гр.
ЛЕВСКИ, 16.06.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на тридесети
май
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _В.Д. и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д.
№ 153 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от А.Ц. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №148/23.03.2009 г. на Началника
на РУП – гр.Левски.
Жалбоподателят твърди, че на 28.02.2009 г. му е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че е извършил
пътнотранспортно произшествие с материални щети в района на с.Българене,
изразяващо се в напускане на пътното платно на участък от пътя, като е повредил
автомобила, който управлява. Твърди, че действително е претърпял пътно произшествие,
но щетите по автомобила са настъпили в резултат на преминаването му през паднало
парче лед от тежкотоварния автомобил, с който се е разминал. За да представи
протокол за ПТП, пред застрахователните органи, с цел изплащане на обезщетение
за щетите по управлявания от него служебен автомобил с пълно „Автокаско”, е
сезирал компетентните органи, които вместо протокол за ПТП, му съставили акт за
извършено административно нарушение. Счита, че като е спазил закона и е сезирал
органите на МВР, с обжалваното наказателно постановление, касаещ случая, му е
наложена прекалено висока глоба в размер на 210 лева и са му отнети 4 контролни
точки.
В съдебно заседание, жалбоподателят излага доводи, че отразената
фактическа обстановка в съставеният му акт не отговаря на истината и моли съда
да постанови решение, с което да отмени издаденото против него наказателно
постановление.
Ответника по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в 7-мо дневния срок по чл.59 от ЗАНН и се явява процесуално
допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.
В
частта, с която на жалбоподателят е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183 от ЗДвП, за нарушение на чл.100 от същия
закон, наказателното постановление на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП не подлежи
на обжалване, с оглед размера на наложените административно наказание, а именно
под 50 лева. В тази й част жалбата се явява процесуално недопустима и не следва
да бъде разглеждана по същество, а съдебното производство по делото следва да
бъде прекратено.
Разгледана
по същество жалбата срещу наказателното постановление в обжалваемата му част е
основателна.
От
всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се установява фактическа
обстановка, различна от описаната в акта и обжалваното наказателно
постановление.
На
27.02.2009 г., жалбоподателят, заедно с колегата си В.К., и двамата по това
време служители към *, пътували със служебен автомобил „Опел *” с рег. № *, по
главен път Е-83, в посока от гр.Русе към гр.Плевен. На пътния участък, между
селата Козар Белене и Българене, в момента на разминаване с насрещно движещ се
товарен автомобил, от последния изпаднала буца лед, която се установила в пътната
лента по посока на движение на жалбоподателя. Същият нямал обективна възможност
да избегне внезапно появилото се препятствие на пътя и преминал с лекия
автомобил през него. В резултат на това по автомобила настъпили повреди,
изразяващи се в счупена броня и преден фар. Жалбоподателят и свидетелят К.
придвижили автомобила до отбивка в началото на с.Българене, където паркирали на
безопасно място и изчакали там до пристигане на полицейските служители, които
били сигнализирани, с оглед съставяне на протокол за ПТП, във връзка с
изплащане на обезщетение за причинените щети по застраховка пълно „Автокаско”. Не
след дълго на мястото, където бил паркиран автомобилът, пристигнал полицейски
патрул в състав Н.Н. и В.С.. След проведен разговор с жалбоподателя решили да
му съставят акт за установяване на административно нарушение, като му заявили,
че следва да опишат различни от изложените факти, а именно, че настъпилото
пътнотранспортно произшествие се дължи на удряне на автомобила в купчина сняг,
което и направили.
Жалбоподателят
оспорва изцяло констатациите, изложени в акта и наказателното постановление.
Видно от акта за установяване на административно нарушение №148/28.02.2009 г. е,
че такъв е съставен на А.Ц. за това, че на 27.02.2009 г., около 23:30 часа, на
ГП Е-
Възражението
на жалбоподателя, че отразените в акта и наказателното постановление
обстоятелства не са настъпили по описания начин е основателно, тъй като не са
събрани каквито и да е доказателства в тази насока. Напротив, от събраните
такива – писмени и гласни, се установява фактическата обстановка, изложена от
жалбоподателя в обясненията му, поради което съдът ги кредитира изцяло като
достоверни. Неговите обяснения се подкрепят от показанията на свидетеля К.,
който въпреки наличието на колегиални отношения с жалбоподателя, предвид факта,
че е свидетел очевидец, излага последователно,
и въз основа на лични възприятия, начинът на настъпване на материалните
щети по служебния автомобил, т.е. изяснява точния механизъм на
пътнотранспортното произшествие. За разлика от този свидетел, свидетелите Н. и С.
не са възприели непосредствено деянието, за което са съставили акта. В
показанията си твърдят, че не си спомнят нищо по случая, предвид изминалия
дълъг период от време. Наред с така дадените от тях показания, дори и от цялата
приложена преписка по делото, не се установяват по категоричен и несъмнен начин
описаните обстоятелства, при които е било извършено деянието. Не е приложен
съставен протокол за ПТП, от който биха
могли да се установят констатациите, относно механизма на настъпването на произшествието.
Не са посочени данни за свидетели – очевидци на нарушението, въпреки че е имало
такъв – свидетелят К.. Липсват каквито и да било данни за лицата, претърпели
имуществени вреди от нарушението, макар и да е било изяснено, че се касае за
автомобил, който не е собственост на водача, а служебен такъв. Няма
доказателства и относно отразеното в акта и наказателното постановление
обстоятелство, че жалбоподателят се е движил със скорост, несъобразена с атмосферните
условия. Липсват доказателства и за това, че водачът се е ударил в купчина
сняг, вследствие на излизане вдясно от пътното платно. При положение, че
пристигналите по сигнал на жалбоподателя полицейски служители, не са посетили
лично мястото на произшествието и версията на Ц. изобщо не е била своевременно проверена,
свидетелите Н. и С. са съставили акта без да са установили има ли виновно
поведение от страна на водача за настъпване на произшествието, което да
осъществява конкретен състав на административно нарушение, като основание за
ангажиране на административно – наказателната му отговорност.
Изложеното по – горе дава основание на съда да
приеме, че на Ц. е съставен акт при крайно неизяснена фактическа обстановка,
при грубо нарушаване на разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Това от своя страна води
до липса на предмет на доказване и съществено накърнява правото на защита на
жалбоподателя. Обуславя и несъставомерност на вмененото му нарушение, чийто
състав е визиран в разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, поради което не е налице
годно основание за реализиране на административно – наказателната отговорност.
В този смисъл и наказателно постановление е незаконосъобразно издадено и следва
да бъде отменено в обжалваемата част.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление №148/23.03.2009 г. на Началника на РУП – Левски, В ЧАСТТА, с която на А.Ц. ***, с ЕГН **********, за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, е наложено на основание чл.179, ал.2, пр.1 от
ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 200 лева и на основание
Наредба №І-1959 на МВР са отнети общо 4 контролни точки, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание
чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбата на А.Ц. ***, с ЕГН **********,
срещу наказателно постановление №1481/23.03.2009 г. на Началника на РУП –
Левски, В ЧАСТТА МУ, с която за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено на основание чл.183,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, административно наказание глоба в размер на 10 лева, КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство в тази му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: