В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на _втори август_ две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.д. №_283_ по описа за _2012_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от И.С. ***, с ЕГН **********, против НП №163/11.05.2012г., на Началник РУП на МВР гр.Белене.

Жалбоподателят твърди, че на 24.06.2012г. е получил НП №163/12г. на началник РУП гр.Белене. Със същото му е наложено наказание „глоба” в размер на 300 лв.

Заявява, че обжалваното НП е издадено въз основа на АУАН №163/03.05.12г., в който се твърди, че на същата дата в гр.Белене, ул.”България”, при извършена полицейска проверка не е представил документ, удостоверяващ самоличността му.

Жалбоподателят счита, че както АУАН, така и обжалваното наказателно постановление, са съставени в противоречие със закона и фактите и поради тази причина се явяват незаконосъобразни.

Обжалва в законовия срок цитираното наказателно постановление с молба на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН изцяло да бъде отменено като незаконосъобразно, а в случай, че съдът не намери основания за това, да намали наложените му наказания към предвидения от Закона минимум.

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат С., който заявява, че поддържа жалбата.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е депозирано становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.

Видно от представените по делото доказателства е, че на 03.05.2012г. против жалбоподателя И.С. е съставен АУАН за това, че на 03.05.2012г. около 03:40 часа в гр.Белене, ул. „България”, в близост до блок „МНО”, при извършена полицейска проверка за установяване на самоличността се установило, че горепосоченото лице не може да представи документ удостоверяващ самоличността му, с което е нарушил чл.6 от ЗБЛД.

По делото е представено и обжалваното НП №163 от 11.05.2012г., издадено от Началник РУП на МВР гр.Белене, видно от което е, че 03.05.2012г. около 03:40 часа в гр.Белене, ул. „България”, в близост до блок „МНО”, при извършена полицейска проверка за установяване на самоличността, не представя документ удостоверяващ самоличността му. За констатираното нарушение, на И.С. на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложена глоба в размер на 300 лв.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Б.Д. и С.Н..

От показанията на свидетеля Б.Д. – служител в РУП гр. Белене се установява, че работи в РУП – Белене като полицай - водач на патрулен автомобил, че изпълнявал служебните си задължения с колегата си С.Н.. В близост до блок МНО забелязали две лица, към които се приближили и поискали документи за самоличност, като единият бил И.С.. И.С. заявил, че няма документ, с който да удостовери самоличността си. Същият бил поканен в РУП, за да се установи самоличността му и за съставяне на АУАН за извършеното на нарушение. Според свидетеля в близост е имало автомобил - паркиран, но в момента на извършване на проверката жалбоподателят не е имал документ, с който да установи самоличността си. Свидетелят твърди, че на два пъти е спирал жалбоподателя, като и двата пъти не е имал документи в него, както и че лично познава лицето. Жалбоподателят бил поканен да отиде в автомобила и да представи документите си, но С. замълчал, когато бил поканен да отиде до автомобила. Според показанията на свидетеля, това се е случило в тъмната част на денонощието и след спирането на лицето разбрали кое е то, тъй като и преди е бил проверяван. Според показанията на свидетеля той е поканил И.С. да отиде до автомобила.

Свидетелят твърди, че при направената проверка спрените лица били криминално проявени, поканени били в РУП и им били снети обяснения. Проверката била извършена по получен сигнал.

От показанията на свидетеля С.Н. се установява, че работи в РУП - Белене. И според него на два пъти е имал случай с това лице. На посочената в акта дата с колегата си са изпълнявали патрулно - постова дейност по график и пристъпили към установяване на самоличността на двете лица. Последните били проверени за документи за самоличност, като и двамата не са имали такива, което съставлявало нарушение от ЗБЛД, след което били отведени в РУП за съставяне на акт. Свидетелят няма спомен дали жалбоподателят е дал обяснения дали има документи, но в него не е имало нищо. И двамата са се придвижвали пеш в посока центъра.

След констатацията, че не носи документи в себе си, жалбоподателят бил отведен в РУП – Белене. Свидетелят е категоричен, че И.С. не е бил поканен да си донесе документите от автомобила.

Жалбоподателят е възразил в АУАН, че документите са се намирали в личния му автомобил, който пък се установи, че се е намирал в непосредствена близост до самия С.. Административната санкция, предвидена в чл. 80, т. 5 от ЗБЛД се налага на лице, което не представи български личен документ при поискване от компетентните длъжностни лица.

Не се доказа твърдението на актосъставителя, че на И.С. е дадена възможност да отиде до автомобила си и да представи документ, удостоверяващ самоличността му. Още повече, че в показанията си свидетелят по акта заявява, че И.С. не е бил поканен да си донесе документите от автомобила.

Съгласно § 1 т.1 от ЗБЛД "Документ за самоличност" е удостоверителен документ, издаден от компетентните органи на Република България с цел индивидуална идентификация на българските и чуждестранните граждани.”

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД “Гражданите са длъжни при поискване от компетентните длъжностни лица, определени със закон, да удостоверят своята самоличност.” Разпоредбата на чл. 82 от ЗБЛД глади, че за маловажни нарушения по този закон се прилага разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.

Установено е безспорно, че се касае за нарушение, от което не са могли да настъпят вредни за обществото последици. Жалбоподателят се е намирал в близост до автомобила, самоличността му е установена на място, преди да бъде отведен в РУП - Белене, още повече, че в хода на съдебното следствие се установи, че жалбоподателят е лично познат на актосъставителя.

В конкретния случай съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема, че административното нарушение следва да бъде квалифицирано като маловажен случай.

Съгласно ТР №1/2007 год. на ВКС, преценката на административно-наказващия орган за маловажност по чл.28 ЗАНН се прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира че предпоставките за приложение на чл.28 ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона.

По изложените съображения наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление №163/11.05.2012г., издадено от началник РУП на МВР гр.Белене, с което на И.С. ***, с ЕГН **********, с което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание „глоба” в размер на ТРИСТА ЛЕВА като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: