гр.
ЛЕВСКИ, _07.07._
Левченски районен съд в непубличното съдебно заседание на _седми
юли_ 2011 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _Р.П._ и прокурора __ сложи за разглеждане
_ч.н.д._№_252_ по описа за _2011г.,
докладвано от съдия _Манолова._
На именното повикване в _11:30_ часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б.Е. – редовно призован - лично.
ЗА ЗАТВОРА гр.БЕЛЕНЕ – редовно призовани – представител не се явява.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът
счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в дн.с.з., с
оглед разпоредбата на чл.111, ал.3 от ЗИНЗС, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На страните се разясняват правата по чл.274 и чл.275 от НПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Няма да правя отводи. Поддържам жалбата.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТКРИВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Съдът докладва: постъпила по
факса преписка по заповед №252/30.06.2011г.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената от затвора гр. Белене заповед
№252/30.06.2011г., ведно с цялата преписка към нея.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: На въпросния ден – 19.06.2011г. се прибирах от свиждане и
пред самата група ме срещна Д.Ж. – * и ми каза, че като се приберем, ще ме убие
от бой, защото заради мен се е забавил и не може да отиде на свиждане. Чакали
го неговите хора и не може да се види с тях. Свиждането е от 9 до 12ч. и се
провежда бавно, и не зависи от мен.
Преди това съм писал молба да ме преместят в друга група, защото
той ме тормози постоянно. Д.Ж. е хигиенист в нашия отряд. Всички тормози.
Полицаите, които бяха там, чуха и веднага се обадиха на главния.
Той дойде и каза да си събера всичкия багаж и ще ме преместят в „зоната за
сигурност”. Аз си събрах всичкия багаж, който имам и ме закараха в „зоната за
сигурност”. Направиха ми обиск на всичкия багаж и аз нямах абсолютно нищо забранено
в мен, и ме оставиха в „зоната за сигурност”.
Вечерта към 7:30 – 8:00ч. дойде главният и каза, че Д.Ж. е
предал някакъв телефон на „решетката” - на полицая. Каза, че имало свидетели и
са писали обяснения. Казали, че бил мой телефонът, бил намерен в моя шкаф в
спалното, където съм бил аз преди това. Само че аз там нямам нито шкаф, нито
нищо. Аз съм бил там до 12:30ч., събирам си нещата пред полицаите и ми правят
обиск.
Преди да ме преместят не съм имал шкаф. Аз си имам сакове и си
слагам багажа. Имам си рафтчета на мивката. Въобще не съм имал шкаф. Нито имам
някакъв документ за шкаф, нито нищо.
Казаха, че съм отговорник на спалното и трябва да напиша
обяснения и да подпиша протокол, който е за изземване. Казах, че няма проблеми.
Аз съм отговорник на спалното, където бях преди да ме преместят.
Бяхме трима в килията. Единият се казва Ц., другият се казва Д.Д..
Д.Ж. ги накара и тях да напишат обяснения. Те ги е страх момчетата и казаха, че
като ги извикат в съда, ще кажат всичко както е. Казаха, че ги е страх, че ще
ги бие с колана.
Аз съм писал жалба, давам я в отрядното, той идва при мен и ми
вика: „Какви са тези глупости, дето ги пишеш?” Каза ми, че където искам да се
жалвам, не може нищо да му направя.
С цел да може да ме накажат, е предал този повреден телефон,
за да може да ме върнат в същата група.
Аз не знам на кой е този телефон. Аз съм го виждал в групата. Той
беше повреден. Продаваше се за 10 кутии цигари. Той е повреден и няма обхват. За
части - толкова.
Не знам другите пред кого са си писали обяснения. Аз бях
изолиран. Сега съм в друга група. Ето документа за преместването (представя
заповед №258/30.06.2011г.). Изолиран съм в ЗПС и след това ме преместиха в
първа група, с цел да не ме бие и да не ме тормози. Това е заповедта за
телефона (представя заповед №252/30.06.2011г.).
Представям заповед № 258/30.06.2011г. и заповед № 252/
30.06.2011г.
Заповед №258 съм я обжалвал в ГД”ИН”. Представям тази заповед
с цел да видите, че съм бил изолиран. Няма как да бъде нещо мое, след като съм
бил на друго място. Аз нямам нищо общо там. Аз съм в първа група и съм преместен
много отдавна. Сега съм в първа група. Тези работи стават в седма група. Същия ден
ме преместиха в първа група. Значи случаят става на 19-ти на другия ден - на 20-ти,
когато са издадени заповедите бях в първа група. От 20-ти съм преместен. На 19-ти
бях изолиран в зоната и на 20-ти ме преместиха в първа група. Като отидох на
комисия за тези заповеди, вече си бях 1-ва група, а тук е записано, че съм в 7-ма
група.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА копия от представените два броя заповеди №252/30.06.2011г. и
№258/30.06.2011г.
ПО
ПРИКЛЮЧВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се приключи съдебното следствие.
Съдът счита, че
следва да бъде приключено съдебното следствие в дн.с.з., като следва да бъде
прочетена и приета обжалваната заповед №252/30.06.2011г. на началника на
затвора - Белене, ведно с приложената преписка към нея, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА и прилага към делото обжалваната заповед №252/30.06.2011г. на началника на затвора гр.Белене, ведно с
приложената към нея преписка - копие, както и копия от представените в днешното
съдебно заседание заповеди.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО
СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ
СТРАНИТЕ
ПРАВО НА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Моля да ми отмените наказанието. Нямам нищо общо с тези
телефони и с нищо. Нямам забранени вещи. Правен ми е обиск. Бил съм изолиран. Как
нещо намерено седем часа след това, да се казва, че е мое и да ме наказват за
това? Ако трябва да се вземат отпечатъци и всичко. Никога този телефон не е бил
мой. Никога не съм имал забранени вещи.
ПРАВО НА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Да се отмени заповедта.
Съдът обяви, че
ще се произнесе с определение след тайно съвещание.
Съдът се оттегли
на тайно съвещание.
След
съвещание, съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба,
подадена в срок от л.св. Б.Е., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в
затвора гр.Белене.
Подадената жалба е против заповед №252/30.06.2011г.
на Началника на затвора гр.Белене, връчена на Е. на 30.06.2011г. С цитираната
заповед на лишения от свобода Б.Е. е наложено дисциплинарно наказание ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ДЕНОНОЩИЯ изолиране в НК.
Жалбата е подадена в срок,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество,
жалбата против заповед №252/ 30.06.2011г. се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Обжалваната заповед е издадена на основание чл.101,
т.7 от ЗИНЗС и докладна записка с рег. №1679/28.06.2011г.от Л.П.. От докладната
записка се установява, че на 19.06.2011г. в 19:30ч., л.св. Д.Ж. предал на
постовия полицай мобилен телефон. Същият обяснил, че неразрешената вещ е открита
в спално помещение №1 на 7-ма група и е собственост на л.св. Б.Е.. Е. по-рано
през деня е бил изолиран в ЗПС.
В обясненията си л.св. Е. не се признал за
собственик на мобилния телефон. Според него всичко е организирано от л.св. Ж.,
с цел да бъде наказан Е.. Л.св. Е. е признал, че е виждал GSM-а в групата, дори знаел, че е повреден и няма
обхват.
В спално помещение №1 на 7-ма група, освен
л.св. Е. били настанени още двама л.св. От техните обяснения станало ясно, че
телефонът е бил в шкафа на л.св. Е. и е негова собственост.
Предложението от ИСДВР на 7 група Л.П. е
лишеният от свобода Б.Е., ЕГН **********, да бъде наказан съгласно чл.101, т.7
от ЗИНЗС с изолиране в НК за срок от четиринадесет денонощия за това, че е
притежавал мобилен телефон, което е нарушение на чл.97, т.3 от ЗИНЗС.
На основание на докладната записка Началникът
на затвора гр. Белене със заповед № 252/30.06.2011г. е наложил на Б.Е.
дисциплинарно наказание четиринадесет денонощия изолиране в НК за притежание на
неразрешен предмет.
Към преписката е приложена докладна записка от полицай
В.М.. В докладната записка полицай М. обяснява, че при него е отишъл л.св. Д.Ж.
и е предал телефон LG, който бил
намерен в 1-ва килия и бил на Б.Е.. Същият по-рано през деня бил изолиран в ЗПС. Телефонът бил иззет с протокол.
В обясненията си лишеният от свобода Б.Е. е
посочил, че по-рано същия ден си е бил събрал багажа в присъствието на полицая
от килията и бил изолиран в „зоната”, заради *, защото искал да го бие. Към
19:00 часа дошли полицаите и му казали, че са намерили някакъв телефон в
килията, в която бил жалбоподателят. Същият заявява, че не е присъствал на
обиска и че няма телефон. Показали му някакъв телефон и му казали, че е негов. Е.
обяснява, че е виждал този телефон в отряда, същият бил повреден и нямал обхват
и че преди са го продавали из отряда. Е. заявява, че * е накарал да го сложат в
килията и е извикал да правят обиск.
Пред съда жалбоподателят заявява, че е подавал
молби за преместването му в друга група,
тъй като Д.Ж. го тормози постоянно. На 19.06.2011г. след завръщането му от
свиждането „главния” му казал да си събере багажа, защото ще го преместят. Е.
бил преместен в „зоната за сигурност”.
Възразява, че в заповедите-№252/30.06.2011г. и
258/30.06.2011г. издалият заповедта е вписал, че Е. е в седма група, като вече
бил преместен в първа група.
Обяснения е дал и лишеният от свобода Ц.С..
Според същия, на 19.06.2011г. Д.Ж. го е попитал къде стои телефонът на Б.. Л.
св. С. отворил шкафа на Б., и предал
телефона, който според С. бил на Б.. Категоричен е, че телефонът е на
жалбоподателя и никой не го е подхвърлял, като е виждал Б. да говори по
телефона.
В този смисъл са и обясненията на лишения от
свобода Д.Д.. Той сочи, че на 19.06.2011г. се връщал от свиждане и малко след
това хигиенистът на групата Ж. му казал да предаде телефона на Б. ако знае къде
го държи.
Също твърди в обясненията си, че никой не го е
карал да клевети Б.. Категоричен е, че телефонът е на жалбоподателя и е виждал
да го ползва.
Тази фактическа обстановка е непротиворечива и
се подкрепя от събраните и приложени към делото писмени доказателства, изброени
по-горе и от обясненията на лишените от свобода, които са приложени към делото.
Разпоредбата на чл.97 от ЗИНЗС предвижда, че
лишените от свобода не могат, съгласно т.1 да внасят или държат при себе си
неразрешени предмети, а според т.3 от същата разпоредба, не могат да притежават
оръжие, боеприпаси, взривни вещества, мобилни телефони, фотоапарат, звуко- и
видеозаписващи устройства или части от тях.
Предвид на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че обясненията на жалбоподателя са защитна теза, тъй като не се
подкрепят от писмените доказателства, приложени към делото.
От приложеното копие на заповед
№258/30.06.2011г. издадена от началника на затвора гр. Белене се установява, че
лишеният от свобода Е. е отказал да се прибере в 7 група. Тъй като е отказал
отново да се прибере в групата и с цел предотвратяване на евентуално нарушение,
Е. е изолиран в ЗПС. Приложеното писмено доказателство – цитираната заповед е в
противоречие с обясненията на жалбоподателя, дадени пред съда, че служител в
Затвора гр. Белене му е казал да си събере багажа, с цел да бъде преместен.
Установи се от заповед №258, че поради отказа на лишения от свобода да изпълни
разпореждане на длъжностно лице, Е. е изолиран в ЗПС.
Съдът не намира възраженията на жалбоподателя,
че в заповедта е вписано, че се е намирал в 7 група, след като е бил преместен
в първа за основателни. Описвайки фактическата обстановка издалият заповедта е
посочил, че нарушението е извършено на 19.06.2011г., когато все още Е. не е бил
преместен в първа група. Още повече, че и според жалбоподателя, преместването
му в първа група е станало на 20.06.2011г.
Нарушението от страна на лишения от свобода Б.Е.
съдът намира за безспорно установено и доказано, поради което и издадената
заповед от Началника на затвора гр. Белене следва да бъде потвърдена.
Обжалваната заповед №252/30.06.2011г. е
издадена от Началника на затвора гр.Белене в кръга на неговата компетентност.
При налагане на дисциплинарното наказание Началникът на затвора е съобразил
характера и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения от
свобода към него, както и поведението му в затвора, поради което същата се явява
законосъобразна.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед №252/30.06.2011г.
на Началника на Затвора гр.Белене, с която на основание чл.101, т.7 от ЗИНЗС е
наложено на жалбоподателя Б.Е.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Белене, дисциплинарно
наказание ЧЕТИРИНАДЕСЕТ ДЕНОНОЩИЯ ИЗОЛИРАНЕ В НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се изпрати
на Затвора гр.Белене.
Протоколът е написан в
съдебно заседание, което приключи в 12:20 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: