Срещу
подсъдимия Т.Х. *** е повдигнато и предявено обвинение за това, че на
27.06.2011 г. в с. Градище общ.Левски, област Плевен, в едногодишен срок от
наказването му по административен ред с НП № 775/2010 г. на началник РУП
гр.Левски, влязло в законна сила на 20.01.2011 г. за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление, управлявал МПС - мотопед без съответно
свидетелство за управление, престъпление по чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от
НК
В
съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото и предявено
обвинение срещу подсъдимия. Моли съда да го признае за виновен и да му наложи
наказание към минимума предвиден за този вид престъпление.
Подсъдимият се признава
за виновен. Съжалява и моли съда да му наложи наказание пробация.
Съдът,
като прецени представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Подсъдимият
Т.И. ***, ЕГН **********
На 27.06.2011 г. в с.
Градище около 16 часа служителите на РУ Полиция гр. Левски Н.Н. и М.А. при
изпълнение на служебните си задължения спрели за проверка подсъдимия, който
управлявал мотопед. При проверката същите установили, че подсъдимия е без
свидетелство за управление на МПС. От извършена проверка в информационния масив
на полицията било установено, че водача на автомобила не е правоспособен и
същия е наказан по административен ред, за друго такова деяние, като от
наказването му по административен ред не е изминала 1 година.
От изложеното е видно,
че с деянието си подсъдимия е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпления по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните на досъдебното производство,
при условията и реда предвиден в НПК
доказателства.
От представените по
делото писмени доказателства безспорно и по несъмнен начин се установява, че
подсъдимият, действително в едногодишен срок от наказването му по
административен ред, с влязло в законна сила наказателно постановление, е
извършил същото деяние – управление на МПС без свидетелство за управление.
Деянието е извършено от
подсъдимия умишлено, при форма на вината евентуален умисъл. Подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици, като е допускал настъпването на престъпния резултат.
Деянието извършено от
подсъдимия следва да се квалифицира като престъпление по чл. 343в, ал.2, във
вр. с ал.1 от НК.
За извършеното престъпление
закона предвижда наказание лишаване от свобода без посочен минимум.
Съдът счита, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосочените текстове
от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът съобрази
невисоката степен на обществена опасност на дееца, съобрази и обстоятелството,
че подсъдимия е осъждан, признанието на вината, доброто процесуално поведение,
липсата на настъпили вредни последици от деянието, че съжалява и се разкайва за
извършеното, поради което определя наказание при приложение разпоредбата на чл.
55 ал.1 т.2 б.б от НК и заменя
наказанието лишаване от свобода с наказание пробация, около минималното
предвидено в закона. Съдът съобразява и
невисоката степен на обществена опасност на деянието.
За престъплението по
чл.343в, ал.2 във връзка с ал.1 от НК е
осъдил подсъдимия на пробация, като му е наложил следните пробационни мерки:
- задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от една година;
- задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от една година;
- безвъзмезден
труд в полза на обществото в размер на двеста часа в продължение на една
година.
На основание чл.42б, ал.1 от НК е определил периодичност на
пробационната марка – задължителна регистрация по настоящ адрес – два пъти
седмично.
По делото няма данни да
са направени деловодни разноски и такива не са присъждани.
Воден от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: