№
гр. Левски, 14.11.2019г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
разгледа докладваното от съдия Николаева АНД №316 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда
на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по
подадена в Районен съд – гр.Левски жалба от И.Х.И. ***. против Наказателно
постановление №19-0293-000897/12.08.2019г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с която на жалбоподателя са наложени следните административни
наказания: 1. на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП Глоба в размер на 2000 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; 2. на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП Глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП; 3. на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП. Наведени са доводи, че
НП е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, както и че жалбоподателят не бил извършил
вменените му нарушения. Иска се наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна
по жалбата РУ Левски към ОДМВР – Плевен не изразява становище по жалбата, не се
представлява в проведеното по делото съдебно заседание.
Упълномощеният защитник
на жалбоподателя – адв. Р.Р. в съдебно заседание излага съображения, че от
събраните по делото доказателства не се установявала описаната в АУАН и НП
фактическа обстановка. Към момента на проверката жалбоподателят нямал
качеството на водач на процесния автомобил, поради което същият не бил субект
на вменените му нарушения. Пледира НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Жалбоподателят се явява
лично, като дава обяснения относно вмененото му нарушение. Твърди, че към момента
на проверката се намирал инцидентно в автомобила, за да търси документи. На
процесната дата същият бил управляван от неговия баща, който го бил паркирал,
поради което не се намирал в автомобила, когато дошли полицейските служители.
Жалбоподателят твърди, че поради тази причина отказал да направи тест за
употреба на наркотични вещества – тъй като не бил управлявал автомобила. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална
легитимация да обжалва наказателното постановление, поради което същата е
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 05.08.2019г., около
15:50 ч., жалбоподателят И.Х.И., спрял за престой управляваното от него МПС –
лек автомобил *** с рег. №*** – на втори ред, до
паркирано МПС, в насрещното платно за движение по ул.“***“ в град Левски.
Жалбоподателят започнал да търси в автомобила документи. Същият бил забелязан
от свой познат – свидетеля А. П., който отишъл при него и двамата разговаряли.
По същото време
свидетелите В.С. и Г.Г. ***, изпълнявали служебните си задължения по контрол
спазването на ЗДвП. При обход, същите забелязали процесния автомобил, неправилно
престояващ на посоченото място. В автомобила същите установили на шофьорското
място жалбоподателя, на който поискали СУМПС и контролния талон към него.
Жалбоподателят представил само личната си карта. Поради това, че същият проявил
несигурност в говоренето си и имал провлачена походка, полицейските служители
решили да тестват И. за употреба на алкохол и наркотични вещества. И.И. отказал
да даде проба, което обстоятелство било отразено в попълнения талон за
изследване №0036590.
За така констатираните
нарушения на жалбоподателя бил съставен АУАН №GA9841/15.08.2019г., за
това, че на 05.08.2019г., около 15:50ч., в гр.Левски, ул.“Хан Аспарух“, като
водач на МПС - лек автомобил *** с рег.№***, управлява, като спира
за престой на втори ред до паркирано МПС, не представя СУМПС и контролен талон
към него и отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с техническо средство Дрегер Дръг чек 3000 с реф. № 8325554 и лот
ARLF – 0361 със срок на валидност до 31.08.2019г.
Издаден талон за медицинско изследване с номер 0036590 и 8 броя холограмни
стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А012732, 7 от който връчен
на водача, с което виновно нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.2 ЗДВП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП
и чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП. Актът бил връчен лично на жалбоподателя и подписан без
възражения.
Въз основа на АУАН
административно-наказващият орган издал обжалваното наказателното
постановление, с което наложил на И.Х.И. административни наказания, както
следва: 1. на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП Глоба в размер на 2000 лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; 2. на основание
чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП Глоба в размер на 10 лв. за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП; 3. на основание чл.183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДвП глоба в
размер на 50 лв. за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от следните доказателства и доказателствени
средства: гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите В.Н.С., Г.К.Г.,
А. Ж. П., обясненията на жалбоподателя И.Х.И. /частично/; писмени
доказателства и доказателствени средства: АУАН №GA9841/15.08.2019г.,
НП№19-0293-000897/12.08.2019г., Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, Талон за изследване №0036590, справка за
нарушител/водач.
Не е налице противоречие
в доказателствения материал относно датата и мястото на процесното деяние, както
и че именно жалбоподателят е лицето, спрямо което е била извършена проверка от
полицейските служители. Липсва противоречие и относно обстоятелството, че И.И.
не е представил СУМПС и контролен талон към него, както и е отказал да бъде
изпробван за употреба на наркотични вещества. Посочените обстоятелства не се
оспорват от жалбоподателя, който единствено оспорва наличието на задължение у
него за това.
Противоречия в събраните
гласни доказателствени средства са налице относно това дали процесното МПС е
било спряно за престой или паркирано, неговото местоположение, както и относно
това дали санкционираното лице е било водач на превозното средство към момента
на проверката.
Обособяват се две групи
свидетели. От една страна са показанията на свидетелите В.С. и Г.Г., които
заявяват, че са установили процесното МПС в процес на престой, на втори ред, до
паркирано МПС, в насрещното платно за движение по ул.“Хан Аспарух“ в град Л., установили са жалбоподателят на шофьорското място.
От друга страна са
обясненията на жалбоподателя И.И. и показанията на свидетеля Х. И. Г. – баща на И., които твърдят, че на процесната дата
автомобилът бил управляван от Х. Г., който го бил паркирал и отишъл до банка в град Левски.
Посочват, че докато МПС било паркирано, жалбоподателят преминал покрай него и
тъй като искал да потърси документи там, отключил автомобила с резервен ключ и
влязъл, поради което и се намирал на шофьорското място, когато дошли
полицейските служители.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите В.С. и Г.Г., тъй като същите са последователни,
еднопосочни и безпротиворечиви вътрешно и помежду си. Съдът приема, че същите
са добросъвестно дадени, тъй като изхождат от лица, даващи показания за
непосредствено възприетото от тях по време на изпълнение на служебните им
задължения, без каквито и да било данни за възможна заинтересованост от изхода
му или за предходни отношения с жалбоподателя, поради което умишлено да го
уличават в извършване на процесните нарушения.
От друга страна
показанията на свидетеля Х. Г., изхождат от лице, близък родственик на жалбоподателя – негов
баща, поради което заинтересован от изхода на делото, както и се опровергават
от останалия събран по делото доказателствен материал и по-конкретно
показанията на свидетелите С. и Г.. Последните са еднопосочни по отношение
местоположението на автомобила. В показанията си свидетеля Г. заявява, че в
хода на проверката и след като бил помолен да премести автомобила, И.И. заявил,
че спрял за малко, за да говори с някакъв човек. Опровергани от кредитирания от
съда доказателствен материал се явяват и дадените от жалбоподателя обяснения, в
частта им относно посочените по-горе обстоятелства, за които е налице
противоречие. Предвид на това, в тази им част, съдът взе предвид същите само
като израз на правото на защита на санкционираното лице, и ги кредитира
частично, само в останалата, неопровергана от останалия доказателствен материал
част.
Даде се вяра и на
показанията на свидетеля А. П., който заявява, че видял жалбоподателя до автомобила,
говорили, П. дал на И. документи, след което дошли полицейските служители
и П. си тръгнал. Същите съответстват на показанията на свидетелите
В.С. и Г.Г., както и на обясненията на жалбоподателя в кредитираната им част.
Даде се вяра и на
писмените доказателства, като официални документи, издадени от компетентни длъжностни
лица, в кръга на тяхната дейност и неоспорени от страните.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма, в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни длъжностни лица.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на наказателната
отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при последващото му
санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът е съставен в
присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити, предвидени в
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и подписан от
него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и издаденото въз
основа на акта наказателно постановление, нарушението, описано в него
съответства на това в акта, НП е предявено лично на жалбоподателя срещу подпис.
Изложените факти в
обстоятелствената част на АУАН и на издаденото въз основа на него НП се
установяват от събраните в хода на съдебното производство доказателства, поради
изложените по-горе съображения.
Приетите за установени факти
съответстват на правната квалификация на деянията като нарушения на чл.174,
ал.3, пр.2 ЗДвП, чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП.
Съгласно чл.174, ал.3,
пр.2 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор
или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лв.
Посочената разпоредба е едновременно материално-правна и санкционна.
Съгласно чл.100, ал.1,
т.1 ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния
талон към него.
Правилно за посочената
нарушена материално-правна разпоредба е приложена санкционната норма на чл.183,
ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 10 лв. водач,
който не носи свидетелство за управление и контролен талон.
Съгласно чл.98, ал.1, т.2
ЗДвП престоят е забранен до престояващо или паркирано пътно превозно средство
от страната на движението.
Правилно за посочената
нарушена материално-правна разпоредба е приложена санкционната норма на чл.183,
ал.4, т.9, пр.1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба 50 лв. водач, който
престоява като втори ред в активна лента за движение до спрели моторни превозни
средства по посока на движението.
Наложените от
административно-наказващият орган наказания са във фиксирания от закона размер
за всяко от трите нарушения.
Предвид на изложените
съображения, обжалваното наказателно постановление се явява правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №19-0293-000897/12.08.2019г. на Началник РУ - Левски към ОД на
МВР-Плевен, с която на И.Х.И., ЕГН:**********, с адрес:***, са наложени
следните административни наказания: 1. на основание чл.174, ал.3, пр.2 ЗДвП ГЛОБА
в размер на 2000 лв. и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок
от 24 месеца; 2. на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2 от ЗДвП ГЛОБА
в размер на 10 лв. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП; 3. на
основание чл.183, ал.4, т.9, пр.1 от ЗДвП ГЛОБА в размер на 50 лв.
за нарушение на чл.98, ал.1, т.2 ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: