№
гр. Левски, 02.10.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на четвърти септември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря Илияна Петрова, и в присъствието на
прокурора ……………., като разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №231
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
жалба от „***”ООД, гр.Белене против Наказателно постановление №170 от
24.06.2019г. на Директора на Областна Дирекция по безопасност на храните -
Плевен, с което на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева на основание чл.46 от Закона за храните за нарушение на разпоредбата на
чл.31, ал.1, т.2 от ЗХ, във връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗХ.
В жалбата е наведен
довод, че при издаване на наказателното постановление са допуснати нарушения на
материалния закон. Твърди се, че описаните в АУАН и НП обстоятелства не
съставлявали административно нарушение. Изложени са съображения, че
разпоредбата на чл.46 от Закона за храните предпоставяла извършване на контрол,
насочен към проверявания субект и действие или бездействие от страна на последния,
осуетяващ това, като в процесния случай действията на органите на БАБХ не били
насочени към законните представители на дружеството, респективно не били
възпрепятствани за осъществяване на проверката от тях. Твърди се, че адресът на
управление на дружеството бил различен от този на проверявания обект, като не
бил направен опит за контакт с управителите на дружеството на регистрирания му
адрес. По време на проверката контролният орган се бил обърнал единствено към
служител, упражняващ общи функции по ограничаване достъпа на външни лица и не
бил упълномощен да представлява дружеството пред публични органи. Ирелавантен
бил и опитът за свързване със служител, отговорник по ДПП и НАССР, който към
датата на проверката бил в годишен отпуск, доколкото същият не бил законен
представител на дружеството. Наведен е довод, че отказването на достъп до
производствения обект от което и да било лице, различно от законните
представители на дружеството, не представлявало административно нарушение,
извършено от „***” ООД. Иска се обжалваното НП да бъде отменено.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се представлява.
Ответната страна по
жалбата - Областна дирекция по безопасност на храните – Плевен не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА,
поради следните съображения:
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 22.05.2019г. в 12,35
часа свидетелите Д.А. и Л.П. *** на длъжност главен инспектор контрол по
храните, извършили планова проверка в обект – месопреработвателно предприятие,
находящо се в гр.Белене, обл.Плевен, *** и Удостоверение за
регистрация №26/18.05.2009г., стопанисвано от дружеството жалбоподател „***”ООД.
При извършване на проверката, контролните
органи не били допуснати да влязат в обекта от лице, осъществяващо охрана,
което им обяснило, че предприятието е в работен режим, но липсва упълномощено
лице, което да представи съответната документация, въз основа на която да бъде
осъществен плановият контрол. Свидетелите А. и П. направили опит да се свържат
по телефон с лицето Любомир Добранов – отговорник по ДПП и НАССР при „***”ООД,
тъй като същият представлявал дружеството по време на предходни проверки в
посочения обект, но безуспешно, тъй като към датата на извършената проверка Л. Д. бил в платен годишен отпуск. За установеното по време на
посещение на обекта служителите на ОДБХ-Плевен съставили констативен протокол
№032643 от 22.05.2019г.
Въз основа на направените
в протокола констатации бил съставен АУАН №000796 от 07.06.2019г. против
дружеството жалбоподател „***”ООД, за това, че на 22.05.2019г., в 12,35 ч., при
извършена планова проверка в обекта – месопреработвателно предприятие, находящо
се в гр.Белене, не бил осигурен достъп до обекта и била препятствана проверка
по планов официален контрол. Проведен бил разговор с охраната на обекта, от
когото било установено, че обектът е в режим работен, но липсвало упълномощено
лице за представяне на документи и записи, направен бил опит за свързване с
лицето Л. Д. – отговорник по ДПП и НАССР – без резултат. Така описаните в
АУАН факти били квалифицирани като нарушение на чл.31, ал.1, т.2 от ЗХ във вр.
чл.30, ал.1, т.1 от ЗХ, във вр. с чл.46 от ЗХ.
Актът бил предявен на
законен представител на дружеството – Л. Х. – управител, като в указания тридневен срок било депозирано възражение
срещу него.
Въз основа на съставения
АУАН било издадено обжалваното Наказателно постановление №170/24.06.2019г. от
д-р *** – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните - Плевен, в
което е възприета фактическа обстановка, идентична с тази в АУАН.
Административно-наказващият орган е приел, че с описаните факти „***”ООД е
нарушило за първи път разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от Закона за храните във
връзка с чл.30, ал.1, т.1 от ЗХ, като на основание чл.46 от ЗХ е наложил на
дружеството имуществена санкция в размер на 500 лв.
Описаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства
– показанията на свидетелите Д.А. и Л.П., както и от приетите писмени
доказателства - Констативен протокол
№032643 от 22.05.2019г., АУАН №000796 от 07.06.2019г., възражение срещу АУАН
№000796 от 07.06.2019г., Наказателно постановление №170/24.06.2019г., Заповед
за отпуск №00476/19.05.2019г., ведно с приложена към нея молба за отпуск от
19.05.2019г.
Съдът даде изцяло вяра на депозираните по
делото свидетелски показания, тъй като същите са безпротиворечиви и в
съответствие с писмените доказателства по делото. Даде се вяра и на писмените
доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица, в кръга на техните функции и неоспорени от страните.
С оглед на установеното
по делото от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Обжалваното НП, както и АУАН,
въз основа на който същият е издаден, са съставени в предписаната от закона
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Не са налице съществени процесуални
нарушения в процедурата по издаването им, съдържат всички предвидени в закона
реквизити, предявени са на санкционираното юридическо лице.
Налице е идентитет между
описаната фактическа обстановка в АУАН и НП, като приетите факти се установяват
от събраните в хода на производството пред съда доказателства.
Актът за установяване на
административно нарушение и обжалваното наказателно постановление обаче са
съставени в нарушение на материалния закон.
В процесния случай,
дружеството жалбоподател е санкционирано за нарушение на разпоредбата на чл.31,
ал.1, т.2 от Закона за храните, предвиждаща задължение за лицата, произвеждащи
храни, да не препятстват контролните органи в осъществяването на правомощията
им по ЗХ. Посочената разпоредба предвижда общо задължение за производителите на
храна, поради което наказващият орган е препратил и към задължението по чл.30,
ал.1, т.1 от Закона за храните, въвеждащо правото на компетентните органи за
свободен достъп до всички обекти за производство с храни, респективно
задължение на проверяваните лица да осигуряват такъв, организирайки дейността
си по съответния начин.
Санкционираното
юридическо лице „***” ООД е субект на задължението по чл.31, ал.1, т.2 от ЗХ,
доколкото съгласно пар.1, т.48 от ДР към ЗХ. "Производител на храни"
е всяко физическо или юридическо лице, което произвежда и/или преработва
храни…”.
Незаконосъобразно обаче
за посоченото нарушение административно-наказващият орган е приложил като
санкционна разпоредбата на чл.46 от ЗХ.
В чл.46 ЗХ е предвидено,
че който отказва или препятства извършването на официален контрол в обектите за
производство и търговия с храни или вземането на проби от компетентните органи,
ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с глоба от 500 лв. до 1000
лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба от 1000 лв. до
1500 лв.
При тълкуване на
цитираната норма се налага изводът, че същата е едновременно материално-правна
и санкционна, доколкото съдържа в себе
си описание на нарушението и санкцията, която се предвижда за него, както и че
субект на посоченото нарушение може да бъде само физическо лице. Нормата на
чл.46 от ЗХ не предвижда налагането на имуществена санкция, в случай, че
описаното в нея нарушение е осъществено от ЮЛ и ЕТ, каквито разпоредби са
предвидени в други административно-наказателни разпоредби от ЗХ – чл.39 –
чл.44а, чл.47-48а от ЗХ. Посоченото води до извод, че субект на визираното в
чл.46 ЗХ нарушение може да бъде само конкретно физическо лице, което с
конкретни свои действия е отказало или възпрепятствало осъществяването на
контрол от компетентните органи. В обстоятелствената част на обжалваното НП не
са описани действия на конкретно физическо лице, които да изпълват фактическия
състав на чл.46 от ЗХ, како и в разрез със закона е наложено административно
наказание „имуществена санкция” на ЮЛ, без такова наказание да е предвидено в
цитираната правна норма.
Разпоредбата на чл.83
ЗАНН е категорична, че имуществената санкция е различна от административното
наказание глоба, като с нея се ангажира отговорността на юридически лица и
еднолични търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при
осъществяване на тяхната дейност – в предвидените в съответния закон или
подзаконов нормативен акт случаи. Налагайки имуществена санкция на основание
чл.46 от ЗХ без такава да е предвидена в посочената разпоредба, административно-наказващият
орган е постановил незаконосъобразно наказателно постановление.
Както вече бе посочено,
описаните факти не изпълват състава на нарушението по чл.46 от ЗХ. От друга
страна, квалификацията им като неизпълнение на задълженията на „***”ООД,
предвидени в чл.31, ал.1, т.2 от ЗХ, вр.
чл.30, ал.1, т.1 от ЗХ, при осъществяване дейността на дружеството, е следвало
да бъде санкционирана по реда на чл.48, ал.2 от ЗХ, предвиждаща имуществена
санкция за ЮЛ, нарушило разпоредбите на ЗХ или наредбите по прилагането му,
извън случаите по чл. 38 - 47.
Административно-наказващият
орган не е направил нужното разграничение между цитираните разпоредби, като не
е отчел и обстоятелството, че обективната отговорност на дружеството за
неизпълнение на задължение към държавата, чрез неговите законни или
упълномощени представители, предвидена в чл.48, ал.2 ЗХ, не изключва и
отговорността по чл.46 ЗХ на конкретно
физическо лице, при наличие на действия, изпълващи състава, предвиден в тази
разпоредба.
Поради
изложените съображения, обжавланото наказателно постановление като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
Мотивиран
от горното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №170 от 24.06.2019г. на Директор на Областна дирекция по
безопасност на храните - Плевен, с което на „***”ООД, ЕИК:***, със седалище и адрес на управление: **** е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 500 лева на основание чл.46 от Закона за храните
за нарушение на разпоредбата на чл.31, ал.1, т.2 от ЗХ, във връзка с чл.30,
ал.1, т.1 от ЗХ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: