В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _седми юни_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_192_ по описа на съда за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от „Л.” ЕООД, ЕИК: *, чрез С.Х. - управител, със съдебен адрес: ***, против електронен фиш за налагане глоба № К 0194871, издаден от ОД на МВР - Плевен за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, поради което го обжалва в срок.

Жалбоподателят твърди, че електронният фиш е изцяло неправилен и незаконосъобразен акт, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон, необоснован и не е съобразен с целта на закона, поради което моли да бъде отменен изцяло.

Съображенията му относно допустимостта на жалбата срещу ЕФ са, че с електронния фиш му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв., като сочи, че разпоредбата на чл.189, ал.13 от ЗДвП постановява необжалваемост на НП и ЕФ, с които се налага наказание глоба в размер до 50.00 лв., включително.

Счита, че обжалваният акт е нищожен и съдът следва да разгледа жалбата във връзка с евентуална нищожност на обжалвания акт, като за нищожността съдът следи служебно, а това е порок на административните актове, който не може да бъде пренебрегван.

Относно нищожността на ЕФ твърди, че изпратеният му от ОДМВР - Плевен лист хартия, озаглавен „Електронен фиш за налагане на глоба” не представлява „Електронен фиш” по смисъла на §1 от ДР на ЗАНН и §6, т.62 от ДР на ЗДвП; че не представлява изявление, създадено чрез „административно - информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства” по смисъла на цитираните дефинитивни разпоредби.

Сочи, че изявлението не е подписано, не е посочен негов автор и следователно не може да се окачестви като документ изобщо, още по-малко като правораздавателен акт на компетентен орган, както и че ЕФ не е издаден от компетентен орган и не отговаря на изискванията за форма на акта - липсват задължителни реквизити по чл.189, ал.4 от ЗДвП:

- не е посочено мястото, на което е извършено твърдяното нарушение, като посоченото „в/на с.Българене”, не е достатъчно индивидуализиращо, а освен това било и неразбираемо;

- липсвало каквото и да е описание на нарушението. Посочването „нарушение за скорост” не означавало нищо конкретно и не било достатъчно, за да позволи адекватно упражняване на правото на защита, тъй като не може да се разбере за какво точно деяние се твърди, че представлява административното нарушение. Твърди, че законът изисква изчерпателно посочване на фактическите обстоятелства, които обосновават осъществяването на състава на нарушението, а в случая липсвало посочване на каквото и да е релевантно фактическо обстоятелство;

- липсвало посочване на нарушените разпоредби, а само че представляваното от него дружество е нарушило чл.21, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба обаче обхващала общо 27 хипотези, посочени в табличен вид, в зависимост от категориите на превозното средство, видът на пътя и дали е в населено място или не. Липсата на конкретизация било равнозначно на липса на посочване изобщо на нарушените разпоредби.

Относно правилността на обжалвания ЕФ жалбоподателят твърди, че обжалваният акт по същество е изцяло неправилен и незаконосъобразен, че с ЕФ е наложено наказание, каквото не е извършено; не е посочено никакво доказателство за наличието на какъвто и да е признак обективен или субективен от състава на твърдяното нарушение; не е установено авторството на твърдяното нарушение; твърдяното нарушение не е установено с надлежни технически средства по предвидения в закона ред; посочените данни не отразяват действителни стойности на скоростта на превозното средство; не е доказан фактът на превишаване на пределно допустимата стойност на скоростта на конкретното място и какъв е размерът на превишението, ако такова има; неправилно е наложено наказанието в нарушение на закона - в никакъв закон не е предвидено налагането на такова наказание.

Жалбоподателят моли, след като съдът вземе предвид изложените доводи, да отмени изцяло Електронен фиш № К 0194871, издаден от ОДМВР - Плевен, с който на представляваното то него дружество „Л.” ЕООД е наложена глоба в размер на 50.00 лв. за „нарушение на скорост”, като неправилен и незаконосъобразен.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Видно от представените по делото доказателства е, че против жалбоподателя „Л.” ЕООД е издаден електронен фиш за това, че на 17.03.2012г. в 11:54 часа в/на с.Българене, с МПС „Тойота *”, рег. № * е извършено нарушение на скорост № 201203170636, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0569: разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост - 67 км/ч.; превишение на разрешената скорост със 17 км/ч.

По делото е представен електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К, № 0194871 издадено от ОД на МВР - Плевен, видно от което е, че за това, че на 17.03.2012г. в 11:54 часа в/на с.Българене, с МПС „Тойота *”, рег. № * е извършено нарушение на скорост № 201203170636, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 0569: разрешена скорост - 50 км/ч.; установена скорост - 67 км/ч.; превишение на разрешената скорост със 17 км/ч.

За описаното в електронния фиш нарушение на „Л.” ЕООД е наложено на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДВП административно наказание глоба в размер на 50 лева.

Административнонаказващият орган е приложил списък на установените нарушения със система TFR-1M, като под номер 25 фигурира дата на обработка на нарушението 17.03.2012г., номер на нарушението, рег. № и място на нарушението – с. Българене.

Ответникът е депозирал в РС – Левски удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, идент. №552/10, което е със знак за одобрен тип, със срок на валидност 24.02.2020г., вписан в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под №4835.

Съдът споделя възражението на жалбоподателя, че оспореният електронен фиш не съдържа пълно описание на административното нарушение.

Следва да бъде отбелязано, че липсват данни относно мястото на извършване на нарушението. Действително, в електронния фиш е отразено, че същото е извършено в с. Българене, но електронният фиш не се ползва с доказателствена сила относно възприетите в него фактически положения, както е с редовно съставените актове по ЗДвП.

От изложеното следва, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по категоричен и недвусмислен начин всички белези от обективна страна на нарушението.

Към електронния фиш е приложен снимков материал, в който отразена измерена скорост в км/ч. 70, при ограничение 50, като е отбелязано „превишена 20”, а в електронния фиш относно конкретната скорост на движение на лекия автомобил е отразено, че същата е 67 км/ч.

Безспорно установено е, че с електронния фиш е санкционирано ЮЛ, като му е наложено наказание глоба, което е недопустимо. По отношение на ЮЛ може да бъде налагана имуществена санкция, но не и глоба. Собственик на когото е регистрирано МПС е МПС е „Л.” ЕООД ***, но електронният фиш не е издаден на законния представител на дружеството. При издаване на електронния фиш не е спазена разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП, според която когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане глоба серия К, №0194871, издаден от ОД на МВР - Плевен, с което на „Л.” ЕООД, ***, със съдебен адрес: ***, ЕИК *, на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на ПЕТДЕСЕТ ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: