РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, _14.06. 2011 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _шестнадесети май_ 2011 г. в състав:

Председател: _МАРГАРИТА ДИМИТРОВА_

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова а.н.д. №106 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд - Левски е постъпила жалба от М.К. ***, с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1171/15.07.2008 г. на Началника на РУП – Левски.

Жалбоподателката твърди, че не е съгласна с отразеното в наказателното постановление обстоятелство, че засечената скорост е на управлявания от нея лек автомобил, тъй като на пътното платно се е движила в колона от други автомобили.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема допълнително становище по същата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество в частта, в която с наказателното постановление за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на К. са наложени на основание чл.182, ал.1, т.5 от същия закон, административни наказания глоба в размер на двеста лева и два месеца лишаване от право да управлява МПС, и на основание чл.4, ал.1, т.13 от Наредба І-1959/07 г. са отнети десет контролни точки.

В частта, с която на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон и административно наказание глоба в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.100, т.1 от същия закон, наказателното постановление на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи на обжалване, с оглед размера на наложените административни наказания за всяко от нарушенията, а именно под 50 лева. В тази й част жалбата се явява процесуално недопустима и не следва да бъде разглеждана по същество, а съдебното производство по делото следва да бъде прекратено.

Разгледана по съществото жалбата е основателна.

Видно от приложения по делото акт за установяване на административно нарушение №1171/23.06.2008 г. е, че такъв е съставен на М.К. за това, че на 20.06.2008 г. в 18:30 часа, в с.Българене, на ГП-83, км.48+ 513, посока от гр.Плевен към гр.Русе, като водач на МПС – лек автомобил „Ауди *”, с рег. № *, управлява автомобила с 93 км./ч. при допустима скорост за населено място от 50 км./ч. /превишение с 43 км.ч./, като скоростта е измерена и фиксирана с техническо средство „Трафик радар TR4” с №125/97 г., показана и видяна от водача по дата и час на засичане; за това, че извършва изпреварване на движещо се пред нея МПС, като нарушава пътна маркировка „М-15” и затова, че при проверката не представя контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Посочени са като нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1, чл.6, т.1 и чл.100, т.1 от ЗДвП. Актът е връчен срещу подпис лично на жалбоподателката.

На основание така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на М.К., на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, са наложени кумулативно два вида административни наказания, а именно глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, както и на основание чл.4, ал.1, т.13 от Наредба І-1959/07 г. са отнети десет контролни точки.

Съдът счита, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин, че именно жалбоподателката е извършила вмененото й нарушение, изразяващо се в превишаване на разрешената максимална скорост в населено място.

От приетите по делото като писмени доказателства: разпечатка от паметта на използваното техническо средство, протокол №59/2007 г. от последваща периодична проверка и списък с идентификационните номера на радарните скоростомери, преминали успешно такава проверка, се установява единствено обстоятелството, че на посочените дата и час – 20.06.2008 г., в 18:30 часа, в с.Българене, ГП-83, км.48+513, с технически годен за употреба скоростомер „Трафик радар TR4” с №126/97 г. от одобрен тип, е фиксирана скорост на движение на превозно средство от 93 км./ч., при допустима скорост за населено място от 50 км./ч.

Посочените писмени доказателства не установяват по безспорен и несъмнен начин, че така засечената скорост е именно на управлявания от жалбоподателката лек автомобил. Съмнение в тази насока внасят показанията на разпитаните по делото свидетели Н. и К.. И двамата категорично твърдят /след предявяване акта/, че към датата на констатиране на нарушението, с описаното техническо средство са фиксирали скорост на движение в населено място от 93 км./ч. на лек автомобил, който се е движел сам на пътното платно, без да има разминаващи се или изпреварващи се такива. Предвид обаче отразената последваща констатация в пункт втори на съставения акт, а именно, че освен първото нарушение, по отношение на жалбоподателката, свидетелите са установили още две, едното от които се изразява в изпреварване на движещо се пред нея пътно превозно средство в нарушение на пътна маркировка „М-15”, съдът приема за основателно направеното от К. възражение в жалбата, че не е засечена нейната скорост на движение, тъй като на пътното платно се е движила в колона от автомобили.

Показанията на свидетелите по същество изключват констатациите, отразени в акта и възпроизведени в наказателното постановление. Описаната в тях фактическа обстановка следва да води на извод, че именно, при извършване на двете нарушение – управление с превишена скорост и неправилно изпреварване, които са взаимно свързани, е засечена по – високата скорост, тази на изпреварващият автомобил, управляван от жалбоподателката. Такъв еднозначен извод не може да се направи от показанията на свидетелите. Категоричността им относно обстоятелството, че засечената скорост е на автомобил, който се е движил сам на пътното платно, без да има каквито и да било разминаващи се или изпреварващи се други такива, прави възможен и друг извод, а именно да е фиксирана скорост на движение на друг автомобил, различен от управлявания от жалбоподателката. Горното дава основание на съда да приеме, че макар и да е фиксирана превишена скорост на превозно средство от 93 км.ч. /видно от разпечатката от паметта на радара/, то това е станало в нарушение на утвърдената практика при изпълнение на служебни задължения от полицейските служители, да се засича скорост на движещи се сами на пътното платно автомобили, с цел да не се допуска фиксиране на чужда такава. Последното внася основателни съмнения относно автомобила, чиято скорост е фиксирана, а от там и относно авторството на деянието, при наличие на доказателства, оборващи фактическите констатации, описани в акта и наказателното постановление.

Предвид гореизложеното съдът приема, че следва да бъде отменено наказателното постановление в обжалваемата му част, като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви, съдът:

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №1171/15.07.2008 г. на Началника на РУП – Левски, В ЧАСТТА, с която на М.К. ***, с ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, и на основание чл.4, ал.1, т.13 от Наредба І-1959/07 г. са отнети десет контролни точки, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбата на М.К. ***, с ЕГН **********, срещу наказателно постановление №1171/15.07.2008 г. на Началника на РУП – Левски, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл.185 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл.6, т.1 от същия закон, и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100, т.1 от същия закон, КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА съдебното производство в тази му част.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: