РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _19.05. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _втори май_ 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. № 533 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от А.П. ***, с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1945/15.10.2007 г. на Началника на РУП – Левски.

Жалбоподателят твърди, че не е съгласен с фактическите констатации в съставеният му акт за установяване на административно нарушение и издаденото, въз основа на него наказателното постановление. Счита, че последното не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, поради направеното лаконично описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, като не са посочени такива, обуславящи обективни елементи от състава на нарушението по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП. Твърди, че не се визира местоположението и режима на работа на техническото средство от движещото се моторно превозно средство в момента на засичане. Излага лични възприятия за местоположението на патрулната кола, а именно на 30 метра от табела Д-11 за начало на населено място, поради което счита, че техническото средство е засякло автомобила преди ограничението на скоростта. Излага и доводи за изпреварването му от друг автомобил с висока скорост, непосредствено преди спирането му от полицейските органи.

Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на Й. – адв.А.А. от ПлАК, който моли съда да постанови решение, с което да прекрати административно – наказателното производство, поради изтекла абсолютна погасителна давност, изключваща възможността да бъде реализирана отговорността на нарушителя.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото жалбата е основателна, но не по изложените в нея съображения, а предвид направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за изтичане на предвидената в закона абсолютна погасителна давност, изключваща наказателното преследване за извършеното нарушение.

Видно от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №1945/24.09.2007 г. е, че такъв е съставен на жалбоподателя за това, че на 21.07.2007 г. в 19:03 часа, на ГП-83, в с.Българене, км.48+ 513, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес”, с рег.№ *, управлява в посока от гр.Плевен към гр.Русе с превишена скорост от 110 км./ч., при допустима скорост за населено място от 50 км./ч. /превишение с 60 км./ч./. В акта е отразено още, че скоростта е засечена и фиксирана с „Трафик радар” ТR4 с №126/97 г., показана и видяна от водача, както и, че при полицейската проверка, водачът не представя контролен талон. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1 и чл.100, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен лично на нарушителя, срещу подпис, на датата на която е съставен. Жалбоподателят е оспорил констатациите в акта към момента на съставянето му, като е вписал възражение, че не се е движил с описаната скорост, което административно – наказващият орган не е приел за основателно и е издал обжалваното наказателно постановление срещу Й.. Видно от същото е, че за нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на А.Й., на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 250 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

На жалбоподателя е наложено и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.100, т.1 от същия закон, но в тази му част наказателното постановление на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване, с оглед размера на наложеното административно наказание глоба, под 50 лева. В тази й част жалбата се явява процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество, а съдебното производство по делото следва да бъде прекратено.

Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява датата, часа и мястото на извършване на деянието, а именно на 21.09.2007 г., в19:03 часа, в населено място: ГП-83, в с.Българене, км.48+ 513, където съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП ограничението на скоростта е 50 км./ч. Скоростта на движение от 110 км./ч. на пътното превозно средство, управлявано от жалбоподателя, е измерена с „Трафик радар” TR4 с №126/97 г., което видно от представения протокол за извършена последваща, периодична проверка, към датата на извършената проверка, съответства на одобрения тип и е констатирана техническата му годност за употреба. Засечената от радара скорост е показана и видяна от водача по дата и час, което обстоятелство е отразено в съставения акт на нарушителя. Предвид изложеното, съдът приема за несъстоятелно направеното възражение от жалбоподателя, че не е засечена неговата скорост на движение. Безспорно се установява от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели: Н.Н. и А.К. – и двамата служители при РУП – Левски, че с техническото средство се засичат автомобили, които се движат сами на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива, поради което не е възможно да е фиксирана скоростта на движение на друг автомобил, различен от засечения. В този смисъл показанията на двамата свидетели са напълно идентични. Това обстоятелство дава основание на съда да приеме, че се касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения на полицейските служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост.

Несъстоятелни са и възраженията на жалбоподателя за нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. Описанието на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено в съставеният му акт не е лаконично, а пълно и точно очертава всички елементи от състава на вмененото на Й. нарушение. Деянието е правилно квалифицирано, като административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, а наложените на Й. наказания са съответни на предвидените в санкционната норма на чл.182, ал.1, т.6 от същия закон, действал към момента на извършване на нарушението /ДВ. бр.53, в сила от 30.06.2007 г./.

Съдът намира за основателно направеното възражение от процесуалния представител на жалбоподателя за погасяване на наказателното преследване, поради изтичане на абсолютния давностен срок от три години, считано от датата на извършване на деянието.

Видно от съставения на жалбоподателя акт е, че като дата на извършване на нарушението е посочена датата – 21.09.2007 г. Следователно към настоящия момент е изтекъл тригодишния давностен срок, визиран в разпоредбата на чл.82, ал.3, във вр. с ал.1, б.”а” и б.”б” от ЗАНН. С изтичането му, независимо от спирането или прекъсването на давността, се изключва въобще административно – наказателното преследване, включително и възможността да бъде реализирана отговорността на нарушителя. В конкретния случай са приложими разпоредбите на Наказателния кодекс на РБ, които уреждат тази материя, по силата на препращащата норма на чл.11 от ЗАНН. Последната предвижда да се прилага именно този кодекс по въпросите на вината, вменяемостта и обстоятелствата, изключващи отговорността. Безспорно давността е обстоятелство, изключващо отговорността и започва да тече от датата на извършване на деянието, а не от датата на влизане в законна сила на наказателното постановление, защото от този момент започва да тече друга давност – за изпълнение на наложените административни наказания, респективно за събиране на публични държавни вземания, в зависимост от вида на наказанието. Такъв е случая по отношение на наложеното наказание глоба в размер на 10 лева на жалбоподателя за второто извършено от него нарушение. Наказателното постановление в тази му част е влязло в законна сила, от който момент е започнала да тече не давност за наказателно преследване, а давност за събиране на публични държавни вземания, чиито срокове са уредени в други нормативни актове.

При това положение съдът счита, че наложените на жалбоподателя кумулативно два вида административни наказания на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, поради изтекла тригодишна абсолютна давност за по – тежкото наказание – глобата, не следва да бъдат изтърпявани от А.Й.. С изтичането й се изключва възможността да бъде реализирана въобще отговорността на нарушителя.

Доколкото изтичането на абсолютната давност за наказателно преследване касае самия процес, а не законосъобразността на наказателното постановление, административно – наказателното производство в рамките, на което последното е издадено, следва да бъде прекратено в тази му част, въз основа на направено възражение в този смисъл.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ПРЕКРАТЯВА административно – наказателното производство образувано по жалба на А.П. ***, с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1945/15.10.2007 г. на Началника на РУП – Левски, в частта му, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП /ДВ. бр.53, в сила от 30.06.2007 г./ са му наложени административни наказания: глоба в размер на 250 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон, ПОРАДИ ИЗТИЧАНЕ НА АБСОЛЮТНАТА ДАВНОСТ ЗА НАКАЗАТЕЛНО ПРЕСЛЕДВАНЕ.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбата на А.П. ***, с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1945/15.10.2007 г. на Началника на РУП – Левски, в частта му, с което на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП /ДВ. бр.53, в сила от 30.06.2007 г./ му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, т.1 от същия закон, КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част.

РЕШЕНИЕТО има характер на определение и подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: