гр.
ЛЕВСКИ, 03.09.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми
август
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. № 224 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Г.А. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №1424/06.12.2011 г. на
Началник РУП - Левски.
Жалбоподателят твърди, че не е виновен за нарушението, за
което е санкциониран. Сочи, че е напуснал мястото на полицейската проверка, тъй
като се уплашил от поведението на актосъставителя, който се е заяждал с него, обиждал
го е, заявил е, че е за разстрел, и то с цел непременно да му състави акт за
нарушение по ЗДвП. По същество признава, че при управление на лек автомобил
„Мерцедес” с рег. № *, в гр.Левски, обл.Плевен, не е спрял на знак „Стоп”,
както и че е напуснал мястото на проверката, без разрешение на контролния
орган, а личните му документи са останали в полицейските служители. Твърди, че
пристигайки в гр.Павликени е спрян от полицейски патрул и върнат в гр.Левски,
където в местното полицейско управление му били съставени и връчени два акта за
установяване на административно нарушение, след което му били върнати и личните
документи.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по случая.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения.
На
10.11.2011 г., свидетелите Н.Н. и А.П. – полицейски служители при РУП – Левски,
изпълнявали служебните си задължения по контрол за спазване на ЗДвП, в
гр.Левски, на ул.”Кирил и Методий”. Забелязали че лек автомобил „Мерцедес” не
спира на знак „Стоп” на кръстовището на ул.”Райко Даскалов” и ул.”Кирил и
Методий”. Това станало повод да го спрат. В хода на проверката установили, че
водач на автомобила е Г.А. ***. Обяснили му, че ще му бъде съставен акт за
установяване на административно нарушение за това, че е нарушил знак „Б2”, като
го помолили да предостави документите си. Освен свидетелството си за управление
на МПС и лична карта, А. представил и вече съставен му акт за установяване на
административно нарушение. Жалбоподателят започнал да спори с полицейските
служители, че не е спрял на знака, защото е имал видимост и не се е налагало да
спира. Изразил съжаление за извършеното от него нарушение, като започнал да
моли актосъставителя Н. да го пусне, без да му съставя акт, тъй като ще му
вземат книжката, поради загубване на всички контролни точки. Свидетелят Н. му отговорил,
че такъв е реда и започнал да му пише акта. Афектиран, А. заявил на контролните
органи, че си заминава. Свидетелят Н. уведомил водача да изчака, тъй като не е
приключила полицейската проверка. Но въпреки това, жалбоподателят се качил в
автомобила и си тръгнал от мястото на проверката. Свидетелите Н. и П. уведомили
за случая дежурния в управлението, който сигнализирал дежурния в РПУ –
Павликени. След около половин час от управлението в гр.Павликени се обадили, че
водачът е спрян и му е указано да се върне в гр.Левски. А. се явил лично в
полицейското управление, където свидетелят Н. му предявил и връчил срещу подпис
два акта. Първият акт с №1423 от 10.11.2011 г. за това, че на посочената дата,
в 17:15 часа, в гр.Левски, по ул.”Райко Даскалов” на кръстовището с ул.”Кирил и
Методий”, като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *, нарушава
пътен знак „Б2”, като не спира. Вторият е акта, въз основа на който е издадено
и обжалваното наказателно постановление, а именно акт с №1424 от 10.11.2011 г.
за това, че на същата дата, в 17:20 часа, в гр.Левски, по ул.”Кирил и Методий”,
като водач на МПС – лек автомобил „Мерцедес” с рег. № *, след като е спрян за
извършване на полицейска проверка, А. напуска мястото на проверката, без
разрешение на контролния орган, като си заминава. Посочена е като нарушена
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, а като доказателство за извършеното нарушение е
иззет акт №179344.
На
основание така направените констатации във втория акт, административно –
наказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП, наложил на А.
две административни наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца.
Съдът
намира, че от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни, по безспорен
начин се установява, че на посочените в акта дата, час и място, жалбоподателят
безпричинно е напуснал мястото на полицейската проверка, след като изрично му е
било указано от полицейските служители, че същата все още не е приключила.
Изложените от А. твърдения в жалбата, че няма вина за извършеното нарушение,
тъй като е бил уплашен от актосъставителя, предвид заядливото му държане, не се
потвърждават от събраните по делото доказателства. Непротиворечиви са
показанията и на двамата свидетели – Н. и П., че единственият повод А. да
напусне мястото на проверката е обстоятелството, че е бил уведомен, че ще му
бъде съставен акт за това, че не е спрял на знак „Стоп”. От изисканият и
приложен по делото съставен против А. акт за това нарушение от същата дата, но
в по – ранен час, безспорно се
установява верността на свидетелските показания на полицейските служители,
относно повода за спиране на жалбоподателя за извършване на проверка. И двамата
свидетели непротиворечиво излагат възприятията си за афекта на жалбоподателя, като
възпроизвеждат и изявленията му, че съставянето на този акт го заплашва от
отнемане на свидетелството му за управление на МПС, поради загуба на всички
контролни точки. Освен че си кореспондират, съдът намира, че показанията им в
този смисъл са напълно достоверни, тъй като се подкрепят и от писмените
доказателства, събрани по делото. Видно от служебно изисканата справка за
нарушител от региона от Сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Велико Търново е, че
действително А. е системен нарушител на ЗДвП, като в резултат на
санкционирането му с влезли в сила наказателни постановления са му останали 13
контролни точки от общо 39. Това обстоятелство изключва каквото и да е
провокативно поведение от страна на полицейските служители при и по повод
изпълнение на служебните им задължения, тъй като жалбоподателят действително е
заплашен от отнемане на свидетелството му за управление на МПС, поради
загубване на всички контролни точки. Същевременно, последният не сочи никакви
доказателства, които да оборват описаната фактическа обстановка в акта и
наказателното постановление и да навеждат на извод за „уплахата му”, като причина
за напускане мястото на проверката. Освен това, за първи път данни за недобросъвестно
изпълнение на служебните задължения от спрелите го за проверка полицейски
служители се навеждат от А. едва в жалбата, поради което съдът приема тези му
твърдения за голословно съчинени, с цел да вмени собственото си непристойно
поведение на полицейските служители, за да избегне неблагоприятните последици от
поредното му санкциониране, поради виновно неспазване правилата за движение по
пътищата.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че А. виновно не е изпълнил вмененото му с
разпоредбата на чл.103 от ЗДвП задължение да изпълнява указанията на
контролните органи, след като е спрян за проверка, като водач на МПС.
Безпричинното напускане на мястото на проверката, преди същата да е приключила,
безспорно е осуетило самото извършване на проверката, което както се установява
от събраните по делото доказателства, дори е наложило оказване на съдействие и от
РУП – Павликени, и връщането на жалбоподателя в полицейското управление в
гр.Левски, за предявяване и връчване на двата съставени акта против него. Наказващият
орган е наложил на А. двете кумулативно предвидени в санкционната разпоредба на
чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП административни наказания в максимален размер – глоба
в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца. Съдът намира, че няма основание същите да бъдат намалени до предвидения
в закона минимум, тъй като наказващият орган при определяне на размера им е
отчел личността на дееца, начинът и причините за извършване на нарушението, а
така също и обстоятелството, че наложените му до момента административни
наказания за нарушения на ЗДвП, не са оказали никакъв възпиращ ефект върху него
- да не допуска извършването на такива в бъдеще.
При
това положение, и след като съдът не констатира да са допуснати съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон при съставянето на акта и
издаването на наказателното постановление счита, че следва да бъде потвърден
санкционният акт срещу А., като правилен и законосъобразен.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1424/06.12.2011 г. на Началник
РУП - Левски, с което на Г.А. ***, с
ЕГН **********, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени кумулативно
две административни наказания – глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца,
за нарушение на чл.103, пр.3 от ЗДвП, КАТО
ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: