МОТИВИ по н.о.х.д. №170/2011 година по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимите А.И. ***, ЕГН ********** и М.И. ***, ЕГН **********, е по чл.194, ал.3, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, затова, че на неустановен ден през периода от 01.01.2011г. до 10.01.2011г. в с.Асеновци, обл.Плевен, в съучастие като извършители, отнели от владението на А.С. ***., чужди движими вещи - 1 бр.чугунена мивка на стойност 20.00 лв., 1 бр. чугунена горна плоча на единична печка на твърдо гориво на стойност 15.00 лв., 1 бр. смесителна батерия и душ към нея на стойност 48.00 лв., 1 бр. чугунена плоча от смесена печка на ток и твърдо гориво на стойност 20.00 лв. и 30 метра кабел за осветление на стойност 24.00 лв. или вещи на обща стойност 127.00 лв., без съгласието на С., с намерение противозаконно да ги присвоят, като случаят е маловажен.

Подсъдимите са получили препис от обвинителния акт, разбират обвинението. Подсъдимият М.И. дава обяснения.

Подсъдимият А.И. е уведомен от предходното съдебно за датата на съдебното заседание и не се явява. Подсъдимият И. е дал обяснения пред съдия в качеството си на обвиняем. Повдигнатото обвинение срещу А.И. не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК и присъствието му в съдебно заседание не е задължително.

Предвид изложеното съдът приема, че неявяването на подсъдимия и разглеждане на делото в негово отсъствие няма да попречи на разкриване на обективната истина и обстоятелствата по делото ще бъдат изяснени и в негово отсъствие.

По изложените съображения съдът счита, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия.

Предвид изложените съображения, съдът е изпратил искане до АК – Плевен за определяне на адвокат, който да бъде назначен за служебен защитник. За служебен защитник е назначен адвокат М., поради което съдът е дал ход на делото.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението по отношение на подсъдимите, като счита че същото е доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съда да ги признае за виновни, като по отношение индивидуализацията на наказанието предлага на същите да бъде наложено наказание в минимален размер, с оглед превеса на смекчаващи вината обстоятелства.

Защитникът и на двамата подсъдими адв. М. обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Моли съда и по отношение на двамата й подзащитни да бъде наложено наказание глоба в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На неустановен ден през периода от 01.01.2011г. - 10.01.2011г. в с.Асеновци, обл.Плевен, подсъдимият А.И. и подсъдимият М.И. минавали в близост до къща на *, когато решили да вляза вътре с намерението да извършат кражба. За осъществяването на така взетото решение влезли в къщата, като от мазата взели кабел - навит, а от банята - душ заедно с крановете. От друга стая взели една чугунена мивка и корито, две плочи от печки, след което отишли в дома на подсъдимия И. и скрили откраднатите вещи, с което изпълнителното деяние на престъплението било довършено, тъй като била прекъсната фактическата власт на владелеца. На следващия ден сутринта двамата подсъдими обгорили кабелите, взели медта и тръгнали за гр.Левски с намерение да я продадат. По пътя срещнали свидетелят П.Н. ***. /на когото подсъдимият И. дължал определена сума пари/, който бил с автомобил и заедно отишли до пункт за изкупуване на черни и цветни метали в гр.Левски. Свидетелят Н. предал срещу своята лична карта металите, кат от получената сума дал на подсъдимите 10 лв.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че пазарната стойност на движимите вещи към датата на извършване на деянието - 03/04.01.2011г. е: 1 бр. чугунена мивка е на стойност 20.00 лв.; 1 бр. чугунена плоча на единична печка на твърдо гориво е на стойност 15.00 лв.; 1 бр. смесителна батерия и душ към нея е на стойност 48.00 лв.; 1 бр. чугунена плоча от смесена печка на ток и твърдо гориво е на стойност 20.00 лв.; 30 метра кабел за осветление /най-вероятно 2.5 кв./ е на стойност 24.00 лв., или вещи на обща стойност 127.00 лв.

Така описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите, съответно дадени в хода на съдебното следствие от подсъдимия М.И. и обясненията на А.И., дадени пред съдия на досъдебното производство; показанията на разпитаните свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства, присъединени на основание чл. 283 от НПК.

В показанията си свидетелят А.С. твърди, че когато на 10.01.т.г. е наобиколил къщата на зет си е установил, че вратите на кухнята, мазата и на къщата са изкъртени. Установил е липса на движими вещи: печка на твърдо гориво, душ батерията със смеситела. От мазата са липсвали готварска печка на дърва и ток, както и чугунена плоча, липсвали са и около 30м. кабел на помпата.

На 03, или 04.01.2011г. свидетелят П.Н. видял двамата подсъдими да влачат желязо.На въпроса чие е, подсъдимите са заявили, че е на единия от тях. Свидетелят е помогнал и на двамата подсъдими да закарат вещите до вторични, като е имал намерение да получи част от сумата, която единият от подсъдимите е дължал на брата на свидетеля. Вещите били предадени с личната карта на свидетеля.

Според показанията му, сред вещите е имало чугунена печка, душ батерии, като печката е била от старите - високите за дърва.

Показанията на свидетелите си кореспондират както помежду си, така и с приложените писмени доказателства. Дадени са добросъвестно, същите са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондират със събраните по делото доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

От така изложената фактическа обстановка, възприета от съда, е видно, че с деянието си подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл.194 ал.3, във вр. с чл. 20, ал.2 от НК. Подсъдимите са отнели от владението на свидетеля А.С. движими вещи, собственост на С., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят.

Деянието е извършено при условията на чл.20, ал.1 от НК, в съучастие, като и двамата подсъдими са участвали в изпълнителното деяние.

С оглед на незначителността на вредните последици, както и на други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали настъпването им. Съзнавали са, че вещите са чужда собственост и за отнемането им не са получили съгласие на собственика, като намерението им е било да ги присвоят противозаконно. Съзнавали са и участието на другия в извършване на престъплението, т.е съзнавали са всички елементи от състава на престъплението кражба. Двамата подсъдими са отнели вещите, като са установили фактическа власт върху същите.

Причини за извършване на престъплението са незачитане на установения в страната правов ред и стремеж за облагодетелстване.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия А.И. съдът взе предвид чистото му съдебно минало, причините и мотивите за извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца. Съобрази и признанието на вината, съдействието, което е оказал на органите на досъдебното и съдебно производство за разкриване на истината, както и доброто му процесуално поведение. Подсъдимият И. е направил пълно признание на вината. При определяне на наказанието съдът взе предвид стойността на вещите, предмет на кражбата.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва по отношение на подсъдимия И. да му бъде наложено наказание глоба в минималния, предвиден в закона размер – сто лева.

При определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия М.И. съдът взе предвид признанията на вината на, стойността на вещите предмет на кражба, обществената опасност на деянието и дееца, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние, трудовата му заетост, както и доброто процесуално поведение.

С оглед на изложеното съдът счита, че наказанието което би оказало поправително и превъзпитателно въздействие по отношение на подсъдимия И. е глоба в размер на сто лева.

При този изход на делото следва подсъдимите солидарно да бъдат осъдени да заплатят направените деловодни разноски в полза на Районен съд Левски в размер на 160 лв.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: