гр.
ЛЕВСКИ, _15.06._
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на _петнадесети
май_ 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря _Р.П._ и
прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело
№ _78_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила
жалба от И.Б. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №15-1501536/
04.01.2012г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен.
Жалбоподателят обжалва в срок НП №15-1501536/ 04.01.2012г.,
издадено от В.Н. на длъжност Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен,
с което му е наложено наказание по чл.416, ал.5 от КТ и във вр. с чл.413, ал.1
от КТ - глоба в размер на 500 лв., като счита същото за незаконосъобразно.
Жалбоподателят заявява, че в съдебно заседание ще изложи
доводите си за това, както и ще приложи необходимите доказателства в подкрепа
на твърденията си.
Моли съда да отмени наказателно постановление като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява
се от адвокат А..
Ответникът по жалбата, представляван в съдебно заседание от
юрисконсулт Р.И., счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, и като такава се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по съществото жалбата е частично основателна.
Приложен е съставеният акт за установяване на административно
нарушение против жалбоподателя И.Б..
Съставен е АУАН против И.Б. с ЕГН ********** *** за това, че при
извършена на 20.12.2011г. в 11:00 часа проверка на място в обект: автосервиз,
намиращ се в ***, експлоатиран от И.Б. с ЕГН ********** *** и при извършена на
22.12.2011 година в 10:30 часа документална проверка в офиса на Дирекция
„Инспекция по труда” – Плевен е констатирано, че И.Б. с ЕГН **********, в
качеството си на физическо лице, което работи за своя сметка в автосервиз,
намиращ се в ***, е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а именно: не е направил оценка на риска за здравето
и безопасността и не е предприел необходимите мерки за предотвратяване или
намаляване на риска, с което нарушил чл.16, ал.5 от Закона за здравословни и безопасни
условия на труд и чл.2, ал.2 от Наредба №5 за реда, начина и периодичността на
извършване на оценка на риска.
На основание така съставения акт е издадено обжалваното
наказателно постановление. В него административнонаказващият орган е приел за
установено, че при извършена на 20.12.2011г. в 11:00 часа проверка на място в
обект „автосервиз”, намиращ се в ***, експлоатиран от И.Б. с ЕГН ********** ***
и при извършена на 22.12.2011 година в 10:30 часа документална проверка в офиса
на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен е констатирано, че И.Б. с ЕГН **********
в качеството си на физическо лице, което работи за своя сметка в автосервиз,
намиращ се в ***, е нарушил правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, а именно: не е направил оценка на риска за здравето
и безопасността и не е предприел необходимите мерки за предотвратяване или
намаляване на риска, с което нарушил чл.16, ал.5 от Закона за здравословни и
безопасни условия на труд и чл.2, ал.2 от Наредба №5 за реда, начина и
периодичността на извършване на оценка на риска. Наложена е на основание
чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ глоба в размер на 500 лева.
От показанията на свидетелката Г.Д. се установява, че работи в
Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен. Във връзка
с постъпили жалби от недоволни клиенти на автосервиз, който се намира в *** на
20.12.2011г. била извършена проверка в автосервиз, намиращ се в ***. При
проверката било установено, че в автосервиза работи И.Б., който заявил, че е
физическо лице и работи за своя сметка. Установило
се по време на извършената проверка, че
жалбоподателят като физическо лице не е
направил „оценка на риска за здравето и безопасността. От показанията на
свидетеля е видно, че на проверката е присъствал и полицай, както и че по време
на извършване на същата в автосервиза е имало клиенти. От страна на
проверяващите бил определен ден, в който жалбоподателят да се яви за проверка.Същият
се явил, но не представил никакви документи.
Свидетелят Б.Н. заявява, в показанията си, че работи в Дирекция
„Инспекция по труда” гр.Плевен; че през месец декември 2012г. с колежката си са
посетили обект автосервиз, в който заварили да работят две лица, едното от които
– жалбоподателят Б.. По време на извършване на
проверката в Дирекция „Инспекция по труда” гр. Плевен било установено, че г-н И.Б.
не е направил „оценка на риска” за работа в автосервиз. За допуснатото
нарушение бил съставен акт на Б..
Проверката
била извършена съвместно със свидетелката Д., като присъствал и полицай от РУП
– Левски. Установено било, че на място има клиенти, докарали колите си, а жалбоподателят
заявил, че работи за себе си.
По искане
на жалбоподателя е разпитан свидетелят Р.И.. Същият заявява, че жалбоподателят
е баща на две деца, че не работи никъде, като имал едно „гаражче”, където се
правили техните коли. Според свидетеля жалбоподателят не извършвал ремонт на
коли, а просто помагал, за което не получавал пари.
Според показанията на свидетеля С. ***, е бил повикан от
оперативния дежурен, за да окаже съдействие на служителите от „Инспекция по труда”.
Свидетелят е показал гаража, в който работи Б., проверката е била извършена,
като по време на същата е установено коли извън гаража и в него.
Свидетелите са изпълнявали служебните си задължения, същите
нямат родствена връзка с жалбоподателя, поради което и се явяват
незаинтересовани от изхода на делото. Показанията им са последователни,
логични, непротиворечиви, съответни на писмените доказателства, дадени въз
основа на техните непосредствени възприятия, поради което съдът ги кредитира
като достоверни.
Показанията на свидетеля С., участвал в извършената проверка,
кореспондират с тези на двамата свидетели Д. и Н., са непротиворечиви и
логични, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
Съдът намира за
неоснователно възражението, направено от страна на защитника на жалбоподателя че
в случая няма трудови правоотношения по КТ, поради което и не следва да бъде
прилаган КТ.
Съгласно чл. 2, ал.2 от ЗЗБУТ законът се прилага във всички
предприятия и места, където се осъществява трудова дейност или се провежда
обучение, независимо от формата на организация, вида на собственост и
основанието, на което се извършва работата или обучението. Чл. 2, ал.2 от
Наредба №5 предвижда, че разпоредбата се
отнася за всички работодатели, вкл. за самонаетите лица. Чл. 3 от същата
Наредба определя обхвата на оценката на риска: работните процеси; работното
оборудване; помещенията; работните места; организацията на труда; използването
на суровини и материали; други странични фактори, които могат да породят риск.
В обяснението на жалбоподателя, приложено към преписката, същият е посочил,
че не е знаел, че трябва да направи оценка на риска.
В идентификационната карта, приложена към преписката и подписана
лично от И.Б., не е посочен предмет на дейност на предприятието, но жалбоподателят
е вписал общо едно работно място, което е и съобразено от страна на
административнонаказващия орган, а именно – че лицето не ползва наемен труд, а
работи за своя сметка.
Съдът приема, че нарушението е безспорно установено,като липсата
на договорно правоотношение, по силата на което Б. ползва гараж за извършване
на авторемонтни услуги в ***, не изключва ползването на помещението за тази
цел. В тази връзка се явява неоснователно възражението на защитника на
жалбоподателя, че на територията на *** няма автосервиз.
Съдът счита, че при индивидуализиране на наказанието,
административнонаказващият орган не е взел предвид тежестта на нарушението,
подбудите за неговото извършване, както и смекчаващите отговорността и вината
обстоятелства. В случая не са настъпили вредни последици както за Б., така и за
останалите лица, намиращи се в обекта. Административнонаказващият орган не е взел
предвид, че нарушението е извършено за първи път. Не е съобразено и имотното
състояние на жалбоподателя, каквото е изискването на чл. 27 от ЗАНН.
Предвид изложеното съдът счита, че следва наложеното наказание
глоба в максимален размер да бъде намалено до предвидения в закона минимум,
предвиден за съответното нарушение, като и по този начин ще бъдат постигнати
целите, визирани в ЗАНН във връзка с налагане на административните
наказания.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №15-1501536/04.01.2012г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” – Плевен, с което на И.Б. ***, с ЕГН **********, е наложена на основание чл.416, ал.5,
във вр. с чл.413, ал.1 от КТ глоба в размер на 500 лева, за нарушение на чл.16,
ал.5 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.2, ал.2 от
Наредба №5 за реда и начина и периодичността на извършване на оценка на риска, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание от глоба в размер на
ПЕТСТОТИН ЛЕВА на глоба в размер на СТО ЛЕВА.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: