гр. ЛЕВСКИ, 17.09.
Левченски
районен съд в публично съдебно заседание на _седемнадесети септември
Съдебни
заседатели:
при участието на секретаря Р.П.
и прокурора _ сложи за разглеждане _ч.н.д._ № _330_ по
описа за _2011_ год., докладвано от съдия _Атанасова_
На
именното повикване в 10:40 часа
се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – лично.
ЗА ОТВЕТНИКА по жалбата – представител не се явява.
ЯВЯВА СЕ свидетелят Е.М..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се даде ход на делото.
Съдът
намира, че няма пречка за даване ход на делото в днешното съдебно заседание,
поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕ
САМОЛИЧНОСТТА НА СВИДЕТЕЛЯ:
E.M. – *.
На свидетеля се напомня отговорността
по чл.290 от НК.
Обещава да говори истината и се отвежда
от залата.
На страните се разясняват правата по
чл.274 и чл.275 от НПК.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Няма да правя отводи. Имам искане: искам да се обясня и да
прочета защитата си. В момента няма да соча други доказателства.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представената заповед №353/12.09.2011
г. на началника на затвора гр.Белене.
ПРИЕМА представената от затворническата
администрация преписка по издаването на обжалваната заповед.
Съдът дава възможност на жалбоподателя да
даде обяснения.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Моля да се обърне
особено внимание върху това, че повечето от написаните обяснения са написани от
лица, които са назначени на работа от самата администрация, която ми е издала неправомерно
наказанието. Според мен видът на обясненията, които са срещу мен, се дължи на
това, че непрекъснато протестирам срещу храната, която се дава за нашия отряд,
след като е приготвена бих казал „в доста добро състояние”, като се вземе
предвид кризата, в която се намираме. Тя се сервира в окаяно състояние. Някой път
е разредена с прясна вода, а друг път е окрадена наполовина. Тези хора пишат
най-съзнателно с умисъл да бъда наказан на всяка цена, заради моите забележки
към тях. Говоря за половината от обясненията, защото има и обяснения, които са
написани от лишени от свобода, без дори и да консумират тази храна на затвора и
са си написали както си е по принцип.
Конкретно
за случая става въпрос за слизането ни в столовата. Там един от затворниците ми
каза: „Ние трябва да си вземем купичките, тъй като недостигат чинии”. И аз
питах единия бакар, защо не ни беше казано. Той реагира не знам защо така, каза:
„Ти какъв си?” и ме нагруби, и направо ми налетя. Аз нито съм реагирал, нито
съм провокирал с каквото и да е било, за което като вземем предвид обстоятелството,
че всеки един от нас може да излъже и да заблуди началника на затвора с
обясненията си.
Аз бях
предложил да се върнат камерите, които се намират във всяко едно отделение. На мен
ми беше заявено, че занимавам администрацията излишно с глупости. Докато аз се
опитвах да дам обяснения, за което не ми беше дадено това право, как се опитва
администрацията и отрядният началник да го заблудят с техните обяснения, той си
говореше със заместник началника и си пушеше цигарата, без да ми обърне никакво
внимание.
Момчето
до мен, което беше бакар и заради което стана проблемът, се извини и пое изцяло
вината върху себе си. Извини се за това, че е излъгал преди това в обясненията
си, без да очаквам, че ще го направи и каза, че за всичко това е бил подложен
на натиск, тъй като той работеше като бакар, след което беше спрян най-умишлено.
А другите обяснения срещу мен са даден пак от бакарите. Те са на това място и взимат
възнаграждения и са под техен натиск.
За
случая аз не че не искам да разкажа, аз не виждам с какво съм нарушил вътрешния
ред на затвора. Стана това, че един човек ми налетя и в същото време написаха,
че аз съм отишъл и съм го ударил. Той ме удари и аз инстинктивно може да съм
направи някое по-рязко движение, с което да съм заблудил старшината, който не
беше вътре, а беше горе и като е чул някаква разправия е слязъл. Даже като
дойде, нищо нямаше. Аз мисля, че се предпазих като ме удари, не знам. Мисля че
направих някакви резки движения.
Аз исках
да върнат камерите и да видят какво е станало, а те ми казаха, че ги занимавам
с глупости. Накрая ми беше заявено от началника на затвора с думи, които не са
уместни за един началник, мога да цитирам: „Нали знаеш, моето момче, че тук
който е написал обяснения, не може да си тръгне оттук, без да бъде наказан”. И съвсем други обяснения и въпроси
от цялата администрация, които нямат нищо общо със случая и никой не ме
изслуша.
Момчето ми
нанесе един удар в областта на челюстта и аз се предпазих. Аз не съм му
посягал. Охраната, мисля че беше горе в кабинката, когато той ми посегна и докато
дойде долу, ние си разменяхме някакви реплики и между нас имаше хора. Това беше
всичко. На висок тон се карахме и мисля че имаше и може да е имало лоши обидни
реплики от моя страна, не си спомням. Всичко стана за секунди. Самата охрана
извика, не знам как се казва тяхното подразделение, и те дойдоха и видяха, че наистина
няма нищо, иначе щяха да ни сложат белезници.
П.П., мисля
че се казваше другият, с който си разменяхме реплики.
Няма какво
друго да кажа. Смятам, че не съм нарушил реда в затвора.
Съдът преминава към разпит на
свидетеля.
СВ. Е.М.: Работя в затвора - Белене на длъжност *. Спомням си за случая,
който стана в столовата на 18.08.2011г. На обяд ги изкарвах за обяда, отключих
решетката горе и изчаках, за да съм сигурен, че всички лишени от свобода ще
слязат в столовата. Част от тях бяха слезли в столовата и в това време чух
викове и крясъци. Слязох веднага в столовата и лишеният от свобода, който е тук
и с другия лишен от свобода - П.К., се биеха. Тръгнах да прекратя боя. Видях,
че другите лишени от свобода станаха и затова реших първо да се обадя на
колегите, след което изкарах л.св. П.К. извън столовата. Дойдоха колегите. Накараха
л.св. П.К. да напише обяснения, също и лишения от свобода, който се намира тук.
Сбиването
е станало за някакви купички, за които е трябвало да съобщи П.К.. По принцип в
купичките е забранено да се вдига храна горе по килиите. Лишеният от свобода С.
му е направил забележка, защо не му е съобщил, и оттам са се спречкали и се е
стигнало до сбиването.
Съдът дава възможност на лишения от свобода
да зададе въпросите си.
Няма въпроси.
СВ. М.: Нося билет за пътните
разноски.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПЛАТЯТ на свидетеля
E.M. пътни разноски в размер на 12 лв.
ПО ПРИКЛЮЧВАНЕ НА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ: Да се приключи.
Съдът намира, че фактическата обстановка по
делото е изяснена, поради което следва да бъде приключено съдебното следствие.
На основание изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА
СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД
ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ
ПРАВО НА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Искам ако може да ми се отмени
наложеното наказание, което според мен е наложено по неправомерен начин и достатъчно
унизително.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ: Да се отмени наказанието и се
надявам искрено да погледнете убедително на нещата, тай като до този момент
никой не ме изслуша.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с определение след
съвещание.
Съдът се оттегли на
съвещание.
Съдът, след като се запозна с
представената заповед, обжалвана от Г., с цялата преписка по издаването й, с
доводите на жалбоподателя в днешното с.з. и изложеното в жалбата, както и след
съобразяване на свидетелските показания намира, че издадената заповед е
правилна и законосъобразна и като такава, следва да бъде потвърдена. Същата е
мотивирана, преценени са и изследвани всички обстоятелства във връзка с
цялостното поведение на Г., характера и тежестта на извършеното нарушение,
както и отношението му към извършеното. От представената преписка и днес
разпитания свидетел по един несъмнен и категоричен начин се установява, че
действително Г. е извършил посоченото в заповедта нарушение, за което му е
наложено дисциплинарно наказание. Преди издаване на заповедта началникът на
затвора се е запознал с дадените от Г. обяснения и е съобразил всички данни по
преписката.
На основание изложеното,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА заповед
№353/12.09.2011 г. на началника на затвора гр.Белене, с която на лишения от
свобода С.Г. е наложено
дисциплинарно наказание „три денонощия изолиране в наказателна килия”.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от определението да се
изпрати на Затвора гр. Белене.
Протоколът написан в с.з. и приключи в 11:00
часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: