гр.
ЛЕВСКИ, 03.09.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на осми
август
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №235 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от П.П. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №233/02.04.2012 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.
Жалбата е бланкетна и съдържа твърдения за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, без да се излагат
конкретни доводи в тази насока. В съдебно заседание, жалбата се поддържа от процесуалния
представител на жалбоподателя, който счита, че e допуснато
съществено процесуално нарушение, изразяващо се в посочване на различни дати на
извършване на деянието в акта и в наказателното постановление. Счита още, че
деянието е несъставомерно, тъй като към момента на извършената проверка, жалбоподателят
не е бил задължено лице да има сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, предвид обстоятелството, че процесното МПС е било спряно от
движение.
Моли
съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание, но в писмото, с което
е изпратена преписката моли съда да потвърди издаденото наказателно
постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 19.03.2012
г., свидетелите В.С. и Н.Н., и двамата полицейски служители при РУП – Левски,
посетили дома на жалбоподателя по повод служебно изпратена разпечатка от Сектор
„ПП” към ОД на МВР – Плевен, в която се съдържали данни, че за товарен
автомобил „ЗИЛ *” с рег. № *, собственост на жалбоподателя, няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. П. представил на свидетелите
документи, че процесния автомобил е спрян от движение. Свидетелите констатирали,
че датата на спиране от движение на товарния автомобил е по – късна от датата,
посочена в разпечатката от КАТ – Плевен. Свидетелят С. съставил на П. акт за
установяване на административно нарушение №223 на 19.03.2012 г. /датата на
извършване на проверката в дома на жалбоподателя/, за това, че на 18.01.2012
г., в 11:45 часа, при направена справка в регионална база КАТ – Плевен, като
собственик на МПС - товарен автомобил „ЗИЛ *” с рег. № *, няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за
На основание направените констатации в акта, наказващият
орган издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на
жалбоподателя на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание
глоба в размер на 400 лева, като приел, че датата на извършване на нарушението
не е тази, посочена в акта – 18.01.2012 г., а тази, на която е извършена
проверката в дома на П. - 19.03.2012 г.
Съдът констатира, че при съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение на
регламентираните изисквания в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Налице е разминаване в посочената дата на
деянието. В акта, като такава е посочена датата, отразена в служебно
направената разпечатка от Сектор „ПП” към ОД на МВР - Плевен, а именно 18.01.2012
г. В наказателното постановление е посочена датата 19.03.2012 г., на която
полицейските служители са извършили проверка в дома на жалбоподателя и са
съставили акта против него. Подобно разминаване води до съществена промяна на
фактическите и правните основания, въз основа на които е ангажирана
административно – наказателната отговорност на П.. От представените по делото
писмени доказателства /разпечатката от Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен/ е
видно, че действително към 18.01.2012 г. за описания в акта товарен автомобил,
собственикът П. не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност”. За да
е осъществено нарушението на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ следва жалбоподателят, освен
да е собственик на регистрирано на територията на страната МПС, но и последното
да не е спряно от движение. Едва при наличието на тези предпоставки
собственикът е длъжен да има такава застраховка за притежаваното МПС. С
посочване за първи път в наказателното постановление, като дата на извършване
на нарушението - датата 19.03.2012 г., която от своя страна е датата на
извършената проверка в дома на жалбоподателя от полицейските служители, на П. е
вменено нарушение на чл.259, ал.1, т.1 от КЗ към момент, в който вече е било
отпаднало задължението му да има сключена за притежавания товарния автомобил
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Видно от изисканата справка
от ОД на МВР – Плевен по история на регистрация на процесния автомобил е, че
към 09.02.2012 г., т.е. преди датата на проверката, товарен автомобил „ЗИЛ *” с
рег. № * е спрян от движение по желание на собственика. Допуснатото процесуално
нарушение е особено съществено, тъй като освен, че променя фактическата
обстановка и прави описаното деяние несъставомерно от обективна и субективна
страна, но и накърнява в сериозна степен правото на защита на наказаното лице.
Индиция, че П., още към датата на проверката не е разбрал за кой точно период
от време му се вменява виновното извършване на нарушението, е направеното
саморъчно възражение, че е спрял автомобила си от движение един месец по –
рано.
Предвид изложеното по – горе съдът счита, че обжалваното
наказателно постановление е необосновано и неправилно издадено, при
несъблюдаване на процесуалните правила, довело и до грубо нарушение на
материалния закон, поради което същото следва да бъде изцяло отменено, като
незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №233/02.04.2012 г. на
Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, с което на П.П. ***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.315, ал.1,
т.1 от КЗ административно наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.259, ал.1, т.1 от КЗ, КАТО НЕПРАВИЛНО
И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: