Мотиви към присъда №26/11.07.2011 г., постановена по НОХД №127 по описа за 2011 г. на РС-Левски

Срещу подсъдимия М.Г. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че в *, като осъден от Окръжен съд гр.Плевен, с влязло в сила съдебно решение №277/10.05.2008 г. по описа на същия съд, да заплаща издръжка в размер на 60 лева месечно на свой низходящ – В.Г., с ЕГН **********, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – 12 месечни вноски за периода месец март 2010 г. до месец февруари 2011 г. в размер общо на 720 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е предявено. Излага доводи, че същото се доказва по безспорен и несъмнен начин от събраните по делото доказателства, поради което моли за осъдителна присъда. Предлага на подсъдимия Г. да бъде наложено наказание, като определянето му по вид и размер предоставя на преценката на съда.

Подсъдимият М.Г., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, изразява съжаление за извършеното деяние и моли съда за минимално наказание.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият М.Г. ***, с ЕГН **********.

С протоколно определение от 27.07.2000 г. по гр.дело №177/2000 г. по описа на Районен съд – гр.Левски, била одобрена постигната спогодба, между свидетелката Б.Х. и подсъдимият Г., по силата на която последният бил осъден да изплаща по 39 лева месечна издръжка за детето В.Г., считано от 27.07.2000 г., до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване.

С Решение №73/20.04.2007 г. по описа на Районен съд - гр.Левски е постановена промяна в размера на издръжката, като подсъдимият бил осъден да изплаща месечна издръжка на малолетното си дете в размер на 80 лева, до настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Решението било обжалвано от Г. ***, който с решение №227/10.05.2008 г. изменил решението на Районен съд – гр.Левски, като определил промяна в размера на издръжката, съгласно което подсъдимият следвало да изплаща месечна издръжка в размер на 60 лева за малолетното си дете, на неговата майка и законна представителка – свидетелката Б.Х..

Подсъдимият, поради финансови затруднения, не изплатил на свидетелката Х. дължимата издръжка за малолетното си дете, за периода от месец март 2010 г. до месец февруари 2011 г. Общо дължимата от него сума за инкриминирания период от време била в размер на 720 лева. Тя не била получена своевременно от свидетелката Х., поради което същата депозирала поредната си жалба до прокуратурата.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Към досъдебното производство са приложени заверено копие от протоколно определение, постановено по гражданско дело №177/2000 г. по описа на РС - Левски, влязло в законна сила на 03.08.2000 г., заверено копие от решение №73/20.04.2007 г. по описа на РС-Левски и от Решение №227/10.05.2008 г. по описа на Окръжен съд – гр.Плевен. Видно от решението на Плевенски окръжен съд е, че подсъдимият Г. е осъден да заплаща по 60 лева месечна издръжка за малолетното си дете В.Г., платима на неговата майка, считано от 27.02.2007 г., до настъпване на причини за нейното изменение и прекратяване.

От показанията на свидетелката Х. и обясненията на подсъдимия Г., безспорно се установява, че Х. не е получавала дължимата сума за издръжка на роденото от съвместното им съжителство дете в общ размер на 720 лева, за периода от месец март 2010 г. до месец февруари 2011 г. Обясненията на подсъдимия, макар и да не се признава за виновен поради финансовите затруднения, които е имал през целия този период от време, напълно кореспондират с показанията на свидетелката, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства се установява по несъмнен и безспорен начин, че деянието извършено от подсъдимия М.Г. осъществява от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Подсъдимият се е ползвал вече от привилегията на чл.183, ал.3 от НК. С присъда, постановена по НОХД №96/2001 г. по описа на РС – Левски, влязла в законна сила на 18.03.2002 г., Г. е признат за виновен за престъпление по чл.183 от НК, като на основание чл.183, ал.3 от НК, съдът не му е наложил наказание.

При това положение съдът счита, че подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за извършеното престъпление, като наказанието му следва да се определи при условията на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. Като такива следва да се отчетат: доброто процесуално поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото, чистото му съдебно минало /видно от справката за съдимост за преходните му осъждания е постановена съдебна реабилитация/, изразеното разкаяние за извършеното, трудовата му ангажираност към настоящия момент, макар и отскоро, и тежкото му семейно и имотно състояние. Подсъдимият, през един сравнително дълъг период от време е бил безработен, без да е реализирал някакви доходи, което макар и да не оправдава поведението му, съдът приема като изключително по своя характер смекчаващо обстоятелство, станало причина за неизплащане на дължимата издръжка за малолетното си дете В.Г. за един сравнително дълъг период от 12 месеца.

При определянето на наказанието по вид от двете алтернативно предвидени в състава на извършеното престъпление, съдът съобрази и причините за извършеното престъпление, а именно не липсата на желание и отговорност да стори това, а финансовата невъзможност на Г. да заплати дължимата издръжка за инкриминирания период, дължаща се на продължителното му оставане без работа. Горните обстоятелства разкриват една по – ниска степен на обществена опасност на деянието и неговия извършител, поради което съдът счита, че и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление - пробация, би се оказало несъразмерно тежко за него, поради което го е заменил на основание чл.55, ал.1, т.2, б.”в” от НК, с наказание глоба. При определяне размера на наказанието глоба, съдът съобрази имотното състояние по подсъдимия, като отчита обстоятелството, че макар и същият да работи към настоящия момент, поради временните му финансови задължения до започване на работа е натрупал дългове, които все още не е изплатил, включително и за заплащане на дължимата сума за издръжка на детето си за преходен период. При това положение налагането на глоба в по – голям размер от минималния, предвиден в закона от 100 лева освен, че не би съответствало на извършеното деяние, но би било и нецелесъобразно, с оглед на добрите характеристични данни за подсъдимия и затрудненията, които биха могли да възникнат за последния, във връзка със заплащане на останалата част от дължимата издръжка за инкриминирания период, както и заплащането на такава за в бъдеще.

Деловодни разноски не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: