Срещу подсъдимия С.Р.Д., ЕГН **********, е повдигнато
обвинение за това, че на 15.07.2018г., в гр.Белене, на площад „България”,
извършил действия с цел да възбуди полово желание, без съвкупление по отношение
на лице ненавършило 14 – годишна възраст - спрямо малолетната М.Т.Г., ЕГН **********
от с.гр., като я опипал (стиснал няколко пъти) по вътрешната страна на дясното
бедро и й казал „айде да ме цункаш” - престъпление по чл.149, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия и защитникът
му, делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие – чл.370 и
следващите от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните.
Подсъдимият С.Р.Д. по време на предварителното
изслушване, след разясняване на правата по чл.371, т.1 и т.2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие поддържа изцяло обвинението срещу подсъдимия
Д. за престъплението, за което е предаден на съд по чл. 149, ал.1 от НК.
Счита, че по категоричен и
несъмнен начин е доказано, че на 15.07.2018г. в гр. Белене подсъдимият извършил
действия с цел да възбуди полово желание по отношение на ненавършило 14 –
годишна възраст лице. Счита, че са категорични доказателствата, поддържащи
обвинителната теза, че в пълен обем са доказани както от обективна, така и от
субективна страна признаците на обвинението.
Пледира съдът да признае
подсъдимия за виновен за престъплението, за което е предаден на съд, като му
определи по реда на чл. 54 от НК наказание лишаване от свобода, което да бъде отложено
с подходящ изпитателен срок.
Подсъдимият С.Р.Д. се явява лично и със защитник
адв. Христова.
Защитникът на подсъдимия моли съда да приеме при постановяване на съдебния акт да
вземе предвид, че подзащитният й е съдействал в хода на досъдебното
производство, а така също и в съдебното за разкриване на обективната истина, не
е осъждан, и моли съда да приложи разпоредбата на чл. 58а от НК, както и на чл.
66 от НК.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че при
постановяване на присъдата ще ползва направеното самопризнание от подсъдимия,
без да се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
С.Р.Д.,
роден на ***г***, с постоянен и настоящ адрес ***, български гражданин, със
средно образование, неженен, пенсионер, неосъждан, ЕГН **********.
На 15.07.2018г. около 15.30
часа свидетелката М.Т.Г., родена на ***г. и приятелката й свидетелката З. М. Г.,
ученички в 4 клас, седнали на една от пейките, находящи се на площада в центъра
на град Б.. По същото време там се намирал и подсъдимият С.Р.Д.. Д. възприел
двете малолетни момичета, седнали на пейката. Те силно привлекли вниманието му
и у него се породили еротични и сексуални намерения. Д. се доближил до децата и
седнал на съседната пейка, откъм страната на свидетелката Г., като се намирал вдясно
от нея. Двете момичета не познавали подсъдимия. Същият започнал разговор с тях,
като ги попитал как се казват, дали учат в едно училище. Въпреки че не
познавали мъжа, който ги заговорил, двете ученички му отговорили. Свидетелката М.Г.
била облечена с къса розова тениска и къси розови панталонки, от които се
виждали бедрата й. Подсъдимият Д. ясно съзнавайки изключително младата възраст
на Г., изпитал желание да извърши действие с цел да възбуди полово желание без
съвкупление, като протегнал лявата си ръка към крачето на св.Г.. Д. започнал да
я опипва и стиска по дясното краче отвътре. Подсъдимият стиснал 5-6 пъти детето
по дясното бедро от вътрешната част. След като видяла какво се случва на св.Г.,
приятелката й св.Г. станала от пейката, а М.Г., изплашена от действията на подсъдимия,
се изместила наляво - на мястото, на което била преди това седнала приятелката
й. Раницата на св.Г. останала но пейката от дясната й страна. Подсъдимият
започнал да и каза „Ела насам, ела насам". М.Г. не отговорила нищо. Тогава
Д. взел раницата, станал от пейката и я сложил върху бедрата М.Г., както тя
била седнала. След това той седнал до нея
на пейката, като й казал „Айде да ме цункаш". М. отговорила „не
мерси" и се изместила на последната пейка. Подсъдимият я попитал защо
избягала, на което тя отговорила „така". През това време св.Генова
тръгнала към приятелката си. М.Г. й казала да си ходят и двете се отдалечили от
пейките. Подсъдимият останал на предпоследната пейка и ги последвал с поглед,
докато двете момичета се отдалечавали от него. След като се отдалечили от него,
св.Г. уплашена звъннала на майка си -св.С.П.А. и с разтревожен глас й обяснила
какво се е случило. Св.А. казала на дъщеря си да снима с телефона мъжа, който
направил описаното от нея. В 16.15 часа М. изпратила по вайбър на майка си
снимката на подсъдимия, след като скриншотнала снимката му от видеоклипа, който
му била направила още в началото, когато той отишъл и седнал на пейката. От
получената снимка св.А. разпознала лицето на подсъдимия С.Р.Д. ***, живущ ***,
познат й служебно. От действията на подсъдимия Д., св.М.Г. нямала никакви следи
- синини, зачервявания или каквито и да било други следи.
По случая било образувано и
проведено настоящото наказателно производство.
С Протокол за доброволно
предаване С.П.А. предала на ст. разследващ полицай при РУ Б. 1 бр. мобилен
телефон марка „Samsung J3" със СИМ карта, като за предадените вещи
обяснила, че това е телефона и СИМ картата, с които провеждала разговори с
дъщеря си М.Т.Г., както и получила на Вайбър от нея снимката на човека, който я
е опипвал същия ден на пейката на площад „***" в гр.Б. Срещу разписка от
същата дата телефонът бил върнат на А..
С Протокол за доброволно
предаване от 18.07.2018г. З. М. Г. предала ст.разследващ полицай при РУ Б. 1
бр. мобилен телефон марка „Samsung" със СИМ карта, като обяснила, че това
е телефона и СМ картата, на които направила клипчето на дядото на 15.07.2018г.,
преди той да стиска приятелката й М.Г. по крачето. Срещу разписка от
19.07.2018г. телефонът бил върнат на Г. в присъствието на родител.
На
предадените с протокол за доброволно предаване мобилни телефони бил извършен оглед и
изготвени фотоалбуми, като мъжът на снимките бил разпознат като С.Р.Д. ***.
При извършените на
19.07.2018г. в сградата на РУ – Белене разпознавания от св. З. Г. и св. М. Д.,
подсъдимият Д. бил разпознат като лицето, извършило блудствените действия.
От заключението на
назначената по делото комплексна съдебна психолого-психиатрична експертиза на
лицето С.Р.Д. се установява, че същият не се води на диспансерно наблюдение и
не е лекуван стационарно в психиатрично лечебно заведение на територията на
регион Плевен до настоящия момент. Отрича да е лекуван амбулаторно от
психиатър.
Съобщава и представя
медицинска информация, че боледува от сърдечно-съдово заболяване и е преживял
мозъчно-съдов инцидент с последици.
От проведеното комплексно
изследване не са установени данни за качествени разстройства на съзнанието,
нито за минало време, нито по време на проведеното понастоящем освидетелстване.
Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Към настоящия момент С.Д. има съхранена психична годност да
участва в наказателното производство. Въпреки изразения когнитивен дефицит е
съхранена способността на освидетелстваният да фиксира и в значително дълъг
времеви интервал да възпроизвежда подредеността и съдържанието на събития около
инкриминираното деяние.
Показанията му са последователни и логически свързани.
Подсъдимият С.Д. е бил в
състояние правилно да възприема, запаметява и понастоящем да възпроизвежда
факти и събития, които са от значение по воденото досъдебно производство, тоест
да дава достоверни показания. Осв. няма физически капацитет и личностов ресурс
да изгради пълноценна връзка с партньор от срещуположния пол.
В контекста на патологично
структурирани личностови характеристики при освидетелствания С.Д., блудствени
действия от негова страна могат да бъдат интерпретирани като декомпенсаторни
реакции с бърз интензитет на емоциите на фона на скъсен самоконтрол и
отреагиране с цел разреждане на кумулирано сексуално напрежение на фона на
моментно подценяване на социално негативните последици от поведението и
неговата наказуемост.
Заключението на назначената
и изготвена комплексната съдебна психолого-психиатрична експертиза за свидетелката
М.Т.Г. е, че анализът на информацията от проведените психиатрично и
психологично изследване не установило данни за психично разстройство със специфика
за възрастта му или с нозоспецифични симптоми при освидетелстваното дете М.Г.. Комплексната
интерпретация на данните от делото, проведеното психологично изследване и
психиатричен преглед дава основание на вещите лица да приемат, че осв. дете М.Г.
е достигнало нормална биологична, психична и социална зрялост за възрастта.
Детето М.Г. е клинично
психично здраво, като и към времето на инкриминираното деяние, и понастоящем при нея липсват
данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции. В
състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани описания
на ситуацията.
От медицинска гледна точка
детето М.Г. е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да
възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина в хода на
разследването с конкретно-образен характер. Не следва да се очакват да се
правят и представят абстрактни изводи и заключения.
От проведените изследвания
не се установили данни за извънмерно повишена внушаемост и склонност към фантазмени
преживявания извън присъщото на възрастта. При детето М.Г. не се е установила тенденция към
прикриване на собствени недостатъци, както и към тенденциозно изкривяване на
истината. Същевременно няма основание да се коментира недоразвитие на
паметовите способности или интелектуален дефицит, който да препятства
годностите за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и обстоятелства,
включително свързани с инкриминираното деяние, напротив - паметовите функции са
в норма, а нивото на интелектуално функциониране е над средното за календарната
й възраст.
Към момента на
инкриминираното деяние и понастоящем детето М.Г. е малолетно, във възраст, в
която все още не са развити годностите за разбиране и ръководене на постъпките,
както и за противодействие при упражнено психическо или физическо насилие.
По отношение на самото
инкриминирано деяние предвид поведението и изказванията на детето М.Г. вещите
лица имат основание да обосноват хипотеза, че то е реагирало рационално, бързо
и адекватно спрямо обстоятелствата, като се е оттеглило от фрустратора и
фрустриращата ситуация и е потърсило своевременно помощ от значим възрастен.
Все пак към момента на
изследването демонстрира все още актуални емоционални и поведенчески симптоми -
тревожност, чувство на вина, страх от насилника, несигурност, обърканост, отказ
да остане сама на публично място. Тези проявления пряко могат да се свържат с
преживени в миналото събития, особено с въвлечено насилие, от което детето се
жалва.
Разпитан в качеството си на
обвиняем С.Д. се признава за виновен и дава обяснения по случая.
Описаната фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, обясненията
на обвиняемия, протоколи за извършени разпознавания, протоколите за доброволно
предаване на веществени доказателства и заключенията на назначените експертизи
и други писмени документи.
От така изложената
фактическа обстановка се установява, че подсъдимият Д. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на престъплението по чл.149
ал.1 НК, като на 15.07.2018г. в гр.Белене, на площад „България", извършил
действия с цел да се възбуди полово желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14-годишна възраст - спрямо малолетната М.Т.Г. с ЕГН **********
от с.гр.
Престъпното блудство,
обхванато от нормата на чл.149,ал.1 НК се характеризира с особеното качество на
пострадалия, в случая малолетно лице у което липсата на съгласие е без правно
значение. Това е така, тъй като дори и ако бе налице подобно съгласие, то това
не би довело до отпадане на престъпния характер на деянието на подсъдимия.
Безспорно е, че към периода, в който е осъществено инкриминираното деяние
пострадалата М.Г. не е била навършила 14 години. С ясното знание за възрастта
на малолетната подсъдимият е извършил описаните по-горе блудственй действия,
насочени към възбуждане на половото му желание.
От субективна страна
деянието му е извършено виновно, при пряк умисъл, обективиран в конкретните му
действия. Обвиняемият е съзнавал, че извършва действия с малолетната, които са
от естество да възбудят половото му желание без съвкупление, като във волево
отношение е желаел извършването им. Същият е съзнавал всички съставомерни
белези, формиращи процесното деяние, като е съзнавал, че е извършил действия, с
цел да се възбуди полово желание без съвкупление по отношение на М.Т.Г., ЕГН **********,
лице ненавършило 14г. възраст. Той е съзнавал общественоопасния характер на
извършеното, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и е
искал тяхното настъпване.
Поради изложеното
съдът намира, че са налице всички елементи от обективната и субективната страна
на състава на престъплението по чл. 149, ал.1 от НК.
Подсъдимият Д.
следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове от НК.
При определяне на размера на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът взе предвид чистото съдебно минало,
обществената опасност на деянието и дееца.
Съдът съобрази от друга
страна признанието на вината от страна на подсъдимия, оказаното съдействие
органите на досъдебното и съдебното производство.
Така мотивиран съдът налага
на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца.
Съобразявайки, съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК задължителното прилагане на чл. 58а от НК,
и тъй като делото е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие –
чл.371 т.2 от НПК, като е открита процедура по предварително изслушване на
страните, съдът намалява така определеното наказание с една трета и налага на
подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от дванадесет месеца, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с три години изпитателен срок.
При този изход на делото
следва на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият да бъде осъден да заплати
направените на досъдебното производство деловодни разноски в размер на 656.88
лв.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: