гр.
ЛЕВСКИ, 13.12.2019 г.
Районен съд – Левски, ІV
състав, в публичното съдебно заседание на четиринадесети ноември
при участието на секретаря Ваня Димитрова и прокурора _,
като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.д. №306 по описа на съда за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба
от И.Д.И., ЕГН**********, с адрес: ***, срещу
наказателно постановление №224/09.08.2019 г. на директора на РДГ – Ловеч.
Жалбоподателят счита, че издаденото
против него наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно, че в
хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Моли съда да отмени процесното
наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно –
да намали наложеното наказание до предвидения в закона минимум.
В съдебно заседание жалбоподателят не
се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който навежда доводи за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че е
незаконосъобразно – в нарушение на разпоредбата на разпоредбата на чл. 33, ал.2
от ЗАНН и на принципа non bis in idem. След съставяне на АУАН материалите по
преписката били изпратени на РП- Левски, където било образувано наказателно
производство, което незаконосъобразно административно наказателното
производство не било прекратено. Навежда довод, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, тъй като е издадено след изтичане на предвидения 6-месечен
срок от съставяне на АУАН.
Изложени са съображения, че
изпращането на материалите по преписката на прокуратурата за преценка на
наличие на извършено престъпление не представлявало такова обстоятелство, което
да прекъсва срока за издаване на НП, който по своето естество бил давностен.
Позовава се на ТР №1/27.02.2015г. по т.д. 1/2014 г.
По изложените съображения предлага на
съда да отмени като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление.
Ответната страна по жалбата – РДГ - Ловеч не се представлява и
не изразява становище по същата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Срещу жалбоподателя е съставен акт за установяване на
административно нарушение на 14.01.2019 г. за това, че на същата дата товари в
лек автомобил 0.5 пр. куб. м. акациеви дърва за огрев, немаркирани с КГМ или
др. марка.
Посочена като нарушена е разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.1 от
ЗГ.
Въз основа на така съставения акт административнонаказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.266,
ал.1 от Закона за горите е наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.213, ал.1, пр.3, т.1 от ЗГ.
Разпитаните в качеството на свидетели служители в ДГС – Ловеч,
в показанията си сочат, че към момента на съставяне на акта са работели като
горски надзиратели към ДГС – Плевен и в изпълнение на служебните си задължения
са извършвали проверка в землището на с. Трънчовица, когато установили
нарушение от жалбоподателя по Закона за горите – сеч и товарене в моторно
превозно средство на акациева дървесина.
На място установили самоличността на лицето, което не
представило документи за извършваната от него дейност. Установили, че се режат
немаркирани дървета и се товарят в превозното средство. Същите немаркираи
дървета били без разрешително за сеч и превозен билет. Съставили констативен
протокол и измерили дървесината на място.
За констатираните нарушения съставили съответните АУАН на
лицето.
С писмо от 30.01.2019г. на директора на РДГ – Ловеч,
съставеният АУАН е изпратен на РП – Левски за преценка относно наличие на
извършено престъпление.
С постановление на РП – Левски от 01.03.2019г. било образувано
досъдебно производство №ЗМ 35/2019 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр.
№69/2019г. по описа на РП – Левски.
С постановление от 30.05.2019 г. на РП – Левски наказателното
производство по посоченото досъдебно производство било прекратено.
Постановлението било изпратено на директора на РДГ – Ловеч за ангажиране на
административнонаказателна отговорност по отношение на жалбоподателя, както и
за решаване на въпроса с веществените доказателства.
Директорът на РДГ – Ловеч издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя било наложено на основание чл. 258 от
ЗГ административно наказание глоба в размер на 100 лв., за нарушение на чл.
230, ал.3 от ЗГ.
Обжалваното наказателно постановление е съставено от
компетентно лице, в предписаната от закона форма.
Неоснователен е наведеният от страна на жалбоподателя довод,
че с реализиране на административнонаказателнат отговорност по отношение на И.
е нарушен принципът non bis in idem, предвид наличието на паралелно водено
наказателно производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.1 от ЗАНН административно наказателното
производство се образува със съставяне на акт за установяване на административно
нарушение. От този момент започва да тече срокът по чл. 34, ал.3 от ЗАНН,
съгласно който образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставяне на акта. АУАН е съставен на 14.01.2019г., след което наказващият
орган е констатирал, че по административнонаказателната преписка се съдържат
данни за извършено престъпление по чл. 235, ал.6 от НК. В случая признаците,
въз основа на които се приема, че е осъществен административнонаказателният
състав, се покриват с такива, сочещи за извършено престъпление.
Въз основа на постъпилите данни РП – Левски е образувала ДП
№ЗМ 35/2019 г. по описа на РУ – Левски, пр. пр. №69/2019г. по описа на РП –
Левски, като с постановление от 30.05.2019г. същото е прекратено.
Предвид на това, към датата на ангажиране на административно наказателната
отговорност на жалбоподателя с обжалваното наказателно постановление, не е било
налице друго висящо наказателно производство за същите факти, поради което не е
бил нарушен принципът non bis in idem.
Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува, освен в случаите, когато
производството е прекратено от съда или прокурора или прокурорът е отказал да
образува наказателно производство и е препратено на наказващия орган.
Действително, след образуване на административно наказателното производство с
цитирания АУАН за процесното нарушение същото е останало висящо и се е
развивало паралелно с образуваното впоследствие наказателно производство.
Наказателното производство е прекратено с постановление от 30.05.2019г., като прокурорът
е постановил препис от постановлението да се изпрати на РДГ – Ловеч за
ангажиране на административнонаказателна отговорност на И.Д.И., както и за
решаване на въпроса с веществените доказателства по делото.
В случая наказателното постановление да е издадено след
изпращането му от РП – Левски до административнонаказващия орган постановление
за прекратяване на наказателното производство. Макар в НП да е посочено, че
същото се издава въз основа на съставения АУАН, постановлението на прокурора е
приложено към административно наказателната преписка и директорът на РДГ –
Ловеч е издал обжалваното наказателно постановление след прекратяване на
образуваното адиминстративнонаказателно поризводство.
Съдът приема, че наказателното постановление е издадено в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Предвид изложеното, шестмесечният давностен срок
по чл. 34, ал.3 от ЗАНН започва да тече от момента на прекратяване на
наказателното производство, а именно 30.05.2019г. Наказателното постановление е издадено на 09.08.2019 г., т.е. в
шестмесечен срок от прекратяването на наказателното производство. Освен това,
давност не тече докато е налице висящо наказателно производство. В конкретния
случай АУАН е съставен на 14.01.2019г., наказателното производство е образувано
на 01.03.2019 г. и прекратено на 30.05.2019г., а НП е издадено на 09.082019г.,
предвид което законоустановеният шестмесечен срок не е изтекъл през периода, в
който давността е текла.
Поради изложените съображения съдът приема, че не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя.
Вмененото на жалбоподателя нарушение се установява от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Безспорно се установява, че
жалбоподателят товарил в лек автомобил 0.5 пр. куб. метра акациеви дърва за
огрев, немаркирани с контролна горска марка. Описаните в обстоятелствената част
на АУАН и НП факти съставляват нарушение на чл. 213, ал.1, пр.3, т.1 от Закона за горите.
Съгласно цитираната разпоредба се забраняват покупко –
продажбата и други разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването, съхраняването
и преработването на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно
производствена марка. От показанията на разпитаните свидетели безспорно се
установява, че дървесината, която е натоварил в лекия автомобил не е маркирана
с контролна горска марка.
Санкционната норма на чл. 266, ал.1 от ЗГ предвижда
административно наказание глоба от 50 до 300 лв., ако не подлежи на по –тежко
наказание, физическо лице, което в нарушение на този закон и подзаконовите
актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва,
придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни
горски продукти.
Наложената санкция е съобразена със стойността на предмета на
нарушението. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени при спазване
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, нарушението е описано точно и ясно,
конкретизирано е с всички съставомерни елементи откъм форма на изпълнителното
деяние, време и място на извършване и в този смисъл няма допуснати нарушения. Извършеното нарушение на разкрива по – ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните нарушения от същия вид.
Не са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да водят до извод, че приложената административна санкция е несъразмерна
на деянието и дееца, поради което съдът приема, че извършеното от И.Д.И.
нарушение не представлява маловажен случай.
Предвид изложеното обжалваното наказателно постановление се
явява законосъобразно, поради което следва да се потвърди като такова.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление № 224/09.08.2019
г. на директор РДГ – Ловеч, с което на И.Д.И.,
ЕГН**********, с адрес: ***, е наложено на основание чл.266, ал.1, пр.3 от Закона за горите административно наказание
глоба в размер на сто лева, за
нарушение на чл.213,ал.1, пр.3, т.1 от Закона за горите, КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Плевен в 14 – дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: