гр.
ЛЕВСКИ, 04.07. 2012 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и осми юни 2012 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря Я.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №248 по описа за 2012 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Р.Д. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №1620/16.01.2012 г. на
Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен.
Жалбоподателят твърди, че изложената фактическа обстановка
в наказателното постановление не отговаря на обективната истина, тъй като е
наказан за това, че няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, а не за това, че в момента на проверката не представя
такъв. В тази връзка сочи, че наказващият орган не е взел предвид направеното
от него възражение в акта, че за управлявания автомобил има сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която ще представи по –
късно. В жалбата се излагат доводи, че не е от компетентността на контролните
органи да преценяват действителността на договора, тъй като това е предмет на
отделно исково производство.
В
жалбата се твърди още, че наказателното постановление е издадено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Счита, че отговорността му е
ангажирана за нарушение на чл.315, ал.1, пр.2 от КЗ, но в обстоятелствената
част на наказателното постановление са описани признаците от съставите и на
двете деяния, визирани в тази разпоредба, поради което не може да разбере за
кое от тях му е наложено наказание глоба. Счита, че по този начин е нарушено
правото му на защита. Сочи още, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в
неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН от наказващия орган, при наличие
на всички предпоставки, характеризиращи деянието като маловажен случай.
На
последно място, в жалбата се оспорва компетентността на актосъставителя да
съставя актове за установяване на административни нарушения по КЗ, съобразно
заеманата от него длъжност, а така също и на наказващия орган да издава
наказателни постановления по този кодекс.
Жалбата се поддържа изцяло от Д. в съдебно заседание.
След приключване на съдебното следствие, моли съда алтернативно: да отмени
издаденото наказателно постановление, тъй като не е собственик на процесния
автомобил и към датата на проверката е имало сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, който е представил впоследствие, или да
намали размера на наложеното му наказание глоба от 400 лева.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание, но в писмото, с което е изпратена преписката, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Съдът
счита, че жалбата е подадена в срока по чл.59 от ЗАНН. Видно от приложеното в
оригинал наказателно постановление е, че няма отразена дата на връчването му.
Същевременно в писмото, с което е изпратена преписката, ведно с жалбата се
сочи, че е приложено „невръчено наказателно постановление, тъй като не е
върнато такова”. След като ответната страна не е представила доказателства за датата
на връчването, от който момент тече 7-мо дневния срок за обжалване, жалбата следва
да се счита за процесуално допустима и да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по съществото жалбата е неоснователна по следните съображения:
На
Р.Д. е съставен акт за установяване на административно нарушение №1620 на 23.12.2011
г. за това, че на същата дата, в 10:30 часа, в гр.Левски, ул.”Кирил и Методий”,
като водач на МПС – лек автомобил „Фолксваген *” с рег. № *, управлява без
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за 2011 г. Посочена
е като нарушена разпоредбата на чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ. Актът е връчен
лично на жалбоподателя срещу подпис, като последния е направил писмени
възражения, че автомобилът има застраховка, която ще представи.
Въз
основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление,
с което на Д. на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева, за нарушение на чл.315, ал.1, предл.2 от
същия кодекс.
Съдът
намира, че е неоснователно направеното възражение в жалбата за липсата на
компетентност на актосъставителя да съставя актове по КЗ, както и на Началника
на Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен да издава наказателни постановления за
констатираното нарушение. В КЗ са посочени длъжностните лица, които могат да
съставят актове за нарушения по този кодекс, и това са лицата от службите за
контрол по ЗДвП. Актосъставителят в конкретния случай работи на длъжност
„младши автоконтрольор” при РУП – Левски. Съобразно заеманата длъжност, и в
съответствие с издадената заповед на Министъра на вътрешните работи от
02.08.2010 г. /приложена по делото/, актосъставителят се явява оправомощено
лице да осъществява контролна дейност по ЗДвП, поради което притежава и
компетентност да съставя актове по КЗ.
Наказателни постановления по КЗ имат право да издават директорите на
областните дирекции на МВР, в чийто район е установено нарушението или
оправомощено от него длъжностно лице. В настоящият случай, наказателното постановление
е издадено от Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР – Плевен, на основание
изричното му оправомощаване, обективирано в заповед на Директор на ОД „Полиция”
– Плевен /приложена по делото/, поради което се явява компетентен орган.
Неоснователни
са и направените възражения в жалбата, че описаната фактическа обстановка в
санкционния акт не отговаря на обективната истина. Безспорно от показанията на полицейските
служители, разпитани в качеството на свидетели - В.С. и М.А., които са
последователни и непротиворечиви се установява, че в хода на извършената
проверка са констатирали, че жалбоподателят управлява процесния автомобил, без
да има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валидна за
2011 г., тъй като водачът не е представил застрахователна полица за сключен такъв
договор. Именно това обстоятелство, актосъставителят е отразил в съставения му акт.
От своя страна, направената констатация в акта, изцяло съответства на данните
от приложената по делото застрахователна полица за сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с №*. Видно от същата
е, че по отношение на процесния автомобил е сключена застраховка „Гражданска
отговорност” на 24.12.2011 г. Следователно към момента на констатиране на
нарушението – 23.11.2011 г., жалбоподателят не е могъл да представи
застрахователна полица на контролните органи, тъй като не е имал сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, след като е бил длъжен да има такава,
като ползвател на чуждо моторно превозно средство. Няма спор по делото, че
жалбоподателят е управлявал лек автомобил, на който не е собственик. Видно от
описаната по – горе застрахователна полица е, че задължителната застрахова
„Гражданска отговорност” по отношение на процесния автомобил, е сключена от
неговия собственик - С.С.. Това обстоятелство обаче не изключва отговорността
жалбоподателя, тъй като КЗ вменява не само на собствениците на моторните
превозни средства, но и на лицата, които ги използват да имат сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. При това
положение съдът намира, че деянието е правилно квалифицирано, като
осъществяващо състава на описаното във второто предложение на разпоредбата на
чл.315, ал.1 от КЗ, административно нарушение. Правилно е ангажирана и
отговорността на жалбоподателя за извършеното нарушение, а именно на основание
чл.315, ал.1, т.1 от КЗ. Поради тези причини съдът намира, че по никакъв начин
не е нарушено правото на Д. да разбере деянието, за което е санкциониран и да
организира защитата си. Тъкмо обратното – представените писмени доказателства
лично от жалбоподателя, водят на обратен извод. Последният е разбрал какво
нарушение му е вменено, и още на следващият ден, след съставяне на акта е
организирал адекватно защитата си, чрез сключване на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” от собственика на лекия автомобил. Фактът,
че е представена и сметка за платена първа застрахователна премия на 23.11.2011
г., не променя фактът, че към момента на проверката водачът не е имал действащ
договор, след като същият е с начална дата на валидност от 24.11.2011 г., от
която дата произвежда и своето правно действие. В този смисъл са несъстоятелни
направените възражения в жалбата, че не контролните органи преценяват
валидността на договора, тъй като това обстоятелство е предмет на особено
исково производство. Контролните органи не са имали обективна възможност да
преценят валидността на договор, който не е представен от жалбоподателя в хода
на самата проверка. А че по – късно представената застрахователна полица за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е валидна, считано
от деня, следващ извършената проверка, е отчетено от наказващият орган с
издаване на наказателното постановление и ангажиране на административно –
наказателната отговорност на Д..
Наказващият
орган е отчел и всички смекчаващи вината и отговорността на Д. обстоятелства и
му е наложил наказание глоба в размер на 400 лева, което е и минималния размер,
предвиден в санкционната разпоредба. С оглед целта и защитаваните обществени
отношения с този кодекс, съдът намира за неоснователно и направеното възражение
в жалбата, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Изложените аргументи от жалбоподателя, че добрите характеристични данни за
личността му, произтичащи от обстоятелството, че до настоящия случай не е
наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП, не само, че не отговаря
на истината /съобразно данните от приложената справка за нарушител от региона/,
но и не разкрива по – ниска степен на обществена опасност на извършеното деяние
в сравнение с други от същия вид, което да го характеризира като маловажно.
Очевидно при определяне на наказанието, наказващият орган е отчел, че Д. е
извършил за първи път административно нарушение на чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ,
неговото имотно състояние, а тези обстоятелства правилно са послужили, само
като основание за определяне на глобата в минимален размер.
Съдът
не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта
и издаване на наказателното постановление, които да налагат цялостна му отмяна.
При това положение, обжалваният санкционен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63 от ЗАНН наказателно
постановление №1620/16.01.2012 г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР -
Плевен, с което на Р.Д. ***, с ЕГН **********,
е наложено на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ административно наказание глоба
в размер на 400 лева, за нарушение на чл.315, ал.1, предл.2 от КЗ, КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: