гр.
ЛЕВСКИ, 02.07.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на шести
юни
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №191 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от ЕТ ”П.”,
Булстат: *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В.И., с
ЕГН **********, срещу наказателно постановление №15-1501704/05.04.2012 г. на
Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен.
В
жалбата се излагат твърдения за допуснати пороци при издаване на наказателното
постановление, поради което същото противоречи на материалния и процесуалния
закон. Претендира се несъставомерност на нарушението, поради липса на виновно
извършено деяния по този текст от закона. Претендира се и прекомерна завишеност
на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание, след приключване на
съдебното следствие, жалбата се поддържа изцяло от процесуалния представител на
жалбоподателя. Защитата излага съображения, че към датата на проверката –
07.03.2012 г., между санкционирания търговец и свидетелката М.П., отношенията не
са били трудовоправни, въпреки сключения трудов договор от 05.03.2012 г., а гражданскоправни
такива по силата на сключен граждански договор за възлагане от 27.02.2012 г., със
срок на действие – един месец, и договор за квалификация и преквалификация от
същата дата. Сочи, че наличието на действащ граждански договор между страните и
неподаване на съответно уведомление в ТД на НАП от работодателя до момента на
проверката, е пречка сключеният по – късно трудов договор да произведе своето действие.
Излага доводи, че при това положение констатациите в обжалваното наказателно
постановление, обективно не отговарят на действителните факти. Моли съда за
цялостна отмяна на санкционния акт. Алтернативно пледира за постановяване на
решение, с което наказателното постановление да бъде изменено, като наложената
санкция бъде сведена към законовия минимум.
Ответната
страна по жалбата, представлявана в съдебно заседание от процесуалния си
представител, счита същата за неоснователна и моли съда да постанови решение, с
което да потвърди издаденото против едноличния търговец наказателно
постановление, като правилно и законосъобразно. Излага аргументи за безспорна
установеност на извършеното нарушение на трудовото законодателство от
санкционирания търговец. По същество оспорва действието на представения
граждански договор, с оглед характеристиката на извършваната работа от лицето,
заварено в обекта да полага труд и наличието на сключен трудов договор в
писмена форма, съгласно който лицето е постъпило на работа един ден, преди
проверката, без работодателят да му е предоставил екземпляр от сключения трудов
договор и копие от уведомлението, надлежно заверено в НАП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество е частично основателна.
На
07.03.2012 г., в 13:04 часа, свидетелите Ж.И. и Б.Н. – служители в Дирекция
„Инспекция по труда” – гр.Плевен, извършили проверка в обект – „телефонни
кабини”, находящ се в ***, стопанисван от ЕТ „П.”, с управител В.И.. В хода на
проверката, свидетелите заварили в обекта лицето М.П., с ЕГН **********, която обслужвала
клиентите на телефонните кабини, в съответствие със заявената от нея длъжност
„оператор”. Лицето не представило екземпляр от сключен трудов договор и копие
от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. За констатираните
обстоятелства, свидетелите съставили констативен акт, копие от което
предоставили на П. да предаде на управителя на едноличния търговец. Последният
се явил на 14.03.2012 г. в Дирекция „Инспекция по труда” – гр.Плевен, като в
присъствието на свидетелите И., Р. и Й., представил изисканите при проверката документи,
а именно трудов договор от 05.03.2012 г. с лицето М.П., справка за вписването
му в ТД на НАП - Плевен, както и граждански такъв от 27.02.2012 г. и договор за
квалификация и преквалификация от същата дата, между същите страни. При
служебно извършена справка в ТД на НАП – Плевен било установено, че трудовият
договор е надлежно заверен на 07.03.2012 г. в 15:07 часа, т.е. два часа след извършване на
проверката. Свидетелката И. съставила акт за установяване на административно
нарушение №15-1501704 от 20.03.2012 г. против едноличния търговец, стопанисващ
проверения обект в *, в качеството му на работодател за това, че е нарушил
разпоредбата на чл.63, ал.2, във вр. с ал.1 от КТ, като е допуснал до работа на
07.03.2012 г., в 13:04 часа, лицето М.П., с ЕГН **********, в обект „телефонни
кабини”, без да й предостави преди започване на работа екземпляр от сключен
трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62,
ал.3 от КТ, за регистриран трудов договор, заверено в ТД на НАП. В акта е
отразено още, че уведомлението е подадено в ТД на НАП на 07.03.2012 г., в 15:07
часа, както и че при проверката лицето е заварено да предоставя работна сила,
като обслужва клиенти. Актът е връчен лично на представляващия едноличния
търговец – В.П., срещу подпис. В 3-двевния срок по ЗАНН, последният е депозирал
писмени възражения, които наказващият орган е отхвърлил като неоснователни, и
въз основа на направените констатации в акта е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.3 от КТ
е наложил на ЕТ „П.”, в качеството му на работодател, имуществена санкция в
размер на 3000 лева.
Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния и материалния закон, които да обосновават цялостна отмяна на
обжалвания акт.
Изложената
в акта и наказателното постановление фактическа обстановка безспорно се
установява от всички събрани доказателства – писмени и гласни, поради което
съдът приема, че отговорността на едноличния търговец е правилно ангажирана за
извършено от него нарушение на трудовото законодателство, осъществяващо
признаците от състава на административно нарушение по чл.63, ал.2 от КТ.
Не
се спори по делото, че описаното в акта и наказателното постановление лице - М.П.,
е заварена от контролните органи да обслужва клиенти в обект – „телефонни
кабини” в ***, стопанисван от едноличния търговец. Това обстоятелство се
установява, както от отразените констатации в съставения констативен акт от
датата на проверката, подписан и от лицето, заварено да полага труд, така и от показанията
на свидетелката И., която лично, в качеството си на контролен орган е извършила
проверката в обекта и впоследствие съставила акта за констатираното нарушение. Горното
обстоятелство не се опровергава и от показанията на П., разпитана в качеството
на свидетел по делото.
Спорен
по делото е въпросът относно правното основание, на което работодателят е
допуснал свидетелката П. в обекта, който стопанисва.
Към
административно – наказателната преписка е приложен трудов договор №22 от
05.03.2012 г., сключен между санкционирания търговец, в качеството му на
работодател и М.П., в качеството й на работник, по силата на който последната е
приела да изпълнява длъжността „оператор въвеждане на данни” в интернет клуб, находящ
се в ***, стопанисван на ЕТ „П.” – ***. В трудовия договор е отразено, че
работникът е постъпил на работа на 06.03.2012 г., при връчени му на 05.03.2012
г. екземпляр от сключения договор, заверено уведомление от ТД на НАП – Плевен и
длъжностна характеристика. Видно от приложената към преписката справка от ТД на
НАП – Плевен е, че уведомлението за сключения трудов договор, между
санкционирания търговец и М.П., е заверено на 07.03.2012 г. в 15:07 часа. При
това положение, съдът счита за безспорно установено, че към момента на
извършената проверка – 07.03.2012 г., в 13:04 часа, работодателят е допуснал до
работа лицето, преди да му е предоставил екземпляр от сключения трудов договор,
при обективното наличие на такъв, както и копие от уведомлението по чл.62, ал.3
от КТ, заверено от ТД на НАП. Непредставянето в хода на проверката, на който и
да е от двата документа, е равнозначно на неизпълнение от страна на търговеца на
вмененото му законово задължение, в качеството му на работодател да не допуска лицето
до работа, без да му е предоставил такива. Следователно констатираното
нарушение правилно е квалифицирано като такова по чл.63, ал.2, във вр. с ал.1
от КТ, а описаната в акта и наказателното постановление фактическа обстановка
не се променя от факта на сключените на 27.02.2012 г. в писмена форма
граждански договор и договор за квалификация и преквалификация, между същите
страни. От събраните по делото доказателства се установява, че цитираните по –
горе договори също не са представени от свидетелката П. в хода на извършената
проверка в обекта, поради което контролните органи не са имали възможност да
преценят дали работната сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ, за
да реализират правомощията си по чл.405а от КТ, като обявят съществуването на
трудово правоотношение с постановление. Представянето на гражданския договор на
по – късен етап, при извършената документална проверка, също не квалифицира
отношенията между страните към момента на проверката, като граждански. Контролните
органи са установили единствено обстоятелството, че лицето е престирало
работната си сила на определено работно място, в условията на трудово
правоотношение. От друга страна, наличието на сключен трудов договор от
05.03.2012 г. в писмена форма, изключва продължаване срока на действие на гражданския
договор, тъй като се касае за уреждане на различни по характер отношения, вече
трудови, от които произтичат различни по характер права и задължения за
страните, включително и задължението на работодателя по чл.63, ал.2 от КТ. В
този смисъл съдът счита, че е неоснователно първоначално направеното писмено възражение
от управителя на санкционирания едноличен търговец, срещу описаните в акта констатации,
впоследствие поддържано и в хода на съдебното производство от процесуалния му
представител, като основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Неоснователни
са и изложените съображения в жалбата за несъставомерност на деянието, поради
липса на вина за извършването му. В този смисъл обстоятелството, че
представляващият санкционирания търговец не се е намирал в обекта към момента
на проверката, е неотносимо към съставомерността на вмененото му нарушение от
субективна страна. Работодателят правилно е санкциониран, като му е наложена
имуществена санкция, тъй като последният е едноличен търговец, и като такъв попада
в кръга на субектите по чл.414, ал.3 от КТ, които могат да носят обективна,
безвиновна отговорност, без да се изследва въпросът за вината.
Съдът
констатира, че е основателно направеното възражение за прекомерната завишеност
на наложената имуществена санкция в размер на 3000 лева. При определяне на размера
й, административно – наказващият орган не е съобразил, че нарушението е
извършено от едноличния търговец за първи път и по отношение на работник, с
който има сключен трудов договор в писмена форма. Не е взел предвид и това, че
уведомлението е подадено в рамките на срока по чл.62, ал.3 от КТ и само няколко
часа след извършената проверка на същата дата. Вярно е, че тези обстоятелства
не правят случая маловажен, с оглед невъзможността вмененото формално нарушение
да бъде отстранено веднага след установяването му по смисъла на чл.415в от КТ,
поради което изрично е изключено и приложението на този привилигирован състав
за този вид нарушения на трудовото законодателство. Но въпреки това съдът
намира, че е необоснована наложената имуществена санкция в размер на 3000 лева,
която по размер надвиша двойно установения специален минимум в санкционната
разпоредба на чл.414, ал.3 от КТ, макар и да е в предвидените в правната норма
граници. Не са представени никакви доказателства по делото за наличие на
отегчаващи отговорността на санкционирания търговец обстоятелства, които да
оправдават значителното завишаване на санкцията. Предвид гореизложеното съдът
намира, че обжалваното наказателното постановление следва да бъде изменено,
като се намали размера на имуществената санкция до минималния такъв, предвиден
в закона, а именно в размер на 1500 лева.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №15-1501704/05.04.2012 г.
на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.Плевен, с която на ЕТ ”П.”, Булстат: *, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от В.И., с ЕГН **********, в качеството
му на работодател, е наложена на основание чл.416, ал.5, във вр. с 414, ал.3 от
КТ имуществена санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.63, ал.2, във
вр. с ал.1 от КТ, КАТО НАМАЛЯВА размера
на наложената имуществената санкция от 3000 лева на 1500 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: