РЕШЕНИЕ

 

гр. ЛЕВСКИ, 03.09. 2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми август 2012 г. в състав:

 

                           Председател: МАРГАРИТА ДИМИТРОВА

                                    Съдебни заседатели:

                              

при участието на секретаря В.Д. и прокурора ­­_, като  разгледа докладваното от съдия Димитрова н.а.х.д. №235 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

            В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.П. ***, с ЕГН **********, против наказателно постановление №233/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.

            Жалбата е бланкетна и съдържа твърдения за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да се излагат конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, който счита, че e допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посочване на различни дати на извършване на деянието в акта и в наказателното постановление. Счита още, че деянието е несъставомерно, тъй като към момента на извършената проверка, жалбоподателят не е бил задължено лице да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, предвид обстоятелството, че процесното МПС е било спряно от движение.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което е изпратена преписката моли съда да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна.

            На 19.03.2012 г., свидетелите В.С. и Н.Н., и двамата полицейски служители при РУП – Левски, посетили дома на жалбоподателя по повод служебно изпратена разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, в която се съдържали данни, че за товарен автомобил „ЗИЛ *” с рег. № *, собственост на жалбоподателя, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. П. представил на свидетелите документи, че процесния автомобил е спрян от движение. Свидетелите констатирали, че датата на спиране от движение на товарния автомобил е по – късна от датата, посочена в разпечатката от КАТ – Плевен. Свидетелят С. съставил на П. акт за установяване на административно нарушение №223 на 19.03.2012 г. /датата на извършване на проверката в дома на жалбоподателя/, за това, че на 18.01.2012 г., в 11:45 часа, при направена справка в регионална база КАТ – Плевен, като собственик на МПС - товарен автомобил „ЗИЛ *” с рег. № *, няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2012 г., към момента на проверката. Посочена е като нарушена разпоредбата на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Актът е връчен лично на П., срещу подпис, като последния вписал възражение, че не е ползвал камиона, поради което на 09.02.2012 г. го е спрял от движение.

            На основание направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, като приел, че датата на извършване на нарушението не е тази, посочена в акта – 18.01.2012 г., а тази, на която е извършена проверката в дома на П. - 19.03.2012 г.

            Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на регламентираните изисквания в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.  Налице е разминаване в посочената дата на деянието. В акта, като такава е посочена датата, отразена в служебно направената разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, а именно 18.01.2012 г. В наказателното постановление е посочена датата 19.03.2012 г., на която полицейските служители са извършили проверка в дома на жалбоподателя и са съставили акта против него. Подобно разминаване води до съществена промяна на фактическите и правните основания, въз основа на които е ангажирана административно – наказателната отговорност на П.. От представените по делото писмени доказателства /разпечатката от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен/ е видно, че действително към 18.01.2012 г. за описания в акта товарен автомобил, собственикът П. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. За да е осъществено нарушението на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ следва жалбоподателят, освен да е собственик на регистрирано на територията на страната МПС, но и последното да не е спряно от движение. Едва при наличието на тези предпоставки собственикът е длъжен да има такава застраховка за притежаваното МПС. С посочване за първи път в наказателното постановление, като дата на извършване на нарушението - датата 19.03.2012 г., която от своя страна е датата на извършената проверка в дома на жалбоподателя от полицейските служители, на П. е вменено нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ към момент, в който вече е било отпаднало задължението му да има сключена за притежавания товарния автомобил задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Видно от изисканата справка от ОД на МВР – Плевен по история на регистрация на процесния автомобил е, че към 09.02.2012 г., т.е. преди датата на проверката, товарен автомобил „ЗИЛ *” с рег. № * е спрян от движение по желание на собственика. Допуснатото процесуално нарушение е особено съществено, тъй като освен, че променя фактическата обстановка и прави описаното деяние несъставомерно от обективна и субективна страна, но и накърнява в сериозна степен правото на защита на наказаното лице. Индиция, че П., още към датата на проверката не е разбрал за кой точно период от време му се вменява виновното извършване на нарушението, е направеното саморъчно възражение, че е спрял автомобила си от движение един месец по – рано.

            Предвид изложеното по – горе съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е необосновано и неправилно издадено, при несъблюдаване на процесуалните правила, довело и до грубо нарушение на материалния закон, поради което същото следва да бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно.  

            Водим от горните мотиви, съдът

                                              

                          Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №233/02.04.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на П.П. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: