В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора_, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_123_ по описа за _2011_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от Р.В., със съдебен адрес:***, ЕГН **********, против НП № 598/13.03.2007г. на за. директор към ОДП – Плевен.

В жалбата се сочи, че с наказателното постановление му е наложена глоба в размер на 30 лв. на основание чл. 182, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП. Счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Съображенията му са, че от изложената фактическа обстановка в АУАН и НП не ставало ясно какво е нарушението, къде точно е установено от полицейските органи, коя е нарушената правна норма за която се налага съответстващото наказание. Счита, че са налице давностните срокове и езтекла абсолютната давност и възможността да бъде реализирана наказателната отговорност.

С оглед на излложеното и на основание чл. 63, ал1 от ЗАНН молисъдът да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като неправилно, необосновано, немотивирано и постановено при съществено нарушение на процесуалния и материалния закон и противоречие с реалната фактическа обстановка.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 21.02.2007г. по отношение на Р.В. е съставен акт за установяване на административно нарушение №598/21.02.2007г., затова че на 21.02.2007г., в 11.14 часа, на ПП-3 км. 45+000 на около 2 км. р-он с. Козар Белене – Плевен, управлява л.а. „Форд *” с ДК № * със скорост 133 км/ч. в населено място. Скоростта измерена, фиксирана и хоказана на водача с TR – 4 № 099/97г. ,с което е нарушил чл.21 от ЗДвП.

За нарушенията, констатирани с акт за установяване на административно нарушение, зам. директор в ОДП – Плевен е издал на 13.03.2007г. НП против В., с което за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 21.02.2007г. около 11.14 часа на път 1 клас №3, км. 45+000, като водач на МПС – лек автомобил с рег. №*, на около 2 км. от р-н К. Белене в посока Плевен управлява със скорост 133 км/ч. в населено място. Скоростта измерена, фиксирана и показана на водача с радар TR – 4 099. Превишение от 40 до 50 км/ч. поради коетто на основание чл. 182, ал.1, т.4 предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 30 лв.

В АУАН е прието, че жалбоподателят е управлявал лек автомобил в населено място със скорост 133 км/ч, като не е посочено превишението на скоростта.

Административнонаказващият орган е възприел в НП, че жалбоподателят се е движел с превишена скорост, а именно – 133 км/ч. в населено място, като е изчислил, че превишението е от 40 до 50 км.

Видно от приложената към делото справка от запаметените, измерени и фиксирани превишения на скоростта с фабр. №099/97г. за 21.02.2007г. се установява, че на посочената дата – 21.02.2007г. в 11.14 часа през интервал от 20 мин. при ограничение от 110 км. е установено движение на МПС със скорост 133 км/ч . От изисканата от съда от Областно пътно управление–Плевен схема на наличните пътни знаци на РП І-3, от км.42+000 до км 46+000 е указано местонахождението на км. 45+000. Видно от същата е, че местонахождението на посочения километър е в извън населено място.

Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя с административно наказание глоба в размер на 30 лв. на основание чл.182, ал.1, т.4, предл.1 от ЗДвП. Според цитираната разпоредба, наказва се с глоба от 30 лв. водач, който превиши разрешената максимална скорост от 40 до 50 км/ч. включително.

Изискването на закона е точно описание на нарушение, което се вменява на административно привлеченото лице. Смисълът на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН е в НП да бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието, обстоятелствата, при които е извършено и законовата разпоредба, която е нарушена по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на административното нарушение.

Разпоредбите на закона са категорични – както актът за нарушение, така и наказателното постановление трябва да съдържа точно описание на нарушението, като това посочване трябва да е конкретно и небудещо съмнение.

Наказващият орган следва да опише конкретното нарушение и съответно да подведе дееца под правилната санкционираща норма. В противен случай се нарушава правото на защита на дееца да научи в какво нарушение е обвинени и за какво нарушение му се налага наказание.

Поради наличието на противоречие в наказателното постановление и АУАН е невъзможно защитата на нарушителя да бъде реализирана в пълен обем.

От една страна административнонаказващият орган приема, че жалбоподателят е управлявал със скорост 133 км/ч. в населено място, а от друга – че превишението е от 40 до 50 км. В случай, че ограничението на скоростта в населено място е 50 км/ч, то елементарното математическо изчисление би установило, че превишението на скоростта в случая е 83 км., а не както е приел административнонаказващият орган – от 40 до 50 км/ч.

Наложеното административно наказание не съответства на предвиденото в закона наказание за вмененото на В. административно нарушение – управление с превишена скорост в населено място. Както безспорно бе установено, превишението на скоростта от 133 км/ч. е констатирано в извън населено място.

В наказателното постановление - обстоятелствената му част и диспозитива на същото от правна страна следва да възпроизвеждат едни и същи факти и обстоятелства.

Посочените несъответствия представляват съществен порок на наказателното постановление, което накърнява правото на защита на привлеченото към административна отговорност лице. Допуснатото нарушение е съществено, като то съставлява основание за отмяна на НП.

Жалбоподателят е изложил съображения, че са налице сроковете за погасителната давност. Съдът не споделя това становище. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Относно давността за погасяване на административнонаказателното преследване, ЗАНН не съдържа разпоредби, поради което приложение намират съответните текстове на чл. 80 и чл. 81 от НК. Съгласно чл. 80, ал.1, т.5 от НК (редакцията от 2010г. ДВ бр. 26) във вр. с чл. 11 от ЗАНН, наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. Предвид чл. 81, ал.2 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, но независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с ½ срока, предвиден в чл. 80 от НК. В конкретния случай АУАН е съставен на 21.02.2007г. И тъй като давността е прекъсната, за да се погаси по давност преследването срещу жалбоподателя, следва да изтече срок, който надвишава с ½ срока предвидения, т.е. погасителната давност ще изтече през м. август 2011г.

На основание изложеното издаденото наказателно постановление срещу Р.В. се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ Наказателно постановление №598/13.03.2007г. на зам. директор към ОДП - Плевен, с което на Р.В., със съдебен адрес:***, ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.4, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ТРИДЕСЕТ ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: