РЕШЕНИЕ

гр. ЛЕВСКИ, 03.09. 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми август 2012 г. в състав:

Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

Съдебни заседатели:

при участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №215 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.Ч. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №220/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.

Жалбата е бланкетна и съдържа твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да се излагат конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който счита, че вмененото му административно нарушение е несъставомерно, тъй като към датата на извършената проверка – 18.03.2012 г., посочена в наказателното постановление и като дата на извършване на деянието, последното е било вече бракувано. Наред с това излага доводи и за несъставомерност на вмененото нарушение и поради факта, че ЗДвП третира ремаркетата само като пътни превозни средства, поради което не се дължи за него сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. В този смисъл сочи, че и разпоредбата на чл.259 от КЗ визира само притежателите на МПС, като задължени лица да сключат такава застраховка.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена преписката моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

На 18.03.2012 г., свидетелите В.С. и И.С., и двамата полицейски служители при РУП – Левски, посетили дома на жалбоподателя по повод служебно изпратена разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, в която се съдържали данни, че за ремарке за товарен автомобил „Елена *” с рег. № *, собственост на жалбоподателя, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2012 г. Ч. представил на свидетелите документи, че процесното ремарке е бракувано. Свидетелите констатирали, че датата на бракуване е по – късна от датата, посочена в разпечатката от КАТ – Плевен. Свидетелят С. съставил на Ч. акт за установяване на административно нарушение №220 на 18.03.2012 г. /датата на извършване на проверката в дома на жалбоподателя/, за това, че на 18.01.2012 г., в 10:44 часа, при направена справка в регионална база КАТ – Плевен, като собственик на ремарке за товарен автомобил „Елена *” с рег. № *, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2012 г., към момента на проверката. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Актът е връчен лично на Ч., срещу подпис, като последния вписал възражение, че ремаркето е бракувано на 20.02.2012 г. в КАТ – Плевен, а към момента на извършената проверка няма застраховка, тъй като ремаркето е пътно превозно средство.

На основание направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, като приел, че датата на извършване на нарушението не е тази, посочена в акта – 18.01.2012 г., а тази, на която е извършена проверката в дома на Ч. - 18.03.2012 г.

Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на регламентираните изисквания в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е разминаване в посочената дата на деянието. В акта, като такава е посочена датата, отразена в служебно направената разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, а именно 18.01.2012 г. В наказателното постановление е посочена датата 18.03.2012 г., на която полицейските служители са извършили проверка в дома на жалбоподателя и са съставили акта против него. Подобно разминаване води до съществена промяна на фактическите и правните основания, въз основа на които е ангажирана административно – наказателната отговорност на Ч.. От представените по делото писмени доказателства /разпечатката от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен/ е видно, че към 20.01.2012 г. за описаното в акта ремарке за товарен автомобил, собственикът Ч. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. За да е осъществено нарушението на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ следва жалбоподателят, освен да е собственик на регистрирано на територията на страната МПС, но и последното да не е спряно от движение. Едва при наличието на тези предпоставки собственикът е длъжен да има такава застраховка за притежаваното МПС. С посочване за първи път в наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението - датата 18.03.2012 г., която от своя страна е датата на извършената проверка в дома на жалбоподателя от полицейските служители, на Ч. е вменено нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ към момент, в който вече е било отпаднало задължението му да има сключена за притежаваното ремарке задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Видно от приетото по делото удостоверение за регистрация на процесното ремарке част І е, че преди датата на проверката - на 20.02.2012 г. същото е бракувано и не подлежи на възстановяване. Бракуването е равнозначно на непритежание на обекта на задължително застраховане. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено, тъй като освен, че променя фактическата обстановка и прави описаното деяние несъставомерно от обективна и субективна страна, но и накърнява в сериозна степен правото на защита на наказаното лице. Индиция, че Ч., още към датата на проверката не е разбрал за кой точно период от време му се вменява виновното извършване на нарушението, е направеното саморъчно възражение, че е бракувал ремаркето един месец по – рано.

Макар и безпредметно, следва да се отбележи, че е несъстоятелно второто възражение на жалбоподателя, отразено в акта и поддържано от процесуалния му представител в съдебно заседание, а именно, че изобщо не се дължи сключване на задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, тъй като само по себе си ремаркето е пътно превозно средство, а не моторно такова, каквито единствено визира разпоредбата на чл.259 от КЗ. Съгласно чл.264, ал.1, изр.2 от същия кодекс за целите на задължителното застраховане за моторни превозни средства се смятат и ремаркетата. Следователно на общо основание се дължи застраховка „Гражданска отговорност” и за ремаркетата, като законът не прави разлика между това дали са били функционално зависими от МПС, чрез свързването му с него и дали последното е било в движение. Съобразно целта и смисъла на КЗ, сключването на задължителна застраховка за ремарке е свързана само с неговото притежаване, предвид възможността да се покриват и вреди, нанесени само от ремарке при самозадвижването му.

Но предвид констатираното по – горе съществено нарушение на процесуалните правила съдът счита, че обжалваният санкционен акт е необоснован и неправилно издаден, поради което следва да бъде изцяло отменен, като незаконосъобразен.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №220/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на К.Ч. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: