МОТИВИ по н.д.о.х. № 227 по описа на РС гр.Левски за 2011 год.

Повдигнатото обвинение против подсъдимия A.A., ***, ЕГН **********, е по чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК, затова че на 28.03.2011 г. в землището на гр.Левски, обл.Плевен, местността „Караман дол”, при условията на повторност, без редовно писмено позволително, извозил от горски фонд 1 пространствен куб. метър широколистни (твърди) дърва за огрев на стойност 60 лв., като деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита, че обвинението е безспорно доказано. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като предлага да му бъде наложено наказание по преценка на съда.

Защитникът на подсъдимия адвокат A. моли съдът да признае подсъдимия за виновен, като му определи наказание към минимума, предвиден в закона.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 28.03.2011г. подсъдимият A.A. отишъл с конска каруца в местността „Караман дол” в землището на гр. Левски. (до ж.п. линията за гр. Свищов, за да събера паднали дърва за огрев. След като натоварил каруцата с широколистни дърва – около 1 куб. м., излязъл от гората и тръгнал към дома си, т.е. извозил дървата от горския фонд. Около 18.00 часа в дежурната част на РУП - Левски бил получен сигнал затова, че в землището на гр. Левски – моста на ж.п. линията Левски – Свищов била забелязана конска каруца, превозваща дърва. На място бил изпратен служителят на РУП – Левски – свидетелят M.M. и негов колега. На ул. „Странджа” – последната улица преди началото на поляната в посока ж.п линията, двамата видели конска каруца, която спрели. Установили самоличността на водача на пътното превозно средство – подсъдимият A.A. с ЕГН ********** ***. Подсъдимият заявил, че дървата били от горския масив, като не представил документ за произхода им, след което бил отведен в дградата на РУП – Левски, заедно с каруцата и товара й. За констатираното нарушение били уведомени служителите на ДГС – Плевен. Подсъдимият бил призован да се яви в РУП – Левски на следващия ден – 29.03.2011г. Подсъдимият се явил на датата 29.03.2011г. в сградата а РУП – Левски, където свидетелите A.M. и Д.Д. работели като горски надзиратели към ДГС – Плевен. Свидетелят A.M. съставил акт №392/29.03.2011г. Добитите дърва, намиращи се в каруцата били измерени с рулетка, като количеството им възлизало на 1 пространствен куб. м. дърва за огрев – широколистни, които били от държавния горски фонд. Дървата е били маркирани с експедиционна горска марка и подсъдимият не представил документ, доказващ произхода им и разрешително за транспортирането им.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно – лесотехническа експертиза е видно, че пазарната стойност на 1 куб. м. дървен материал е 60.00 лв.

Съгласно чл. 2, ал.2 от Закона за горите, „Горски фонд по смисъла на този закон е територията, предназначена основно за гори, обхващаща гори и храсти, както и земите за залесяване и недървопроизводителните земи, посочени в кадастъра”.

Според разпоредбата на чл. 93, т.9 от НК, „маловажен случай този, при който извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед други смекчаващи обстоятелства представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.”

Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият A.A. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия A.A.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че е извозил от горския фонд 1 куб. метър широколистни дърва за огрев, без да притежава редовно писмено позволително, след като е бил осъждан за друго такова престъпление. Подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.235, ал.6, във вр. с ал.3, т.4, във вр. с ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия A.A. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази стойността на движимите вещи, предмет на престъплението и социалното положение на подсъдимия. Като съобрази горното, съдът счита, че при определяне на наказанието по отношение на подсъдимия A.A. следва да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание глоба в полза на държавата в размер на минимално предвидения в закона размер, а именно – сто лева.

При този изход на делото следва подсъдимият A.A. да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в размер на 75 лв.

Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: