РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _19.05. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _деветнадесети април_ 2011 г. в състав:

Председател: _СТОЙКА МАНОЛОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря _Р.П. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело № 97 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.П. от ***, с ЕГН **********, като ЗП „П.П.”, против наказателно постановление №15-1500757/07.02.2011г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен.

Жалбоподателят твърди, че не е налице съставомерно деяние, поради което обжалваното наказателно постановление се явява неправилно и незаконосъобразно. Излага съображения за наличие на несъответствие между изложението в обстоятелствената му част и диспозитива, дължащо се на неправилно посочване на нормата на чл.414, ал.3 от КТ.

Моли съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.

Ответникът по жалбата, представляван в съдебно заседание от юрисконсулт Р.И., счита жалбата за неоснователна и незаконосъобразна и моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото против работодателя - ЗП „П.П.” наказателно постановление като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по съществото жалбата е основателна.

Приложен е съставеният акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя П.П..

Актът е съставен на основание отразената констатация в изготвения констативен протокол на 02.09.2010 г., че при извършена проверка в обект – кравеферма в *, стопанисван от ЗП „П.П.” работят лицата И.М. на длъжност „дояч” и Е.Д. на длъжност „пастирка”, както и извършената на 08.09.2010 г. документална проверка в Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен. При проверката на документите, пълномощникът на земеделския производител представил сключен трудов договор на 08.09.2010 г. с лицето И.М.. По силата на трудовия договор М. е приел да изпълнява длъжността „работник – животновъд” с място на работа „кравеферма” в *. Представено е и заверено уведомление от ТД на НАП на 08.09.2010 г.

Сключен трудов договор между страните и надлежно заверено уведомление по чл.62, ал.2 от КТ не били представени към датата на извършената проверка - 02.09.2010г.

Съставен е АУАН против ЗП „П.П.”, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от П.П., с ЕГН **********, в качеството му на собственик, затова че на 02.09.2010 г., в 13:40 часа, в обект – кравеферма в *, стопанисван от него, допуснал до работа, като животновъд лицето И.М., с ЕГН **********, преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП, с което нарушил чл. 62, ал.3 от КТ.

На основание така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление.В него административнонаказващият орган е приел за установено, че работодателя на ЗП „П.П.” *, представляван от П.П., чрез пълномощник Р.Р., е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, а именно: допуснал е до работа като „животновъд” И.И., преди да му предостави екземпляр от сключен трудов договор и копие от уведомлението по 62, ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП. Наложена е на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Установява се от събраните гласни доказателства: свидетелят Х.Р., че е съставен констативен протокол на ЗП „П.П.” * констативен протокол за хората, които работят в обекта. На документалната проверка е изискал трудови договори и справка в НАП за регистрацията на посоченото в констативния протокол лице. Такова не било представено, за което е и съставен актът за установяване на административно нарушение.

Свидетелят Р. заявява, че вътре във фермата е имало пристройка, в която са били седнали бащата на П., мъжът И.М. и жената.

Свидетелката Р. – майка на П.П. заявява, че не е присъствала на проверката. При пристигането на проверяващия, съпругът й е обяснявал на И. в какво ще със състои работата.

Свидетелят М.Р. – баща на П.П. заявява, че през месец септември синът му се е разболял, поради което той е гледал кравите. Намерели хора и в деня, когато дошли проверяващите, обяснявал в какво ще се състои работата им. Твърди, че това е било всъщност не в работните помещения, а на 50 м. извън работните помещения. По време на проверката двамата не са били на работното място, а извън работните помещения.

Показанията на двамата свидетели Р. се подкрепят и от показанията на свидетеля Р., извършил проверка в обекта в *. Същият е заварил лицата и конкретно И.М. извън работното помещение – в пристройка.

По изложените съображения съдът дава вяра на показанията на двамата свидетели Р. и М.Р., макар и родители на П.П., които се явяват заинтересовани от изхода на делото и ги кредитира като достоверни.

Видно от обжалваното наказателно постановление, в същото е прието, че работодателя на ЗП „П.П.” е П.М.. Следва да се отбележи в тази връзка, че жалбоподателят П.П. не е работодател на ЗП „П.П.” както е изписано в НП, издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че жалбоподателят е извършил нарушението, което му е вменено във вина.

Съдът приема, че няма представени доказателства за вината на жалбоподателя П..

Наказващият орган е допуснал и особено съществено нарушение на процесуалните правила, което също съставлява самостоятелно основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

С обжалваното наказателно постановление по отношение на жалбоподателя, който е земеделски производител е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв.

Безспорно, ЗП „П.П.” има качеството на работодател, съгласно §1 от ДР на КТ. Но в случая работодателят е физическо лице, регистрирано като земеделски производител. Този му статут се установява от представената по делото заверена до 25.03.2011г. регистрационна карта в ОД ”Земеделие и гори” по постоянния му адрес. Земеделските производители са физически и юридически лица, които произвеждат растителна или животинска продукция. Физическите лица подлежащи на регистрация могат да осъществяват производство като части земеделски стопани, или са регистрирани като еднолични търговци. Земеделският производител няма качеството на ЕТ. В случай, че физическото лице е регистрирано като земеделски производител му дава право да се възползва от преференциите и субсидиите, които държавата предоставя за развитието на този отрасъл.

В тежест на административнонаказващия орган е да докаже актнуалното състояние на търговеца към момента на установяване на нарушението и налагане на административнота наказание.

В случая не са представени доказателства, че ЗП „П.П.” е регистриран и като едноличен търговец, търговско дружество или кооперация, за да попада в кръга на субектите – работодатели, посочени в чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна, безвиновна отговорност.

Съгласно чл. 24 от ЗАНН административнонаказателната отговорност е лична, а за административни нарушения, извършени при осъществяване на дейността на предприятия, учреждения и организации, отговарят работниците и служителите, които са ги извършили, както и ръководителите, които са наредили или допуснали да бъдат извършени. Изключение от това правило е предвидено в нормата на чл. 83 от ЗАНН, съгласно която в предвидените случаи на юридически лица или еднолични търговци маже да се налага имуществена санкция. Това изключение обаче се отнася само за изрично посочените в нормата правни субекти – еднолични търговци и юридически лица. Тази норма не може да се тълкува разширително.

Работодателят, в качеството му на собственик на земеделския производител, се персонифицира изцяло с физическото лице П.П., поради което наказващият орган е следвало да ангажира именно личната му административно – наказателна отговорност, чрез налагане на съответната санкция, която е глоба, а не имуществена санкция.

Допускайки налагане на наказание „имуществена санкция” по отношение на физическо лице, административнонаказващият орган е постановил незаконосъобразен административен акт.

Допуснатите нарушения са довели до издаване на едно неправилно и незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде изцяло отменено.

Предвид гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-1500757/07.02.2011 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на ЗП „П.П.”, със седалище и адрес на управление ***, представляван от П.П., с ЕГН **********, чрез пълномощник Р.Р., с ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: