гр. Левски, _14.01._
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _шестнадесети
декември_
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _378_ по описа за _2019_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от Р.П.М. ***-0938-003351/07.07.2017 г. на Началник на сектор Пътна полиция - ОДМВР
Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е незаконосъобразно и моли съда да го
отмени. Твърди се, че не е извършено посоченото в АУАН нарушение, но към
настоящия момент жалбоподателя не може да намери полицата на договора, тъй като
е изминал период повече от две години и най-вероятно не го е запазил. Твърди се
също така, че застрахователния брокер при който е била сключена застраховката
вече не извършва такава дейност, поради което не може да му поиска копие от
договора. Твърди се, че жалбоподателя често пътува в страната и в чужбина и
никога не си е позволявал да остави автомобила без застраховка, преглед или
винетен стикер и заявява, че към посочената дата, за конкретния автомобил има
сключен договор за застраховка ГО и към момента на извършване на полицейската
проверка същият е бил валиден, тъй като срокът му не е бил изтекъл, нито е бил
прекратен предсрочно от застрахователя. Твърди се също така, че при съставяне на АУАН
и издаване на обжалваното НП е допуснато грубо нарушение на процесуалните
правила, което налага отмяна на обжалваното НП, че АУАН е съставен на
30.06.2017 г., след което на 07.07.2017 г. е издадено обжалваното НП, а същото
му е връчено едва на 08.10.2019 г. т.е. от извършване на нарушението до
евентуално изпълнение на наказанието са изминали 2 години и 3 месеца, поради
което не може да си спомни конкретната фактология и въпреки, че му е
предоставена възможност да обжалва НП, не може да го реализира пълноценно,
поради изминалия дълъг период от време. Твърди се също така, че е изтекла
давността съгласно чл. 82 ал.1 б.б от ЗАНН, тъй като съгласно тази разпоредба
наказанието глоба не се изпълнява, ако са изтекли две години, а в случая от
съставянето на АУАН са изтекли
За ответника – редовно призован –
представител не се явява. Не е взето становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59
от ЗАНН, поради което, същата се явява допустима. Разгледана по същество,
жалбата се явява неоснователна.
Видно от представения АУАН от 30.06.2017 г. е, че същия е
съставен против жалбоподателя за това,
че на 30.06.02.2017 г. в 23.15 часа в с. Г.,
по ул. ***********, като водач на МПС лек автомобил ************ с рег.
№ **********, негова собственост, управлява без сключена задължителна
застраховка „гражданска отговорност” валидна за
Представено е и обжалваното НП, от
което се установява, че за установеното с акта нарушение на Р.П.М. е наложено административно
наказание на основание чл. 638 ал.1 т.1 във вр. с чл. 461 т.1 от КЗ – глоба в
размер на 250 лв.
Към административно-наказателната
преписка е представена и справка/разпечатка от проверка за сключена застраховка
„гражданска отговорност” от която се установява, че към датата на проверката и
съставяне на акта - 30.06.2017 г. МПС с ДКН ********** няма активна застраховка
„гражданска отговорност”.
В съдебно заседание са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя
- В.Н.С. и свидетелите по акта –Д.С.Г. и Н.С.К.. Свидетелите заявяват, че не си
спомнят конкретните обстоятелства, но след предявяване на акта заявяват, че те са се подписали върху същия и
поддържат написаното в акта. Свидетелите Г. и К. потвърждават, че това което е
констатирано, това е написано и заявяват, че са се подписали след като са се
запознали с акта.
Действително от показанията на свидетелите не се
установяват конкретни факти относно извършеното нарушение, но както бе посочено
по-горе към административно-наказателната преписка е представено доказателство,
установяващо, че действително към момента на проверката за автомобила не е
имало валидно сключена и активна застраховка „гражданска отговорност”. Нещо повече, самия жалбоподател е заявил, че
няма възражения към момента на съставяне на акта, което обстоятелство е
записано и в самия акт.
По делото не са представени каквито и да било доказателства
оборващи констатациите на контролните органи, а именно установяващи към момента
на проверката да е имало сключена задължителна застраховка „гражданска
отговорност”.
В жалбата се твърди, че поради изминалия период от две
години, жалбоподателя не си спомня конкретните факти и не може да намери
полицата по договора, каквато със сигурност е имал. Това твърдение, обаче е в
противоречие с отразеното още към момента на установяване на нарушението, че М.
„няма възражения”. Не е имало пречка още към момента на съставяне на акта М. да
заяви, че има сключена застраховка „гражданска отговорност” и да представи
съответната застрахователна полица и не е необходимо да прави това две години
по-късно. Твърдението на жалбоподателя, че често пътува в страната и в чужбина
не може да установи наличието на застраховка към 30.06.2017 г. Във връзка с
твърдението на жалбоподателя, че при съставяне на акта и издаване на НП са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът не констатира
такива. При съставянето на акта за
установяване на административното нарушение и при издаването на наказателното
постановление няма допуснати нарушения на
процесуални правила, които да опорочават съответният акт. Извършеното
нарушение е установено по един несъмнен и категоричен начин, за което е наложено
съответното административно наказание. Както в акта, така и в НП са посочени
конкретно и ясно фактите установено при съставяне на акта.
Действително НП е връчено на жалбоподателя едва на
08.10.2019 г., но това не опорочава издаването на същия. Видно от приложеното
на л. 12 от делото писмо е, че обжалваното НП е изпратено от ОД на МВР Плевен
на 28.09.2017 г. на ОДМВР Велико Търново, РУ Свищов за връчване, надлежно
оформяне на връчването и връщане в ОД МВР Плевен, а от приложената към НП
разписка е видно, че връчването на НП е сторено на 08.10.2019 г. От тук може да
се направи извода, че забавеното връчване не е поради неиздаване в съответните
срокове на НП и по вина на административно-наказващия орган, а поради това, че
очевидно М. не е бил намерен своевременно на посочения от него адрес. Самия
жалбоподател заявява, че често пътува, което обяснява и забавяне връчването на
НП.
Във връзка с твърдението, че е изтекла давността по
чл. 82 ал.1 б.б от ЗАНН, съдът приема,
че същото е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 82 ал.1 б.а от ЗАНН
„административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, когато
наказанието е глоба”, но съгласно разпоредбата на чл. 82 ал.2 от ЗАНН, давността
започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието. В
настоящия случай наказанието е наложено с обжалваното НП, което не е влязло в
сила и 2 годишния срок по чл. 82 ал.1 б.а от ЗАНН не е започнал да тече.
Предвид всички представени по делото доказателства и
обсъдени по-горе, съдът приема, че съставеният акт и издаденото въз основа на
него наказателно постановление са правилни и законосъобразни.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НА основание чл. 63 от ЗАНН
ПОТВЪРЖДАВА изцяло НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 17-0938-003351 от 07.07.2017 г.
на Началник Сектор към ОД МВР Плевен, Сектор Пътна полиция, с което на Р.П.М. ***,
ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 250 лв. на основание чл. 638 ал. 1 т.1 във връзка с
чл. 461 т.1 от КЗ за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1 от КЗ, установено на 30.06.2017 г. с АУАН с № Д 95929/30.06.2017 г., като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: