РЕШЕНИЕ
гр.
ЛЕВСКИ,07.02.
Районен съд – Левски, в съдебно заседание
на _девети януари_ две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА
МАНОЛОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:
при секретаря _Ваня
Димитрова_ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова
а.н.дело №_367_ по описа за _2019_ год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от П.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, против НП №19-0293-001031/23.09.2019г. на началник група към
ОДМВР – Плевен РУ - Левски.
Твърди
се в жалбата, че НП е издадено на основание съставен АУАН №GA №96011/06.09.19г., в което се твърдяло, че на същата дата в гр. Левски е управлявал лек
автомобил с концентрация на алкохол в кръвта от 0.9 на хиляда, като е издаден и
талон за медицинско изследване. Твърденията не отговаряли на обективната
действителност, поради което както АУАН, така и обжалваното НП се явявали
незаконосъобразни. Моли съда да отмени цитираното НП.
В с.з.
процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, като навежда
подробни доводи.
За административнонаказващия орган –
редовно призован – не се явява
представител.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59
ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по
същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
Административнонаказателното
производство е започнало със съставяне на АУАН против жалбоподателя за това, че
на 06.09.2019г. в 18:15 часа, в гр. Левски, ул. Малчика, до номер 17 с посока
на движение към ул. Александър Стамболийски управлява лек автомобил *** с рег.
№ ***, собственост на В. Н. Т., с концентрация на алкохол в кръвта над 0.8
промила на хиляда. Направена е качествена проба по надлежния ред с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. номер ARDM 0260, като уредът отчел
положителен резултат от 0.90 промила алкохол в издишания въздух. Издаден бил
талон за медицинско изследване, както и осем броя холограмни стикери за
валидност и сигурност на пробата с посочен номер, седем от които били връчени
на водача. Посочена като нарушена е разпоредбите на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от
ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е
издадено обжалваното НП №18-0293-001031/23.09.2019 год. от началник група към
ОДМВР - Плевен, РУ - Левски, с което на
жалбоподателя за извършеното нарушение, на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП
е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца.
В съдебно заседание са разпитани
актосъставителят Л.Н.Л. и свидетелят Г.К.Г..
Установява се от показанията им, че
при изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка жалбоподателя.
Бил изпробван за алкохол, показани му били данните и издаден талон за
изследване. Издадени били и осем броя холограмни стикери, от които седем били
връчени на водача. Практиката била винаги да се издава талон за кръвна проба,
след установяване на употреба на алкохол.
Съдът
дава вяра на показанията на двамата свидетели.
Показанията
на актосъставителя и на свидетеля при съставяне на акта Г., който е и очевидец
на извършеното деяние, изцяло кореспондират с фактите, изложени в АУАН и
възприети от наказващия орган при
издаване на НП.
Съдът
дава вяра на показанията на свидетелите, предвид на обстоятелството, че са
дадени добросъвестно. Показанията на служителите на МВР са последователни,
логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени
възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени
доказателства.
Безспорно
се установява от приложената заповед, издадена на 14.05.2018г., че АУАН и
обжалваното наказателно постановление, че са издадени от компетентни органи, в
кръга на техните правомощия.
Административнонаказателното
производство се образува със съставяне на акта за установяване на
административно нарушение. Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът
счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона
реквизити.
И в АУАН
и в издаденото въз основа на него НП се съдържа пълно фактическо описание на
извършените от жалбоподателя административни нарушения.
По
отношение на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер
на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
В
обжалваното наказателно постановление установеното е отразено по сходен начин,
като е дадена същата правна квалификация на извършеното.
Разпоредбата
на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП забранява на водача на пътно превозно средство да
го управлява с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.
Съгласно
разпоредбата на чл. 3а от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва
с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните
дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо
лабораторно изследване, като една от хипотезите е когато лицето не приема
показанията на техническото средство или теста.
В
конкретния случай е попълнен талон за изследване, като жалбоподателят е вписал,
че приема показанията на техническото средство.
В акта е
направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на
извършване, както и на обстоятелствата, при които е извършено. Посочени и
законовите разпоредби, които са нарушение. Отразени са и всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, адрес и ЕГН.
От
страна на административнонаказващия орган е спазени изискването на чл. 57, ал.1
от ЗАНН – да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при
които е извършено.
Вмененото
във вина на нарушителя нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво се защитава.
На жалбоподателя
е наложено административно наказание за извършено от него административно
нарушение по чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, съгласно която правна норма на водача на
пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
На
жалбоподателя е наложено административно наказание по чл. 174, ал.1 от ЗДвП, за
нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като на водача е бил талон за медицинско
изследване №0036932. Към делото няма представени доказателства, от които да се
установи дали същият се е явил, за да даде кръвна проба.
Нормата
на чл. 189, ал.2 от ЗДП определя, че редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното, но когато нарушението се
установява с техническо средство редовно съставеният акт не е достатъчен. В
тежест на наказващия орган е да установи изправността, годността на това
техническо средство, дава ли отклонения и какви и че неговите показания са точни. В хода на
съдебното следствие наказващият орган не представя писмени доказателства в тази
насока – документ за техническата годност на апарата Дрегер, с който е
изпробван нарушителят, техническите данни и списък на преминала периодична
проверка.
Съдът
приема в конкретния случай, че неприлагането на документ с техническата
спецификация на Дрегера, Алкотест с който е извършена проверката не се доказа
по несъмнен и категоричен начин каква е била концентрацията на издишания от
водача въздух, не може да се установи по несъмнен и категоричен начин, че санкционираното
лице е извършило нарушението, обявено за наказуемо по чл. 174, ал.1 от ЗДвП.
Предвид
изложеното, съдът счита, че наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
На основание изложеното, съдът
Р Е Ш И :
На
основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление
19-0293-001031/23.09.2019г., издадено от началник ГРУПА към ОДМВР – Плевен, РУ
– Левски, с което на П.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание –
глоба в размер на хиляда лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: