В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _единадесети март_ две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова а.н.д. №_12_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.В. ***, ЕГН **********, против НП №728/2008г., издадено от Началник Сектор ПП към ОДП - Плевен.

В жалбата си твърди, че с наказателното постановление му е наложено наказание по чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП - глоба в размер на 100 лв. Жалбоподателят твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Съображенията му се свеждат в това, че НП е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, и същото е необосновано.

Твърди, че не са изяснени обстоятелствата, при които е констатирано нарушение: имало ли е движение на други автомобили при установяване на нарушението; чия е била скоростта, след като е записано в наказателното постановление, че скоростта е фиксирана около 18:34 ч.; не е отчетена допустимата грешка на техническото средство; времето на установяване на нарушението не е конкретизирано. Административнонаказващият орган не е положил усилия в изпълнение на задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН да събере доказателства за извършеното нарушение за вината му като нарушител, с които доказателства да скрепи фактическите си констатации.

Освен изложеното, жалбоподателят счита, че са изтекли сроковете за погасителна давност. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалваното НП, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В писмените бележки, приложени към делото, и приети от съда, жалбоподателят изразява становище, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението „ПП-3 с.Българене” Твърди, че не са му били показани необходимите документи и стикери, съпровождащи и доказващи изправността и годността на техническото средство към момента на експлоатация, т.е. момента на установяване на въпросната скорост; съгласно чл.165, ал.1 т.6 от ЗДвП службите при изпълнение на функциите си използват технически средства или системи, заснемащи или записващи: датата, точния час на нарушението и рег.№ на МПС-то, което не му е било показано, както и че снимковият материал, респективно разпечатката трябва да се впишат в ОУОН и НП, което липсвало и в двата документа.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение, а наказателното постановление – потвърдено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 06.04.2008г. против жалбоподателя Г.В. е съставен АУАН затова, че на 06.04.2008г. около 18.34 часа на ПП 3 км. 49 + 000 с. Българене – гр.Плевен управлява лек автомобил „Фолксваген *” с рег.№ * със скорост 74 км/ч., при разрешена 50 км/ч. за населено място. Скоростта е измерена, фиксирана и показана с уред TR-4 D, превишение с 24 км/ч., с което е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е представено и обжалваното НП №728/ 11.04.2008г., издадено от Началник сектор на ПП – КАТ Плевен, видно от което е, че затова, че Г.В. на 06.04.2008г в 18.34 часа на път 1 клас №3, км. 49+000 на ПП -3 с. Българене в посока Плевен управлява със скорост 74 км/ч. при ограничение 50 км/ч. Измерена, фиксирана и показана на водача с радар ТЗ-4 297, с което е нарушил чл. 21, ал.1 от ЗДвП, предл.1, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, предл.1 от ЗДвП, му налага глоба в размер на 100 лв.

В съдебно заседание е разпитан актосъставителят С.К.. От показанията му се установява, че на посочената дата са измерили и фиксирали скоростта на движещия се в посока Плевен лек автомобил, което се е случило в с. Българене. Уредът е отчел ри разрешена 50 км/ч, за което е и съставен акт. Свидетелят е категоричен, че други движещи се МПС не е имало. Водачът е бил сам на пътя.

Свидетелят В.Х. заявява, че не си спомня нищо по случая, като след предявяване на акта е посочил, че подписът в акта е негов и е присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта. След като спрат водача, винаги го канели да види показанията на радара.

Според показанията на св. Х., радарът винаги е технически изправен.

Съдът няма причина да не вярва на тези свидетели. Действително, свидетелите заявяват в показанията си, че нямат спомен за конкретния случай, което е логично, предвид на функциите им във връзка с изпълнение на служебните им задължения по осъществяване контрол по ЗДвП и многобройните актове, които са съставили и на които са били свидетели в това си качество, както и изминалият дълъг период от време от съставяне на АУАН.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с писмените доказателства, приложени към делото.

Показанията на двамата свидетели са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, дадени въз основа на техни непосредствени възприятия на фактите и съответстващи на представените по делото писмени доказателства.

По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите К. и Х. като достоверни.

Съдът приема за безспорно установено, че районът, в който е бил спрян за проверка жалбоподателят, е в границите на населеното място, за което той самият не е възразил. В тази връзка е безспорно, че максимално разрешената скорост на движение в населено място съгласно разпоредбите на чл. 21, ал.1 от ЗДвП е 50 км/ч.

Показанията на свидетелите кореспондират и с приетото от съда писмено доказателство – списък с идентификационните номера на преминалите успешно последваща проверка – ПП средства за измерване СИ – радарни скоростомери, от което се установява, че техническото средство TR4 Д №297, с което е измерена скоростта на МПС, управлявано от жалбоподателя, в Лабораторията, оправомощена да извършва последваща проверка на СИ, на 16.05.2007г. е преминал успешно такава проверка, като срокът на валидност на радара е 12 месеца, т.е. до 16.05.2008г. ПП е удостоверена със знак да извършена ПП №02702 за 2007г.

От изложеното следва изводът, че средството за измерване ТRD-4 към датата на установяване на нарушението и съставяне на акта за установяването на нарушението - 06.04.2008г. е изправно и направените с него измервания са в съответствие със Закона за измерване.

Средството, с което е фиксирана скоростта, с която е управлявал моторното превозно средство жалбоподателят, е годно техническо средство, тъй като е включено в списъка на техническите средства – радари, преминали успешно последваща проверка.

Посоченият вид скоростомер "Радар Трафик" е одобрен тип за извършване на проверки за нарушения на правилата за движение по пътищата. Законодателят е предвидил възможност да бъдат използвани различни технически средства и системи при извършваните проверки за нарушение правилата на движение по пътищата. Техническите средства, използвани от компетентните органи за установяване на нарушенията, могат да бъдат от различен технически клас, от което следва, че могат да се ползват както технически средства, които посочват само датата на нарушението, въведеното ограничение, така и че могат да се ползват технически системи, от които могат да се правят писмени разпечатки на фиксираните нарушения, включващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство. Следователно в конкретния случай радарният скоростомер, с който е измерена скоростта на автомобила, съставлява средство за измерване от одобрен тип, преминал метрологична проверка и съставлява годно доказателствено средство относно точността на измерване на скорост.

Още повече, че на жалбоподателя е предявен актът за установяване на административно нарушение, с което е имал възможност да се запознае и в случай, че има някакви възражения, да ги отрази писмено. Така също В. е имал възможност да направи възражение и относно часа, вписан в АУАН като час на извършено от него нарушение, в случай, че той не съвпада с действителния час на констатираното нарушение. В този смисъл съдът не споделя становището на жалбоподателя, че времето на установяване на нарушението не е конкретизирано.

Следва да се отбележи, че в НП е изписано от административнонаказващия орган „в”, вместо съдържащия се в бланката израз „около”. Посочването в АУАН на и в НП като час на извършване на нарушението с израза „около 18,34 часа” дори да е нарушение, каквото безспорно не е, то не е от категорията на съществените нарушения, които имат за последица негодност на наказателното постановление и които да го правят незаконосъобразно и да водят до неговата отмяна.

По изложените съображения съдът приема за безспорно, че са установени точната дата и час на извършеното нарушение, както и скорост на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя, поради което съдът счита, че възраженията на жалбоподателя не намират опора в събраните по делото доказателства. В този смисъл е и приетото от съда писмено доказателство заверено копие на справка от запаметените измерени и фиксирани превишения на скоростта с техническо средство. Видно от същото е, че в 18.34 е фиксирана скорост от 74 км/ч., като 55 мин. преди това и 113 мин. след това не е констатирано нарушение на правилата за движение по пътищата, като управление на МПС с превишена скорост.

Съдът счита, че при съставяне на акта и наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното.

Изискването на ЗАНН е и АУАН и НП да съдържат описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Съдът счита, че и актът и наказателното постановление съдържат изискуемите от закона реквизити.

Разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП предвижда, че редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Ако в производството по обжалване на издаденото наказателно постановление са представени доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съдът не е обвързан от презумптивната доказателствена сила на акта. В производството пред РС гр. Левски не са депозирани доказателства, оборващи презумпцията на чл. 189, ал.2 от ЗДвП, поради което съдът приема за доказана отразената в акта и наказателното постановление фактическа обстановка.

Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя. В редакцията на ЗДвП, действала към момента на извършване на нарушението, законодателят е предвидил, че за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба в размер на 100 лв.

Наложената санкция съответства на предвидената в ЗДвП, като за административнонаказващия орган няма възможност да наложи друго, алтернативно наказание за извършеното нарушение, тъй като няма предвидено друго такова в разпоредбите на ЗДвП. Законодателят е предвидил административно наказание в случаите на превишаване на разрешената максимална скорост в населено място, като санкциите са конкретизирани съобразно превишаването на скоростта със съответните км/ч.

Съдът счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установи скоростта на движение на управляваното от жалбоподателя МПС.

В АУАН е посочен точният час на извършеното нарушение, а именно – 18,34 часа, което се потвърждава и от приложения към делото копие от отчет за регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост. Установени са точната дата и час, както и скорост на движение на МПС, управлявано от жалбоподателя, което пък съвпада с констатациите в АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление.

Съдът приема с оглед на изложеното за безспорно установено, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост – 74 км/ч, като допустимата скорост е до 50 км/ч за населените места, установена с разпоредбата на чл.21 ал.1 от ЗДвП.

С оглед на изложеното, съдът приема, че установяване на нарушението е извършено по надлежен ред, с техническо средство, което е изправно и е от одобрен тип за използване от органите, осъществяващи контрол за нарушение правилата на движение. По изложените съображения, са налице визираните в закона предпоставки за ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя.

Жалбоподателят е изложил съображения, че са налице сроковете за погасителната давност. Съдът не споделя това становище. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК (редакцията от 2010г. ДВ бр. 26) във вр. с чл. 11 от ЗАНН, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал.2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай АУАН е съставен на 06.04.2008г. И тъй като давността е прекъсната, за да се погаси по давност преследването срещу жалбоподателя, следва да изтече срок, който надвишава с ½ срока предвидения, т.е. погасителната давност ще изтече през м. октомври 2012г.

Съдът, като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на жалбоподателя, намира, че обжалваното НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 728/11.04.2008 год., издадено от началник на сектор ПП – КАТ - Плевен, с което на Г.В. ***, ЕГН **********, на основание чл.182 ал.1 т.3 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на СТО ЛЕВА, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: