Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. ЛЕВСКИ, _09.08._ 2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Левченски районен съд в съдебно заседание на _дванадесети юли_ две хиляди и дванадесета година в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

    СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

при секретаря _Я.Д._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_262_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от К.С. ***, ЕГН **********, против НП №99/01.03.2012, издадено от Началник сектор „ПП” ОДМВР - Плевен.

С жалбата жалбоподателят заявява, че му е наложено административно наказание в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. Обжалва наказателното постановление, като моли същото да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно на следните аргументи: на първо място са нарушени разпоредбите на чл.42 от ЗАН, при съставянето на АУАН. Жалбоподателят твърди, че не е бил запознат от актосъставителя Н. Н., основанията според него за съставянето му на АУАН. Същият му казал, че имало някаква справка от КАТ - Плевен според която трябвало да му бъде съставен АУАН. Било му иззето свидетелството за регистрация част ІІ-ра, без да му е издадена и този момент ПАМ, с което го лишили да сключи застраховка гражданска отговорност. Твърди, че в АУАН не е посочено мястото и обстоятелството, при което му е бил съставен.

На второ място жалбоподателят заявява, че според разпоредбите на чл.57, ал.1 от ЗАНН във НП не са посочени мястото и обстоятелствата при установяване на извършеното от него административно нарушение.

На трето място твърди, че е налице порок още от самото начало на административно наказателното производство, като подробно съображения за това ще изложи в съдебно заседание, след като се запознае с административната преписка по делото с АУАН, след като организира защитата си.

Моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно.

          За административнонаказващият орган – редовно призован –  не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

          Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че на жалбоподателя е съставен АУАН, затова че на 12.01.2012г. в 13:50 часа, от извършена справка в регионална база КАТ - Плевен, като собственик на ППС - ремарке за лек автомобил (туристическо) с рег. № *, няма сключен и действащ договор застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което е нарушил чл.259, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането.

След като на жалбоподателя е предявен актът за установяване на административно нарушение, е отразено от страна на жалбоподателя, че има възражения.

          По делото е представено и обжалваното НП №99/01.03.2012г., издадено от Началник на сектор „ПП” ОДМВР - Плевен, видно от което е, че затова, че на 12.01.2012г. около 13:50ч. в гр.Левски, като собственик на туристическо ремарке няма сключена застраховка „Гражданска отговорност” към момента на проверката, с което е извършил следното нарушение:

          Притежава МПС, което е регистрирано на територията на Р. България и не е спряно от движение, но не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите във връзка с чл.249, т.1, с което виновно е нарушил чл.259, ал.1, т.1 от КЗ. За извършеното нарушение на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.315, ал.1, т.1 от КЗ му е наложена глоба в размер на 400 лв.

          В съдебно заседание е разпитан свидетелят Н.Н..

          В обясненията си жалбоподателят заявява, че бил спрян на улицата и му било казано, че трябва да му се състави акт. Имало някаква разпоредба, която не му била показана.  Казали му, че трябва да бъде съставен акт за туристическо ремарке. Не бил спиран на пътя, затова че ползва ремаркето. След това занесъл талона, който му бил иззет, което смята, че пак е нарушение, защото можел да направи застраховка. При липса на тази втора част, не могъл да направи застраховка.

          В показанията си свидетелят Н.Н. твърди, че от справка, която им е изпратена от КАТ-Плевен, било видно, че туристическо ремарке, собственост на жалбоподателя, няма застраховка „Гражданска отговорност” към датата на извършване на проверката, за което му съставил акт по Кодекса за застраховането. Същият заявява, че по принцип би трябвало да се изземе свидетелството за регистрация втора част, но не си спомня точно за този случай как е било. Твърди, че липсата на талона – втората част – не е пречка да се сключи застраховка „Гражданска отговорност”.

Установява се, че от ОД на МВР-Плевен пристигала разпечатка, на основание на която съставят актове. Заявява, че не е нужно и не са го спирали по време на движение.

          Показанията на свидетеля са последователни, логични и  непротиворечиви.

Свидетелят е без родство с жалбоподателя, в този смисъл не е заинтересован от изхода на делото, поради съдът кредитира показанията му като достоверни.

АУАН е съставен на 09.02.2012г., като актосъставителят е вписал датата, но не и мястото на извършване на нарушението. Мястото на извършеното нарушение е вписано едва в НП, като е уточнено, че това е гр. Левски. В акта за установяване на административно нарушение е вписан рег. № на туристическото ремарке, собственост на жалбоподателя, както и е посочено, че няма действащ договор за застраховка „гражданска отговорност” за автомобилистите, като не става ясно за кой период не е платена застраховката. В НП административно наказващият орган не е вписал номера на туристическото ремарке, като е приел, че не е сключена застраховка „гражданска отговорност” към момента на проверката, без да се уточни кога е извършена проверката. От представената справка, приложена към делото маже да се разбере единствено кога е направена справката за собственост на МПС – изготвена на 09.01.2012г., но не и кога е извършена проверката дали е заплатена застраховката „ГО”, като такива данни няма  представени от административнонаказващия орган. Отделно от това в справката има отбелязване с ръкописен текст, без да е подписано, че към 12.01.2012г. няма сключена застраховка „гражданска отговорност”.

Безспорно е, че наказателното постановление следва да съответства на констатациите в АУАН. ЗАНН поставя изисквания за точно описание на нарушението, което се вменява на привлеченото към административна отговорност лице. Описанието на нарушението, дадено в АУАН трябва да остане непроменено в издаденото въз основа на него наказателно постановление. Разминаването в описанието, посочено в АУАН и НП е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Административнонаказващият орган няма право за пръв път в НП да се прави допълнително или различно описание на нарушението каквото не присъства в АУАН. 

Изброеното нарушение е съществено и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.

          На основание изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №99/01.03.2012, на Началник сектор „ПП” ОДМВР - Плевен, с което на К.С. ***, ЕГН **********, на основание чл.315, ал.1, т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на четиристотин лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: