Мотиви по Наказателно дело 203/2011г.

МОТИВИ по н.д.о.х. № 203 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.

Повдигнатото обвинение против подсъдимия Ц.Н. ***, с ЕГН **********, е по чл.194, ал.1 от НК, затова че на 11.03.2011г. в с.Петокладенци, обл.Плевен от частен дом, находящ се на ***, отнел от владението на А.Б. ***., чужди движими вещи - сумата от 460.00 лв., собственост на Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита за безспорно доказано обвинението спрямо подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като предлага съдът да му наложи наказание пробация при приложение на първите две пробационни мерки за срок от една година.

Защитникът на подсъдимия адвокат Х. моли при постановяване на присъдата съдът да вземе предвид доброто процесуално поведение на подсъдимия, като приложи разпоредбата на чл. 55 от НК.

Моли съда да уважи предявения граждански иск за сумата от 410 лв., тъй като 50 лв. са възстановени от подсъдимия по време на досъдебното производство.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Ц.Н. и свидетелят А.Б. живели в ***. Двамата се намирали в добри приятелски отношения и си помагали. На 11.03.2011г. сутринта тръгнали за гр. Свищов с автомобила на свидетеля Б., тъй като последният следвало да си вземе пенсията. От гр. Свищов се върнали към 17:00 – 18:00 часа и отишли в дома на свидетеля Б.. Свидетелят Б. помолил подсъдимия Н. да му помогне да нареже дърва.

Подсъдимият Н. използвал момент, когато бил сам, при което влязъл в кухнята и от възглавницата взел сумата от 460.00 лв., собственост на свидетеля Б.. Знаел за тези пари, тъй като виждал свидетеля да ги слага и съхранява там. Парите били сложени в пощенски плик, като подсъдимият взел няколко банкноти с номинал 50.00 лв., 100.00 лв. и 20.00 лв., общо сумата от 460.00лв. Впоследствие похарчил част от парите, като му останали 50.00 лв.

С протокол за доброволно предаване от 16.03.2011г. Ц.Н. предал на И.Д. – служител при РУП – на МВР – Белене 1 бр. банкнота с номинал 50.00 лв. със сериен номер *, която с приемно - предавателен протокол от 14.04.2011г. била върната на А.Б. ***.

Подсъдимият, защитникът му и гражданският ищец са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият Ц.Н. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия Ц.Н.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че отнема от чуждо владение движими вещи – пари в размер на 460.00 лв., без съгласие на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои. Подсъдимият е прекъснал владението върху вещите от страна на собственика и е установил своя фактическа власт върху нея, т.е. подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194, ал.1, от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Ц.Н. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността на движимите вещи, предмет на кражба и социалното му положение. Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия Н. са налице предпоставките на чл. 55 от НК, поради което следва да бъде заменено наказанието „лишаване от свобода„ тъй като не е предвиден най-ниския предел с наказание пробация, при следните пробационни мерки:

- задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при периодичност на явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично;

- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.

ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:

В наказателния процес е приет предявения от А.Б. ***, ЕГН ********** срещу подсъдимия Ц.Н. ***, ЕГН **********, граждански иск за сумата от 460 лв. - имуществени вреди в резултат на извършено престъпление, ведно със законната лихва считано от 11.03.2011г.

А.Б. е конституиран в качеството на граждански ищец.

Повдигнатото обвинение срещу подсъдимия е за отнемане от владението на А.Б. движими вещи – пари в размер на 460.00 лв., собственост на Б., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои.

Съдът въз основа на представените доказателства приема, че престъплението е доказано от обективна и субективна страна, като е наложил и наказание по отношение на подсъдимия.

Безспорно е установено по делото, че гражданският ищец А.Б. е собственик на парите 460.00лв., откраднати от него.

При това положение искът се явява основателен и доказан до размера на сумата 410 лв. предвид връщането на банкнота от 50 лв. на гражданския ищец Б..

С оглед изложеното и на основание чл. 45 от ЗЗД следва подсъдимият Ц.Н., ЕГН **********, със снета по-горе самоличност да заплати на А.Б., ЕГН ********** *** сумата от ЧЕТИРИСТОТИН И ДЕСЕТ ЛЕВА, представляваща причинени имуществени вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 11.03.2011г., до окончателното изплащане на сумата.

Следва предявеният граждански иск за разликата до четиристотин и шестдесет лева да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

При този изход на делото следва подсъдимият Ц.Н., ЕГН **********, да бъде осъден да заплати сумата ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА, представляващи държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: