гр.
ЛЕВСКИ, 01.06.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на втори
май
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. № 120 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от В.П. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №994/27.12.2010 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен.
Жалбата е бланкетна. В нея се съдържа само твърдение за незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, без да се навеждат конкретни аргументи
в тази насока. В съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие,
жалбата се поддържа от процесуалния представител на П. – адв.Д.Д. ***. Същият
излага доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния
закон. Като нарушение на материалния закон сочи на първо място липсата на
регистрационен номер на автомобила в представената по делото разпечатка от
паметта на използваното техническо средство. Счита, че по силата на действащата
правна уредба в ЗДвП, която се явява по – благоприятна за дееца, следва
техническото средство да записва не само дата и час, но и регистрационен номер
на автомобила, за да бъде разпечатката годно доказателствено средство в процеса.
Оспорва часа на констатиране на нарушението, предвид дадените обяснения в съставения
акт от жалбоподателя за точния час. За пораждащи сериозни съмнения в тази
насока счита разликата в изписването на посочения час, а именно: в акта, преди
часа е задраскано бланковото „около” и с химикал е изписана буквата „в”, докато
в наказателното постановление това не е направено, като е останало само бланковото
словесно изписване „около”. Излага доводи, че тази неточност е довела до
нарушение на императивните правила, установени в ЗАНН, които изискват
нарушението да бъде установено по безспорен начин. Оспорва и годността на
използваното техническо средство, предвид направеното възражение от
жалбоподателя, че едновременно с радара е бил включен и друг уред – мобилен
телефон на полицейския служител, което счита, че е нарушение на материалния
закон. На последно място твърди, че липсата на други свидетели на нарушението,
освен полицейските служители в четири часа сутринта, навежда на основателно
съмнение доколко констатираното от тях нарушение е извършено именно от
жалбоподателя.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание, но в писмото, с което е изпратена административно – наказателната
преписка, моли съда да остави без уважение жалбата, като бъде потвърдено издаденото
наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
В
частта, с която на жалбоподателя са наложени кумулативно две административни
наказания на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 150 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.21, ал.1 от
ЗДвП, жалбата е процесуално допустима, с оглед размера на наложеното наказание
глоба. Подадена е и в срока по чл.59 от
ЗАНН, поради което и с оглед на депозирането й в законоустановения срок за обжалване
се явява процесуално допустима. Видно от приложеното наказателно постановление
е, че същото е връчено лично на жалбоподателя на 27.02.2012 г. Жалбата е
подадена, чрез административно – наказващия орган на 02.03.2012 г., /т.е. преди
изтичане на 7-мо дневния срок за обжалване, считано от датата на връчването/.
В
частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в
размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, за нарушение на
чл.100, ал.1, т.1, пр.2 от същия закон, наказателното постановление на
основание чл.59, ал.3 от ЗАНН не подлежи на обжалване, с оглед размера на
наложеното административно наказание, влязло е в законна сила, но тъй като се
обжалва изцяло, жалбата в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане,
поради недопустимост, а съдебното производство прекратено.
Разгледана
по същество в обжалваемата й част, жалбата е неоснователна.
Административно
– наказателното производство против В.П. е започнало със съставяне на акт за
установяване на административно нарушение №994/15.12.2010 г. за това, че на
15.12.2010 г., в 04.09 часа, на ПП-
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на П., за нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.182,
ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени кумулативно две административни наказания -
глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец, като на основание Наредба №Із-1959 на МВР са отнети седем контролни
точки, а за нарушението на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.183, ал.1,
т.1, пр.2 от същия закон.
Съдът
намира, че от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, по безспорен
начин се установява, че на посочените в акта дата и час, жалбоподателят е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил със скорост от 85 км./ч.
при допустима максимална скорост от 50 км./ч. в населено място – на ПП-З,
км.54+677, в с.Обнова, обл.Плевен, в посока към гр.Русе. Разпитаните по делото
свидетели: С.К. и М.П., и двамата служители при Група „ПП” към ОД на МВР -
Плевен, макар и да не си спомнят случая, поради изминалия дълъг период от
време, са категорични, че с процесното техническото средство са засекли
скоростта на движение именно на автомобила описан в акта, тъй като същият е бил
сам на пътното платно. Тези обстоятелства са отразени в съставеният акт на
жалбоподателя, което от своя страна дава основание на съда да приеме, че се
касае за утвърдена практика при изпълнение на служебните задължения от полицейските
служители, именно с цел да не се допуска фиксиране на чужда скорост. Относно
наведените доводи, че това не е скоростта, с която се е движел жалбоподателя, а
вероятно е такава на някой друг преминал преди това автомобил, поради липса на
свидетели – очевидци на извършеното нарушение, освен полицейските служители,
съдът намира, че това възражение е неоснователно. ЗДвП допуска свидетел по акта
да бъде длъжностно лице, в каквото качество се явява свидетеля М.П.. Неговите
показания и тези на актосъставителя, подкрепят записаните констатации в акта и
няма никакви данни, които да навеждат на извод, че двамата, макар и длъжностни
лица, са заинтересовани от изхода на делото, за да не бъдат кредитирани
показанията им като добросъвестно дадени и достоверни.
Отразените
констатации в акта и обжалваното наказателно постановление, относно датата и
точния час на извършеното нарушение, са напълно идентични с данните от
представената по делото разпечатка за регистрираните нарушения на максимално
разрешената скорост от паметта на използваното техническо средство. Видно от
същата е, че действително на дата 15.12.2010 г., в 04:09 часа, е засечена
скорост от 85 км./ч. от трафик радар TR 4 с
фабричен №099/97. При това положение съдът счита, че техническото средство, с
което е извършена проверката, отчита данните за дата и час, а жалбоподателят е
бил запознат, както с тях, така и с регистрираната от радара скорост,
непосредствено след това. Неоснователно е направеното възражение, че
представената по делото разпечатка от паметта на използваното техническо
средство не може да се ползва като веществено доказателство по делото, поради
липсата на регистрационен номер на засечения автомобил. Радарът TR 4 е вид техническо средство, което фиксира само
датата, точния час на нарушението и измерената скорост, но не и регистрационния
номер на автомобила. Такава възможност имат новите системи за установяване на
този вид нарушения, което от своя страна не изключва използването и на другите
технически средства за измерване на скоростта, каквито са TR 4, при положение че са от одобрен тип. Процесният
радар е преминал успешно последваща проверка на 20.05.2010 г. със срок на
валидност до 20.05.2011 г. и е с поставен знак за извършена проверка
№02703/2010 г., видно от представения по делото списък с идентификационните
номера на преминалите успешно последваща проверка радарни скоростомери. Същевременно
не са представени никакви доказателства, от които да се установява по
категоричен начин, че използваният радар е направил отклонение над допустимото при
фиксиране на датата, часа или скоростта, или че по някакъв начин наличието на
включени други уреди, наред със скоростомера са оказали влияние при засичане на
тези данните. При това положение съдът намира, че използваното техническо
средство отчита точно данните за дата, час и скорост. Поради това се явява
несъстоятелно и възражението за допуснато процесуално нарушение при отразяване
на данните за точен час, поради изписването в акта „в 04:09 часа” и
незадраскването на бланковото „около” с изписване на буквата „в” в
наказателното постановление. Този пропуск съдът отчита, като чисто технически,
но не и като съществено процесуално нарушение, което да е основание за отмяна
на санкционния акт. Приложените към преписката писмени доказателства са изцяло
в подкрепа на всички посочени в акта и в наказателното постановление факти и
обстоятелства, включително и относно точния час, по отношение на който не
съществува никакво различие. Същевременно жалбоподателят не ангажира в хода на
делото никакви доказателства, че отразената в акта фактическа обстановка не
отговаря на действителната.
Съдът
констатира, че в акта и наказателно постановление са подробно описани
нарушението и обстоятелствата, при което е извършено, както и, че не са
допуснати процесуални нарушения при съставянето им. При това положение съдът
намира за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е санкциониран с обжалваното наказателно постановление. Посочената
скорост от 85 км./ч., с която се е движил П. в населено място /с.Обнова/, при
ограничение от
При
индивидуализиране на наказанието, административно – наказващият орган е съобразил,
че предвидените наказания към момента на извършване на деянието в санкционната
разпоредба на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП са в размер, строго фиксиран от закона.
За превишаване на разрешената максимална стойност в населено място от 31 км./ч.
до 40 км./ч., при констатирано в конкретния случай превишаване с 35 км./ч., се
предвижда наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от един месец, от какъвто вид и размер са наложените кумулативно на
жалбоподателя две административни наказания.
Предвид
изложените по – горе съображения съдът приема, че не са налице основания за
отмяна на наказателно постановление в обжалваемата му част и същото следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №994/27.12.2010 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД
на МВР - Плевен, В ЧАСТТА, с която на В.П.
***, с ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 150 лева и един
месец лишаване от право да управлява МПС, както и на основание Наредба Із-1959
на МВР са отнети седем контролни точки, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание
чл.59, ал.3 от ЗАНН жалбата срещу наказателно
постановление №994/27.12.2010 г. на Началник на Сектор „ПП” към ОД на МВР -
Плевен, В ЧАСТТА, с която на В.П. ***,
с ЕГН **********, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100,
ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, КАТО НЕДОПУСТИМА
И ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: