гр.
ЛЕВСКИ, 04.07. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми юни 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. № 239 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Н.Б. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №21/29.01.2007 г. на Началник
на РУП – Белене.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено, при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и на материалния закон, което е довело до нарушаване правото му на
защита. Излагат се доводи, че не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН, тъй като не е направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при
които е извършено.
Жалбоподателят
счита, че наказващият орган не е събрал достатъчно доказателства по отношение
на това, какво точно е било фиксирано от радара като скорост, дата, час и
посока на движение на автомобила, поради което не може да се направи
категоричен извод, че описаното в наказателното постановление административно
нарушение е извършено от него.
В
жалбата се излагат доводи и за неяснота относно качеството, в което свидетелят
– очевидец е подписал акта. Наред с това поставя под съмнение неговата
обективност и безпристрастност, предвид служебните му правоотношения с
актосъставителя.
Моли
съда да постанови решение, с което изцяло да отмени обжалваното наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
срещу наказателното постановление е подадена, чрез административно –
наказващият орган на 19.05.2012 г. По делото е изискано и е представено
обжалваното наказателното постановление в оригинал, видно от което е, че срещу
подпис на получателя на санкционния акт, вместо такъв е изписана датата 10.03.2008
г., върху поставен нечетлив червен щемпел. Представена е справка от наказващия
орган, че наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 10.03.2008
г. при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, което се вижда нечетливо от поставения
червен щемпел.
С
оглед спазване на срока за обжалване съдът намира, че жалбата е процесуално
допустима. Разпоредбата на чл.58, ал.2 от ЗАНН, освен че регламентира способ за
връчване на наказателните постановления, когато това не може да стане, чрез
личното му връчване на нарушителя по реда на чл.58, ал.1 от ЗАНН, но и
предвижда две кумулативни предпоставки, само при наличието на които
наказателното постановление се счита за редовно връчено. Те са следните:
нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новият му адрес да е
неизвестен. В конкретния случай не са представени от наказващия орган никакви доказателства,
че са били налице и двете предпоставки, за да се приеме, че наказателното
постановление е редовно връчено. Няма данни дали въобще е търсен Б., ако е, по
какви причини не е намерен на посочения адрес, както и данни да е променил
адреса си, а новият му адрес да е останал неизвестен. При това положение съдът
намира, че наказателното постановление е нередовно връчено, при липса на доказателства
за наличие на предпоставките по чл.58, ал.2 от ЗАНН, за да се приеме, че
считано от посочената дата – 10.03.2008 г. е започнал да тече 7-мо дневния срок
за обжалване. Затова и срокът за обжалване не следва да се счита за пропуснат,
вследствие на виновно поведение от страна на жалбоподателя и жалбата срещу
наказателното постановление следва да бъде разгледана по същество. Тя следва да
бъде разгледана по същество само в частта, в която с наказателното
постановление на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.139, ал.4 от
същия закон, тъй като само в тази част е допустима, с оглед размера на
наложеното наказание, който е над необжалваемия минимум.
В
частта, с която на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 10
лева на основание чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.157, ал.1 от същия закон, жалбата
срещу наказателното постановление е недопустима и не подлежи на обжалване, с оглед
размера на наложеното наказание, на основание общата разпоредба на чл.59, ал.3
от ЗАНН, и е в влязло в законна сила. Поради тази причина в тази й част,
жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
прекратено.
Разгледана
по същество в обжалваемата част, жалбата е неоснователна.
На
21.01.2007 г., около 10:30 часа, на път ІІ-52, при изпълнение на служебните си
задължения по контрол на пътното движение, свидетелите К.Д. и С.Т. – служители
при РУП – Белене, спрели за проверка лек автомобил „БМВ *” с рег. № *,
собственост на Т.А., с ЕГН **********, управляван от жалбоподателя. В хода на
проверката установили, че Б. управлява автомобила, без да е закупил валиден
винетен стикер. За констатираното нарушение, свидетелят Д. съставил акт за
установяване на административно нарушение №21 от 22.01.2007 г., в който описал
констатациите от проверката, изразяващи се в нарушение на разпоредбата на
чл.139, ал.4 от ЗДвП, а свидетелят Т. подписал акта, като свидетел – очевидец
на извършеното деяние. Актът е връчен лично на жалбоподателя, срещу подпис.
Последният не е възразил срещу направените в него констатации.
На
основание така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Н.Б. е наложено на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.139,
ал.4 от същия закон.
Изложената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно се установява от показанията на разпитаните свидетели Д. и Т., които
са последователни и непротиворечиви, че жалбоподателят на посочените в акта,
дата, час и място, е управлявал моторно превозно средство, без да е закупил
валиден винетен стикер. Посочената правна квалификация на деянието в акта е
правилна и съответства на установената фактическа обстановка в хода на
извършената проверка от контролните органи. Извършеното деяние осъществява
състава на административно нарушение по чл.139, ал.4 от ЗДвП, в старата му
редакция, действаща към момента на извършване на деянието /ДВ бр.102, от
19.12.2006 г./. Описанието на нарушението и на обстоятелствата, при което е
извършено, така както е направено в акта, е идентично възпроизведено и в
наказателното постановление, като няма разминаване и по отношение на правната
квалификация на осъщественото деяние. Следва
да се отбележи и това, че съставът на извършеното административно нарушение се съдържа
и в самата санкционна норма на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, освен в общата такава
на чл.139, ал.4 от същия закон, поради което по никакъв начин, наказаното лице
не е било лишено от възможността да разбере за какво точно административно
нарушение е привлечен да отговаря, поради което не е накърнено и правото му на
защита.
Неоснователни
са изложените аргументи от жалбоподателя, че не е ясно в качество на какъв
свидетел, полицейският служител Т. е подписал акта. Видно, както от самия акт,
така и от неговите показания е, че същият като присъствал в хода на проверката,
в качеството си на контролен орган е свидетел – очевидец на констатираното
нарушение, а така също и свидетел при съставяне на акта, т.е. същият го е
подписал, като свидетел в двете качества, поради което липсва и нарочно
подчертаване в бланката на акта, само на едно от тях. Служебните правоотношения
на Т. с актосъставителя, също не поставят под съмнение неговата обективност и
безпристрастност, поради липса на основания, този свидетел да се счита пряко
заинтересован от изхода на делото.
Съдът
счита, че наказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя
на основание санкционната разпоредба на чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП, съобразно
действащата му редакция към датата на извършване на нарушението, като е наложил
предвиденото в твърд размер наказание глоба от 100 лева, с оглед на което
същото се явява правилно индивидуализирано.
Съдът
констатира, че в жалбата си Б. не оспорва по същество направените констатации в
акта за нарушение по чл.139, ал.4 от ЗДвП. Същият претендира незаконосъобразност,
поради неизяснена фактическа обстановка, а оттам и допуснати процесуални
нарушения, изразяващи се в неточно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено, но във връзка с друго нарушение
/очевидно за превишена скорост/, каквото с настоящото наказателно постановление,
не му е вменено. Но с оглед посоченият номер на наказателното постановление и
изписаните в жалбата текстове на санкционната разпоредба, на чието основание е
наказан именно с него, не се поражда никакво съмнение, относно санкционния акт,
чиято незаконосъобразност жалбоподателя претендира.
Съдът
не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон, които да водят до цялостна отмяна на санкционния акт. Безспорно
от събраните по делото доказателства се установява извършване на нарушението, самоличността
на нарушителя и неговата вина.
Предвид гореизложеното съдът счита, че наказателно
постановление в неговата обжалваема част следва да бъде потвърдено, съобразно
изложените по – горе мотиви.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №21/29.01.2007 г. на Началник
на РУП – Белене, В ЧАСТТА, с която
на Н.Б. ***, с ЕГН **********, е наложено
на основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 100 лева, за нарушение на чл.139, ал.4 от ЗДвП, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание
чл.59, ал.3 от ЗАНН жалбата, срещу наказателно постановление №21/29.01.2007 г. на Началник на РУП – Белене,
В ЧАСТТА, с която на Н.Б. ***, с ЕГН **********, е наложено
на основание чл.185 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 10
лева, за нарушение на чл.157, ал.1 от ЗДвП, КАТО НЕДОПУСТИМА И ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по делото в тази
му част.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: