№
гр. Левски, 10.02.2020г.
РАЙОНЕН СЪД - гр.ЛЕВСКИ, III състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА НИКОЛАЕВА
при участието на секретаря
Илияна Петрова, и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от
съдия Николаева АНД №423 описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Подадена е жалба
от Б.И.П. *** против Наказателно постановление №18-0938-005857/30.10.2018г. на
Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя
на основание чл.182, ал.3, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание
глоба в размер на 1100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
месеца, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Наведени са доводи, че
наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон и
процесуалните правила. Твърди се, че жалбоподателят не бил извършил вмененото
му нарушение, поради техническа невъзможност на управлявания от него автобус да
се движи със скорост от 111 км./ч. Изложен са твърдения, че съгласно
удостоверение, издадено от официалния дилър на марката автобуси, сред които
попада и процесния, същият можел да достигне максимална скорост от 100 км./ч.
Това ограничение било конструктивно заложено от производителя и отразено в
техническите характеристики на автомобила съгласно издадения от производителя
сертификат. Твърди, че съгласно диаграма на тахошайба на автобуса било
отчетено, че на процесната дата 21.10.2018г.
и час, автобусът се движил със скорост от 80 км./ч. Изложени са
съображения за нарушения на процесуалните правила при издаване на обжалваното
наказателно постановление. В същото формално била посочена посоката на движение
на МПС, но не била описана пътната обстановка в детайли. В наказателното
постановление не бил отразен извършен контролен преглед на АТСС TFR1-M-585, поради което неясна за санкционираното лице била
изправността на техническото средство, което водело до ограничаване на правата
му. Административно-наказващият орган не бил взел предвид депозираното от
жалбоподателя възражение срещу АУАН и приложените към него доказателства. Иска
се наказателното постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
В проведеното по
делото съдебно заседание жалбоподателят Б.И.П. се явява лично и с адв.М. Я. - САК с пълномощно по делото. Дава обяснения относно
вмененото му нарушение. Моли наказателното постановление да бъде отменено, тъй
като не бил извършил нарушението. Пълномощникът адв. Я. в съдебно заседание и в
писмени бележки излага подробни съображения, че административното нарушение се
явява недоказано с оглед събраните в хода на съдебното производство
доказателства. Моли да бъде постановено решение, с което наказателното
постановление да бъде отменено и в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
направените от него разноски.
Ответната страна
по жалбата – Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Плевен изразява писмено
становище, с което моли жалбата да бъде оставена без последствие и да бъде
потвърдено наложеното административно наказание. В съдебно заседание не се
представлява.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок
и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва наказателното
постановление, предвид на което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:
На 21.10.2018г.
жалбоподателят Б.И.П. управлявал автобус „**”* с рег.№**, собственост на Община С., с който в изпълнение на
трудовите си задължения превозвал пътници от гр.Свищов до гр.Мездра. Около
11,58 ч. жалбоподателят управлявал процесното МПС на територията на село
Българене, общ.Левски, по ул.”Сливница”, в посока към село Обнова. По същото
време свидетелите П.Г. и И.Д. – служители на Сектор „ПП” към ОДМВР – Плевен
изпълнявали служебните си задължения по контрол спазване ограничението за
скорост на територията на село Българене, като използвали автоматизирано
техническо средство TFR1-M 585/12, монтирано на служебен
автомобил. Техническото средство отчело скорост от 111 км./ч., поради което
свидетелите Г. и Д. последвали автобуса и спрели същия за проверка. На водача Б.И.П.
било съобщено за отчетеното превишаване ограниченето на скоростта. Св. П.Г.
съставил на жалбоподателя АУАН сер. Д№503614/21.10.2018г. за това, че на
21.10.2018г., в село Българене, по ул.”Сливница” управлява процесния автобус „***” със скорост 111 км./ч. при максимално разрешена за населено
място скорост от 50 км./ч. – нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът бил подписан от св.И.В.Д., в качеството
му на свидетел на нарушението и при съставяне на акта и бил предявен на
жалбоподателя и подписан лично от него. В законоустановения тридневен срок
срещу акта било депозирано възражение с приложени към него доказателства –
копие на удостоверение от „***”АД и копие на тахошайба от 21.10.2018г.
Въз основа на акта за
установяване на административно нарушение било издадено обжалваното Наказателно
постановление №18-0938-005857/30.10.2018г. на Началник Сектор "Пътна
полиция" при ОД на МВР-Плевен, с което на жалбоподателя на основание
чл.182, ал.3, т.6 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в
размер на 1100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за
извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа
обстановка съдът прие за установена от събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите П.Г.Г. и И.В. Д., дадените от жалбоподателя Б.И.П. обяснения; писмени доказателства и
доказателствени средства: АУАН сер. Д№503614/21.10.2018г., възражение срещу
АУАН, Удостоверение изх.№82/20.04.2006г. на „***”АД, копие на тахошайба
от 21.10.2018г., Свидетелство за регистрация на МПС – част I, Пълномощно и Заповед №081354/21.10.2018г. на Община Свищов,
Наказателно постановление №18-0938-005857/30.10.2018г. на Началник Сектор
"Пътна полиция" при ОД на МВР-Плевен, справка за нарушител/водач, Протокол
№6-31-12 от проверка на мобилна система за видеоконтрол “TFR-1M”, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№10.02.4835, Дневник за обработка и въвеждане на фишове от автоматизирано
техническо средство TFR1-M №585/2012г. за 21.10.2018г., Протокол за
използване на АТСС от 23.10.2018г., Заповед рег.№8121з-515/14.05.2018г. на МВР;
заключение на вещото лице по изготвената авто-техническа експертиза.
Съдът даде вяра на
показанията на свидетелите, като последователни, логични и безпротиворечиви. Липсата
на категорични спомени за определени обстоятелства съдът отчете като резултат
от изминалия период от време от момента, за който дават показания, както и
еднотипността на служебната им дейност, част от която е процесния случай. Кредитирани
бяха и приобщените по делото писмени доказателства, като официални документи,
издадени от компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред, както и неоспорени от страните.
Даде се вяра на
заключението на вещото лице по изготвената съдебна авто-техническа експертиза,
като мотивирано пълно и изготвено от компетентно лице.
С оглед на така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Обжалваното наказателно
постановление, както и актът за установяване на административно нарушение, въз
основа на което същият е издаден, са съставени в предписаната от закона писмена
форма и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Не са налице допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила в процеса на ангажиране на
наказателната отговорност на жалбоподателя със съставения АУАН, както и при
последващото му санкциониране с издаването на обжалваното постановление. Актът
е съставен в присъствието на свидетел, съдържа всички необходими реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, предявен е лично на нарушителя и
подписан от него. Всички предвидени в чл.57 от ЗАНН реквизити съдържа и
издаденото въз основа на акта наказателно постановление.
Описаните в АУАН и НП
факти съответстват на правната квалификация на деянието като нарушение на
чл.21, ал.1 ЗДвП. Същите се явяват обаче опровергани от събраните в хода на
съдебното производство доказателства. Не се установява по безсъмнен начин, че
управляваният от жалбоподателя автобус се е движил с отчетената от техническото
средство скорост от 111 км./ч. По делото е представено удостоверение от „***“ АД, в качеството му на официален дилър на *** за Република България,
съгласно което процесният автобус, марка ***,
модел ***, шаси №***, двигател №***,
може да
достига максимална скорост от 100 км./ч., като това ограничение е заложено
конструктивно и отразено в издадения от производителя сертификат, в който са
посочени стойностите на параметрите, определящи техническата характеристика на
автомобила. От заключението на вещото лице по изготвената съдебна
авто-техническа експертиза се установява, че е налице конструктивно заложено
ограничение на скоростта от завода производител, при което максималната
скорост, която може да достигне процесното МПС е 100 км./ч., при определени
условия максималната скорост може да достигне до 104 км./ч. Налице е фабрично
монтиран ограничител на скоростта. След запознаване с участъка от пътното
платно, където е била измерена посредством техническото средство скоростта, с
която се е движил процесния автобус – хоризонтален прав участък, вещото лице е
дало заключение, че при технически изправен ограничител на скоростта, монтиран
на процесното МПС, няма техническа възможност за преодоляване на заложеното
ограничение на скоростта. От приложените по делото диаграми от тахограф и
предоставената оригинална диаграма от тахограф, експертът е установил, че към
11:58:04ч. скоростта на движение на МПС с рег. №*** е била 93 км./ч. Към
21.10.2018г. няма установена повреда на тахографа, скоростоограничителя и др.
системи по документи, които да доказват неправилно отчитане на скоростта на
движение от 93 км./ч.
При така установеното по
делото, вменените на жалбоподателя факти, а именно, че управлявал МПС със
скорост от 111 км./ч. се явяват опровергани и нарушението, за което е
санкциониран остава недоказано. Изложените в АУАН факти и обстоятелства, включени
във фактическия състав на вмененото нарушение, са предмет на доказване в хода
на производството пред съда, като тежестта на доказване е на
административно-наказващия орган. Поради изложените съображения, обжалваното
наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
При този изход на делото,
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (обн. ДВ
бр.24/29.11.2019г., в сила от 03.12.2019г.), искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, се явява основателно, като
по делото са представени доказателства за заплащането на такива. В полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 370 лв., които на основание чл.143, ал.1 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН да бъдат възстановени от
бюджета на органа, издал отменения акт, в процесния случай - ОД на МВР -
Плевен.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно
постановление №18-0938-005857/30.10.2018г. на Началник Сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР-Плевен, с което на Б.И.П., ЕГН:**********, с адрес: ***, са
наложени на основание чл.182, ал.3, т.6 от ЗДвП административни наказания глоба
в размер на 1100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца,
за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен,
гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3, да заплати на Б.И.П., ЕГН:**********, с адрес:
*** размер на 370 лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд - гр.Плевен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: