гр.
ЛЕВСКИ, _19.05.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _деветнадесети април_
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _Р.П. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело
№ 95 по описа за 2011 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от П.П. от ***, с ЕГН **********, като ЗП „П.П.”, против наказателно
постановление №15-1500759/07.02.2011г. на Директор на Дирекция
„Инспекция по труда” – Плевен.
Жалбоподателят твърди, че не е налице съставомерно деяние,
поради което обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и
незаконосъобразно.
Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно
постановление.
Ответникът по жалбата, представляван в съдебно заседание от
юрисконсулт Р.И., счита жалбата за неоснователна и незаконосъобразна и моли
съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото против работодателя -
ЗП „П.П.” наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото жалбата е основателна.
Установява се, че e съставен акт за установяване
на административно нарушение против жалбоподателя .
Съставен е АУАН против ЗП „П.П.”, със седалище и адрес на
управление *** представлявано от П.П., с ЕГН **********, в качеството му на
собственик, затова че на 02.09.2010 г., в 13:40 часа, при
проверка в обект – кравеферма, намираща се в *, със собственик П.П. не е
изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, а именно: не е оценил рисковете за безопасността и здравето на
работещите, като обхване избора на работно оборудване, използването на химични
вещества и препарати и организацията на работните места, с което нарушил чл. 16,
ал.1,т.1 от ЗЗБУТ.
На основание така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление. В него административнонаказващият орган е приел за
установено, че работодателя на ЗП „П.П.” с *, представляван от П.П., чрез
пълномощник Р.Р., е нарушил чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, като не е изпълнил
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а
именно: не е оценил рисковете за безопасността и здравето на работещите, като
обхване избора на работно оборудване, използване на химични вещества и
препарати и организацията на работните места. Наложена му е на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500
лева.
Към делото е приложена оценка условията на труд и
професионалните рискове в ЗП „П.П.” * към 08.09.2010г., както и
идентификационна карта.
Установява се от събраните гласни доказателства, а именно от
показанията на свидетеля Х.Р., че е извършена проверка на земеделския
производител, при която е установено, че няма оценка на риска, за което е бил
съставен АУАН. Свидетелят не е намерил на обекта П.П., или пълномощника му. След
извършване на документалната проверка били представени исканите документи.
Съдът дава вяра на показанията на този свидетел, който дава
добросъвестно показанията си, които са последователни, логични и дадени в
резултат на непосредствените му възприятия.
Видно от обжалваното наказателно постановление, в същото е
прието, че работодателя на ЗП „П.П.” е П.М.. Следва да се отбележи в тази
връзка, че жалбоподателят П.П. не е работодател на ЗП „П.П.” както е изписано в
НП, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен.
В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че жалбоподателят
е извършил нарушението, което му е вменено във вина.
В представения констативен протокол е
отразено, че при извършената проверка се е констатирало единствено, че в обекта
работят две лица, индивидуализирани с имената си и ЕГН, като няма отразени
други констатации.
При съставяне на акта за установяване
на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Съдът приема, че както в АУАН, така
и в НП твърдяното административно нарушение не е индивидуализирано от обективна
страна. Няма точно посочване на времето на извършването му. Наказващият орган е
визирал само датите на проверката – фактическа и документална. Времето на
извършване на нарушението, както и точното му описание следва изрично да се
обективира от наказващия орган. Датата и мястото на извършване на нарушението
са елемент от фактическия състав и неустановяването им съставлява нарушение на
чл. 42 т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН.
Наказващият орган е допуснал и друго
съществено нарушение на процесуалните правила, което също съставлява
самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.
С обжалваното наказателно
постановление по отношение на жалбоподателя, който е земеделски производител, е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.
Безспорно, ЗП „П.П.” има качеството на
работодател, съгласно §1 от ДР на КТ. Но в случая работодателят е физическо
лице, регистрирано като земеделски производител. Този му статут се установява
от представената по делото заверена до 25.03.2011г. регистрационна карта в ОД
”Земеделие и гори” по постоянния му адрес. Земеделските производители са
физически и юридически лица, които произвеждат растителна или животинска
продукция. Физическите лица, подлежащи на регистрация могат да осъществяват
производство като части земеделски стопани, или са регистрирани като еднолични
търговци. Земеделският производител няма качеството на ЕТ. В случай, че физическото лице е регистрирано
като земеделски производител, това му дава право да се възползва от
преференциите и субсидиите, които държавата предоставя за развитието на този
отрасъл.
В тежест на административнонаказващия
орган е да докаже актуалното състояние на търговеца към момента на установяване
на нарушението и налагане на административното наказание.
В
случая не са представени доказателства, че ЗП „П.П.” е регистриран и като
едноличен търговец, търговско дружество или кооперация, за да попада в кръга на
субектите – работодатели, посочени в чл.413, ал.2 от КТ, които могат да носят
обективна, безвиновна отговорност.
Съгласно чл.24 ЗАНН административнонаказателната отговорност е
лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността
на предприятия, учреждения и
организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както
и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени.
Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл. 83 от ЗАНН, съгласно
която в предвидените случаи на юридически лица или еднолични търговци може да
се налага имуществена санкция. Това изключение обаче се отнася само за изрично
посочените в нормата правни субекти – еднолични търговци и юридически лица.
Тази норма не може да се тълкува разширително.
Работодателят, в качеството му на собственик на земеделския
производител, се персонифицира изцяло с физическото лице П.П., поради което наказващият
орган е следвало да ангажира именно личната му административно – наказателна
отговорност, чрез налагане на съответната санкция, която е „глоба”, а не „имуществена
санкция”.
Допускайки налагане на наказание „имуществена санкция” по
отношение на физическо лице, административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразен
административен акт.
Допуснатите нарушения са довели до издаване на едно неправилно
и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-1500759/07.02.2011 г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗП „П.П.”, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от П.П., с ЕГН **********, чрез
пълномощник Р.Р., с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена
на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.413, ал.2 от КТ имуществена санкция в
размер на 1500 лева, за нарушение на чл. 16, ал.1, т.1 от ЗЗБУТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: