28.12.2018г. на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ - Левски.

В жалбата се твърди, че обстоятелствената част на обжалваното НП се различава съществено от записаното в обстоятелствената част на АУАН, като навежда подробни съображения.

Моли съда да отмени издаденото против него наказателно постановление.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставен против жалбоподателя АУАН затова, че на 11.12.2018г., като водач на МПС, негова собственост, управлява с несъобразена скорост и удря движещо се пред него неосветено ППС, теглено от животинска тяга (конска каруца), като прави ПТП с материални щети.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с АУАН, е издадено НП, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на В.В. е наложена глоба в размер на 200 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите В.С. и В. Л. ***.

От показанията им се установява, че са получили сигнал за настъпило ПТП. Посетили мястото и установили автомобил, който е блъснал каруца. Като главен виновник за настъпилото ПТП посочват водача на ППС, теглено от животинска тяга, затова, че не бил оборудвал със светлоотразителни знаци каруцата.

Съдът кредитира като достоверни показанията на свидетелите. Същите са без родство, в този смисъл незаинтересовани от изхода на делото. Дават показанията си добросъвестно. Показанията им са последователни, логични, непротиворечиви, съответстват на писмените доказателства.

Съдът намира, че от представените по делото писмени доказателства и от свидетелските показания не се установява по несъмнен и безспорен начин наличието на виновно извършено от страна на жалбоподателя нарушение, като ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП водачите на ППС са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Неизпълнението на част от регламентираните в тази норма задължения е скрепено със санкция, която е уредена в чл. 179, ал.2 от ЗДвП – глоба в размер на 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление, за лице, което се движи с несъобразена скорост, не спазва дистанция, или извърши нарушение по чл. 179, ал.1 от ЗДвП.

В настоящия случай в НП са изброени всички предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, като е възпроизведена цитираната норма.

Наказващият орган не е конкретизирал с какво точно от многобройните хипотези на чл. 20, ал.2 от ЗДвП не е била съобразена скоростта – с атмосферните условия, релефа …. Непосочването на факторите, с които водачът е следвало да съобрази скоростта на движение на управляваното от него МПС представлява нарушение на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице.

Съдът счита, че в конкретния случай жалбоподателят не е могъл да възприеме движещото се в тъмната част на денонощието ППС, теглено от животинска тяга, което не е било оборудвано със светлоотразители, поради което водачът не е имал време за реакция и за съобразяване на поведението си с тази пътна обстановка.

И в АУАН и в издаденото въз основа на него НП е вписано, че жалбоподателят прави ПТП с материални щети. Безспорно е, че в резултат на ПТП са настъпили имуществени вреди, но не е ясно какви са настъпилите вреди и за кого са настъпили те. В случая и в АУАН, и в НП бланкетно е изписан текстът на закона, че има настъпили от пътнотранспортно произшествие материални щети. Приложеният протокол за ПТП не санира допуснатото нарушение, тъй като обстоятелствата следва да са описани в акта. Следва да се отбележи, че щетите са част от фактическия състав на нарушението и без същите да бъдат конкретизирани, не може да бъде направен извод, че е настъпило пътнотранспортно произшествие по смисъла на §6, т.30 от ДР на ЗДвП.

Посочените нарушения са съществени и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради което същото следва да бъде отменено като такова.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-0293-001876/28.12.2018г. на началник РУ към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски, с което на В.В.В., ЕГН**********,***. *, на основание чл.179 ал.2, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: