Срещу подсъдимия Б.М. ***, е повдигнато и предявено
обвинение за това, че на 11.01.2011 г., около 00:40 часа, на ПП І-3 /на км.
56+098/, в с.Обнова, обл.Плевен, в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с наказателно постановление №446/15.06.2010 г. на Началник
РУП – Свищов, влязло в законна сила на 19.10.2010 г., за управление на моторно
превозно средство, без съответно свидетелство за управление, управлявал МПС –
лек автомобил „Фият *” с рег. № *, без съответно свидетелство за
правоуправление.
Престъпление по чл.343 в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в
съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, поддържа
обвинението, срещу подсъдимия. Моли за осъдителна присъда, като пледира на
подсъдимия да се наложи наказание, чийто вид и размер, предоставя на преценката
на съда.
Подсъдимият Б.М. по време проведеното разследване се
признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения по случая,
разкайва се за постъпката си. Моли съда за наказание пробация.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият Б.М. ***, ЕГН **********.
На 10.01.2011 г., за времето от
22:00 часа до 06:00 часа на 11.01.2011 г., свидетелите Ц.В. и Ц.Н. – служители
в Сектор „ПП” при ОД на МВР – Плевен, изпълнявали служебните си задължения по
предварително утвърден график по контрол на пътното движение. Намирали се на
първокласен път І-3, в с.Обнова, обл.Плевен. Около 00:40 часа, свидетелят В.
спрял за проверка лек автомобил – марка „Фиат *” с рег. № *, управляван от
подсъдимия, движещ се в посока към с.Българене, обл.Плевен. В хода на
проверката от М. били изискани необходимите документи, но последният не
представил свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него. При
извършена служебна справка в информационните масиви на МВР, полицейските
служители установили, че М. е неправоспособен водач и в едногодишен срок е
наказан по административен ред с влязло в законна сила наказателно
постановление за същото деяние. За констатираното нарушение, свидетелят В.
съставил на подсъдимият акт за установяване на административно нарушение по
ЗДвП, а по случая било образувано досъдебно производство срещу него, което
приключило с внасяне на обвинителен акт в съда за престъпление по чл.343 в,
ал.2 от НК.
Изложената фактическа обстановка се
установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от АУАН
с №99/11.01.2011 г. е, че такъв е съставен, против Б.М. за това, че на
инкриминираните дата, време и място, е управлявал лек автомобил, без да
притежава свидетелство за управление на МПС. Отразените в акта обстоятелства,
констатирани в хода на извършената проверка, се установяват от показанията
свидетелите В. и Н., на последния приобщени към доказателствения материал, чрез
прочитането им по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.5 от НПК, и които
съдът кредитира като обективни, безпристрастни и съответстващи на събраните по
делото писмени доказателства.
От приложеното към делото наказателно постановление №446/15.06.2010
г. на Началник РУ на МВР – гр.Свищов, влязло в законна сила на 19.10.2010 г., се
установява, че подсъдимият е наказан по административен ред за същото деяние, а
именно за управление на лек автомобил, без да притежава свидетелство за управление
на МПС. Видно от справката за нарушител от региона, издадена от Сектор КАТ –
ОДП – Плевен е, че Б.М. е неправоспособен водач - няма отпечатано свидетелство
за управление на МПС, няма регистрирана нито една категория.
Непротиворечат на събраните по делото доказателства и
обясненията на подсъдимият. Същият добросъвестно признава вината си в съдебно
заседание и изразява съжаление за извършеното. Посочва и причините, поради
които е извършил деянието, а именно неотложна необходимост от закупуване на
лекарства за болното му тримесечно бебе от денонощна аптека в гр.Плевен, което
обстоятелство е обяснил и на проверяващите полицейски служители.
От изложената фактическа обстановка и събраните по делото
доказателства се установява, че подсъдимият М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343 в, ал.2, във вр. с ал.1
от НК, поради което следва да носи наказателна отговорност по горепосочения
текст. За извършеното престъпление закона предвижда наказание лишаване от
свобода до две години.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да му се наложи, съдът съобрази ниската степен на
обществена опасност, която разкрива деянието, предвид причините за извършването му
и добрите характеристични за подсъдимия. Съдът съобрази и наличието на
многобройни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства по отношение на М..
Като такива следва да се отчетат: признанието на вината, доброто процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,
тежкото му семейно положение – подсъдимият живее на семейни начала и полага грижи
за едно малолетно дете, трудовата му ангажираност, както и искреното му
разкаяние за извършеното. При наличието на така изброените по – горе смекчаващи
вината и отговорността му обстоятелства съдът счита, че единственото отегчаващо
обстоятелство - предходните му осъждания за тежки умишлени престъпления от общ
характер, не обуславя по – висока степен на обществена опасност на извършеното
деяние от обичайната при този вид престъпления. В този смисъл, определянето на подсъдимия
на наказание лишаване от свобода, дори и към минималния размер от три месеца,
предвиден в закона, би се оказало нецелесъобразно и несъответно на извършеното,
поради което и несъразмерно тежко за него. На подсъдимия следва да се определи
наказание при условията на чл.55 ал.1, т.2, б.”б” от НК, като предвиденото
наказание в състава на извършеното престъпление - лишаване от свобода за срок
до две години се замени с пробация. Съдът намира, че за постигане целите на
наказанието по чл.36 от НК, следва да се наложат само двете задължителни пробационни
мерки към минималния срок, предвиден в закона, а именно: задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични
срещи с пробационен служител също за срок от шест месеца. Налагането на трета
по вид пробационна мярка – поправителен труд, също би било нецелесъобразно, с
оглед тежкото имотното състояние на подсъдимия, който макар и да работи е
единствения член от семейството, който реализира доходи по трудово
правоотношение и осигурява издръжка му.
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия Б.М. да заплати
направените деловодни разноски в размер на 12.80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: