МОТИВИ по присъда, постановена по н.о.х.д.
№10 по описа за 2011г. на РС гр. Левски
Първоначално повдигнатото
обвинение против подсъдимите М.А., П.П., Т.П., Р.П., И.Ц. и Г.К. е по чл. 195,
ал.1, т.4,5 и 7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл. 28, ал.1 за подсъдимия А.;
-
по чл. 195, ал.1, т.4 и 5, във вр. чл. 194, ал.1 за П.П.;
-
по чл. 195, ал.1, т.4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал.1, във вр. с чл.
28, ал.1 от НК за Т.П.;
-
по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4, 5, във вр. с чл.
194, ал.1, във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б”
от НК за Р.П.;
-
по чл. 195, ал.1, т.4, 5, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за И.Ц.;
-
по чл. 195, ал.1, т.4, 5, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК за Г.К., затова
че на 24/25.06.2010г. в
землището на с.Деков, общ.Белене, при условията на повторност за подсъдимия М.А.,
подсъдимия Т.П., при условията на опасен рецидив за подсъдимия Р.П., след
предварителен сговор, подсъдимите П.П., Т.П., Р.П., И.Ц., Г.К. и М.А., чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел *” с рег.№ * и
чрез използване на технически средства - 3 бр. лопати, 1 бр. въже, 2 бр.
ножовки, 1 бр. фенер, 1 бр. брадва, 1 бр. въже с куки, отнели чужда движима вещ
- 195,78м. медни проводници на кабел тип МККБ 4х4х1,2+15х4х1,2 на стойност
11 512,27 лв., от владението на МОЛ - П.Т., собственост на „Българска
Телекомуникационна Компания” АД гр.София, без съгласието на управителния орган
на дружеството, с намерение противозаконно да я присвоят, като случаят не е
маловажен.
В с.з. представителят на РП
– Левски е направил изменение на обвинението, като новото обвинение е
повдигнато против подсъдимия М.А. ***,
ЕГН **********, е
по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от
НК, против подсъдимия П.П. ***, ЕГН **********, е по чл.195, ал.1, т.4 и 5,
във вр. с чл.194, ал.1 от НК, против подсъдимия Т.П. ***,
ЕГН **********, е
по чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от
НК, против
подсъдимия Р.П. ***, ЕГН **********,
е по чл.195, ал.1, т.4 и 5 и
7, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, против подсъдимата И.Ц. ***, ЕГН **********, е по чл.195, ал.1, т.4 и 5, във вр. с чл.194, ал.1
от НК и против
подсъдимия Г.К. ***, ЕГН **********,
е по чл.195,
ал.1, т.4 и 5, във вр. с чл. 194, ал.1 от НК, за това, че на 24/25.06.2010г. в
землището на с.Деков, общ.Белене, при условията на повторност за подсъдимия М.А.,
подсъдимия Т.П. и Р.П., след предварителен сговор подсъдимите П.П., Т.П., Р.П.,
И.Ц., Г.К. и М.А., чрез използване на моторно превозно средство - лек автомобил
„Опел *” с рег.№ * и чрез използване на технически средства - 3 бр. лопати, 1
бр. въже, 2 бр. ножовки, 1 бр. фенер, 1 бр. брадва, 1 бр. въже с куки, отнели
чужда движима вещ -
Всички подсъдими са получили
препис от обвинителния акт, и разбират обвинението.
Съдът като прецени събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 24.06.2010г. вечерта
около 19:30 часа подсъдимите П.П., Т.П., Р.П., И.Ц., Г.К. и М.А. се събрали в
хижата в гр.Пордим, обл.Плевен, за да се почерпят. По-късно в хода на разговорите постигнали
съгласиe и взели решение всички да отидат и да извършат кражба на кабел,
намиращ се заровен в земята, в близост до гр.Белене, обл.Плевен. Предложението за
извършване на престъпното деяние било направено от подсъдимия Г.К., който
казал, че знаел къде имало голямо количество кабел, който не бил действащ.
Подсъдимият Г.К. обещал на другите подсъдими да им плати по 50 лв. След като се
договорили, шестимата подсъдими потеглили около 21:00 часа с два леки
автомобила - „Опел *” с рег.№ * и „Фолксваген *”. В тях натоварили лопати, с
които да копаят и една ножовка, с която трябвало да срежат изкопания кабел. В
автомобилите имало и други технически средства - брадва, ножовка, въжета и
фенер.
Около 22:00 часа пристигнали
на мястото, което се намирало в землището на с.Деков, обл.Плевен. Подсъдимият Г.К.
им посочил мястото и тръгнал в неизвестна посока. Петимата подсъдими М.А., П.П.,
Т.П., Р.П. и И.Ц. изкопали няколко дупки в земята. След това с помощта на
въжетата издърпали кабела от земята, нарязали го с ножовките на парчета и
подсъдимият П.П. се обадил на подсъдимия Г.К. да дойде, за да ги прибере. Натоварили
кабела на лек автомобил „Опел *” и подсъдимите П.П. и Г.К. отишли и изгорили
обвивката на кабела.
По - късно, около 05:50 часа
на 25.06.2010г. двамата предали обгорения кабел в пункт за изкупуване на черни
и цветни метали в с.Тотлебен, обл.Плевен, където бил приет и измерено теглото
му /158 кг./ от свидетеля Т.Т.. Предметът на престъплението бил поставен в пет
броя чували. Подсъдимият Г.К. получил парите за кабела в размер на 1264 лева от
свидетеля Т.. Подсъдимият К. успял да заплати на другите подсъдими обещаното,
тъй като пристигнали служители на ОДМВР - Плевен.
С протокол за доброволно
предаване от 25.06.2010г. Б.П. - служител при РУП - Пордим приел от Р.П.
мобилен телефон марка „Нокиа
С протокол за доброволно
предаване от 25.06.2010г. Б.П. - служител при РУП - Пордим приел от Г.К.
мобилен телефон марка „Нокиа
С протокол за доброволно
предаване от 25.06.2010г. Б.П. - служител при РУП-Пордим приел от Т.П. мобилен
телефон марка „Нокиа 1208” с ИМЕИ * и СИМ карта „Глобул” № *.
С протокол за доброволно
предаване от 28.06.2010г. Иван Т.П. - служител при РУП-Пордим приел от Б.П. -
служител при РУП - Пордим: мобилен телефон марка „Нокиа
Видно от протокол от
31.08.2010г. за оглед на веществени доказателства мобилни телефони с IMEI №*; *; *; *; * били доброволно предадени от Б.П.. Посочените мобилни
телефони били в запечатан хартиен плик, подпечатан с печати на РУ на МВР -
Пордим. След разрязване странично на плика в него се намерили увити в хартия:
1. Мобилен телефон марка
„Нокиа” с батерия и СИМ карта „b connect”,
„Globul” - извадени с лепенка в телефона с № * /имеи/. След включване на
телефона и набиране на надпис #06# върху дисплея му се появил надпис * - сериен
номер. При набиране на номер * от моб. телефон на дисплея му се появил надпис
„Мрежата няма покритие”.
2. Мобилен телефон „Нокиа” с
изваден капак и СИМ карта № *. На телефона била намерена лепенка с надпис имеи
- *. След включване на телефона се появил надпис върху дисплея между „сериен
номер *”.
3. Мобилен телефон „Нокиа” с
батерия в него и СИМ карта „Вивател” *. След включване на телефона се появил
надпис въведи „Пин код” „ОК”. На лепенка в него намерили надпис имеи *.
4. Мобилен телефон „Нокиа”,
след включване на същия се появил надпис на латиница „Numero de serie” * - след набиране на #06#, в него
върху лепенка се намерил имеи, като изписания върху дисплея със СИМ карта на
„Виваком” № *.
5. Мобилен телефон м.”Нокиа”
след включването му на същия не светнал дисплеят. След като го отворили,
намерили батерия и СИМ карта на „Виваком” № *, надпис върху лепенка на телефона
имеи *.
Надписите на телефоните на
дисплеите им се появили след въвеждане на # 06 #. След огледа телефоните
били поставени отново в плика, пликът бил залепен с лепило и телбод и подписи
на поемни лица на запечатването. Изготвен бил фотоалбум за огледа на
веществените доказателства.
Срещу разписка № 44 Н.П. -
служител в РУП-Белене получил от П.П. телефон марка „Нокиа
Срещу разписка № 43 Н.П.
получил от П.П.: 3 бр. лопати; 1 бр. чувал в него въже; 2 бр. ножовки; 1 бр.
брадва; 1 бр. фенер; 1 бр. въже с кука и 2 бр. кълба кабел с бяла и кафява
обвивка; 5 бр. чували с медни отпадъци във вид на кабел - 158 кг.
От заключението на вещото
лице по назначената съдебно-оценителна експертиза е видно, че стойността по
пазарни цени на
Заключението като
компетентно и обективно изготвено е прието от съда.
Подсъдимите П.П., Т.П., Р.П.,
И.Ц., Г.К. и М.А. разпитани в това им качество пред съдия от РС-Левски не се
признали за виновни в извършване на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е желанието за облагодетелстване по неправомерен начин и
незачитане на установения в страната правов ред.
От възприетата от съда
фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1
от НК; подсъдимият П.П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4 и 5 във
вр. с чл.194, ал.1 от НК; подсъдимият Т.П. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на
чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.28, ал.1 от НК;
подсъдимият Р.П. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4 и 5, във
вр. с чл.194, ал.1 от НК; подсъдимата И.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на чл.195,
ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и подсъдимият Г.К. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на чл.195, ал.1, т.4 и 5 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства –
протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбуми, протоколи за доброволно
предаване; протоколи оглед на веществени доказателства; съдебно-оценителна
експертиза, показанията на свидетелите; справки за проведени разговори.
В хода на съдебното
следствие е разпитан свидетелят Д.Д.. От показанията му се установява, че след
пристигането им в ранните часове до хижата, лицата вече са били задържани, като
подсъдимият М. е изявил желание да съдейства, поради което е бил транспортиран
до с. Тотлебен до пункта, като същият е показал по кой път да стигнат. Констатирали
са в нивата изкопани дупки с дълбочина
около метър. След предявяване в с.з. на албума със снимки, приложен към ДП,
свидетелят разпозна мястото, което са посетили и е било показано от подсъдимия,
като уточнява и мястото спрямо снимките, където са намерени приложените веществени
доказателства – лопати.
Свидетелят Н. ***. Той и
колегите му са изпълнявали задълженията си и по време на специализирана
полицейска операция са били задържани лицата, които са извършили кражба на
кабел. Извикани били в ловна хижа в Пордим. С колегите му били заведени от
задържано лице до пункт за изкупуване на цветни метали в с. Тотлебен, като в
двора до кантара са били намерени чувалите с откраднатия кабел. Според
показанията на свидетеля, на място пред хижата е имало други негови колеги,
които са извършили задържането, като свидетелят и колегите му са пристигнали в
по- късен момент.
И разпитаният в качеството
на свидетел К.Н. е служител в ОД „Полиция” – Плевен – началник група
„Престъпления против собствеността”. Участвал е в специализирана полицейска
операция, провеждана във връзка с кражба на кабели. Целта на операцията е била
задържане на лицата които пристигат в хижата, тъй като по предварителни данни
същите били част от извършители на кражби. С автомобили „Фолксваген *” и Опел *”
са пристигнали лицата, за които била потвърдена информацията, че това са въпросните
хора, които следва да бъдат задържани. Едно от тези задържани лица е разказало подробно
за местата където са ходили и копали, както и къде са продали вещите, показало
е и мястото, където са хвърлили кирките и лопатите. Установява се от
показанията, че на пункта за изкупуване на черни и цветни метали е открито
количеството телефонен кабел, което лицата са вадили през нощта. Свидетелят в
с.з. разпозна подсъдимия М.А. като лицето, завело полицаите до пункта и
впоследствие до мястото на разкопаването.
Свидетелят П.И. – служител
на полицията, твърди в показанията си, че във връзка с получена информация за
лица, извършващи кражба на подземни кабели, е изготвен утвърден план от главния
секретар на МВР с участието на служители от Областна дирекция Ловеч и Плевен. По
време на проведената операция във вила край Пордим били задържани подсъдимите.
Свидетелят е пристигнал в по – късен момент, когато подсъдимият А. вече е бил
съдействал на полицията и ги е завел до пункта, където са били предадени
кабелите. Влезли са в пункта и собственикът им отворил портата, като им показал
кантара, на който е имало обгорени медни кабели, които са били закупени от
него. Впоследствие подсъдимият А. ги е завел край с. Деков в една нива, където
са скрили лопатите, с които са копали кабела. На свидетеля са били посочени
лопатите.
Свидетелите са без родство с
подсъдимите, не са заинтересовани от изхода на делото, дават добросъвестно
показанията въз основа на своите лични възприятия. Показанията на свидетелите
си кореспондират както помежду си, така и с показанията на А.А. и Н.А. –
присъствали като поемни лица при извършения
оглед на местопроизшествието. Показанията им са вътрешно логични,
непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира като достоверни.
В качеството на свидетел е
разпитан и Т.Т., работещ в пункт за изкупуване на черни и цветни метали. Според
показанията му, са имали уговорка с подсъдимия Г.К. да му предаде 1000лв. срещу
пет чувала с мед. Чувалите били претеглени, Т. предал на подсъдимия 1200 лв.,
след което К. и П. си тръгнали. Около половин час след това са пристигнали
полицаите и се е оказало, че съдържанието на чувалите е обект на кражба. Чувалите
все още са се намирали на кантара по време на пристигане на полицаите. Според
показанията му в дома му са се намирали
свидетелите Е.К. и Ж.У..
Свидетелят К. заявява, че по
време на случая с „бакъра” е живял в дома на свидетеля Т.. Спомня си за
идването на полицаите, но заявява, че не е видял лицата, които са оставили
чувалите на кантара.
Свидетелката Ж.У. твърди, че
по същото време също е била в дома на св. Т. и
заявява, че преди идването на полицията, в дома на Т. са идвали
подсъдимите П. и К.. Категорична е, че е разпознала подсъдимия К. по
татуировката на лявата му ръка.
В качеството на свидетел е
разпитан и К.Л., според показанията на който Т.Т. ***, назначен с трудов
договор. Същият изяснява реда за изкупуване на отпадъци. Установява се, че Т.
заплаща със средствата на фирмата, като живеел в имота, в който е и пунктът.
Свидетелят П.Т. в
показанията си заявява, че между с. Татари и с. Петокладенци са били извършени
много кражби, като са започнали възстановяване на трасето.
Съдът кредитира показанията
и на тези свидетели, които са логични и непротиворечиви.
Свидетелят М.Р. заявява, че е осъден за
извършена кражба на кабел, като двамата заедно с подсъдимия А. са завели
полицаите до мястото, където е извършена кражбата на кабелите. Свидетелят е
присъствал, когато подсъдимият М.А. е показал мястото на полицаите.
Показанията на този свидетел
са логични, последователни, кореспондират с показанията на свидетелите Д., Т., Н.,
поради което съдът дава вяра на показанията му и ги кредитира като достоверни.
Възприетата от съда
фактическа обстановка се установява и от показанията на разпитаните свидетели А.А.
и Н.А.. Двамата са присъствали в извършения оглед в качеството на поемни лица.
А.А. дава показания относно възприятията
си от местопроизшествието – изкопаните дупки и подсъдимият М.А. – задържан и с
белезници, разпитван от полицаите, да им разказва вкл. и затова, че не помни
къде са оставили инструментите, тъй като е било през нощта.
Според свидетеля Н.А. е
възприел изкопаните дупки като прясно изкопани. От показанията му се
установява, че въз основа на разказа на задържания подсъдим, полицаите са
извадили от блока с царевица лопатите.
И двамата свидетели
разпознават по предявения албум със снимки местността, на която са присъствали като
поемни лица при огледа. Свидетелите са незаинтересовани от изхода на делото,
дават добросъвестно показанията си, които си кореспондират, поради което съдът
им дава вяра.
Съдът счита, че от така
събраните доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимите М.А., П.П., Т.П., Р.П., И.Ц. и Г.К. са извършители на престъплението кражба на чужди
движими вещи, които са отнети след предварителен
сговор, чрез използване на МПС - лек автомобил „Опел *” с рег. № * и чрез
използването на технически средства - 3 бр. лопати, 1 бр. въже, 2 бр. ножовки, 1 бр.
фенер, 1 бр. брадва, 1 бр. въже с куки.
От субективна страна
деянието е извършено от подсъдимите М.А., П.П., Т.П., Р.П., И.Ц. и Г.К. умишлено, при форма на вина
пряк умисъл.
Подсъдимите са съзнавали, че отнемат чужди движими
вещи, без съгласие на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят.
Подсъдимите са отнели вещите, като са установили фактическа власт върху тях.
Подсъдимите М.А., Т.П. и Р.П. са извършили престъплението
при условията на повторност – след като са осъждани с влязла в сила присъда за
друго такова деяние.
Съдът счита, че подсъдимият А.
следва да носи наказателна отговорност по чл. чл.195, ал.1, т.4, 5 и 5 във вр. с чл.194, ал.1,
във вр. с чл.28, ал.1 от НК, като наказанието му следва
да се определи при условията на чл.54 от НК. При определяне вида и размера на
наказанието по отношение на подсъдимия съдът съобрази чистото му съдебно
минало, степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
неговото извършване, както и съдействието, което е оказал подсъдимият на
органите на досъдебното производство за разкриване на обективната истина по
делото.
За извършеното престъпление,
законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет години. Съдът
счита, че наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия е лишаване
от свобода при превес на смекчаващите отговорността и вината обстоятелства,
поради което го осъжда на наказание лишаване от свобода в размер на една
година.
Предвид чистото съдебно
минало и наложеното наказание, което в размер от една година, съдът счита, че
целите на наказанието могат да се постигнат и с приложение разпоредбата на чл.
66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на наложеното наказание
с изпитателен срок от три години.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия П.П. съдът съобрази причините и мотивите
за извършване на престъплението, чистото му съдебно минало, невисоката степен
на обществена опасност на дееца. Съдът съобрази и стойността на вещите, предмет
на кражба.
Съдът счита, че не са налице многобройни и
изключителни смекчаващи отговорността и вината обстоятелства, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. Наказанието,
което би оказало своето поправително и възпитателно въздействие по отношение на
него, е лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в закона за
съответното престъпление. Предвид изложеното съдът налага по отношение на този
подсъдим наказание лишаване от свобода за срок от една година. И по отношение
на този подсъдим са налице предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 66,
ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на наложеното наказание с
изпитателен срок от три години.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия Т.П. съдът съобрази невисоката степен на
обществена опасност на дееца, причините и мотивите за извършване на
престъплението. Съдът съобрази стойността на вещите, предмет на кражба.
Подсъдимият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода, наложеното наказание е от една година, като
съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на
наложеното наказание със срок от три години.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия Р.П. съдът съобрази причините и мотивите
за извършване на престъплението, стойността на вещите, предмет на кражба,
степента на обществена опасност на деянието и дееца.
Съдът счита, че наказанието
по отношение на подсъдимия следва да бъде определено при превес на смекчаващите
отговорността и вината обстоятелства, поради което го осъжда на наказание
лишаване от свобода за срок от една година, което наказание да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор от закрит тип, тъй като по отношение на този
подсъдим не е настъпила реабилитация за предишните му осъждания.
При определяне на
наказанието по отношение на подсъдимия И.Ц. съдът съобрази невисоката степен на
обществена опасност на дееца, причините и мотивите за извършване на
престъплението, както и чистото й съдебно минало. Съдът съобрази стойността на
вещите, предмет на кражба.
Подсъдимата не е осъждана на
наказание лишаване от свобода, наложеното наказание е от една година, като
съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на
наложеното наказание със срок от три години.
При определяне на наказанието по отношение на
подсъдимия Г.К. съдът съобрази невисоката степен на обществена опасност на
дееца, причините и мотивите за извършване на престъплението, чистото му съдебно
минало. Съдът съобрази стойността на вещите, предмет на кражба.
Подсъдимият не е осъждан на
наказание лишаване от свобода, наложеното наказание е от една година, като
съдът счита, че целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение
разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на
наложеното наказание със срок от три години.
Следва да бъде приложена
разпоредбата на чл.53, б.”а” от НК, поради което съдът отнема в полза на
държавата приложените като веществени доказателства: 3 бр. лопати; 1 бр.чувал в него - въже; 2бр.
ножовки; 1 бр. брадва; 1 бр. фенер; 1 бр. въже с куки и 2 бр. кълба кабел с
бяла и кафява обвивка; мобилен телефон „Нокиа” с № * със СИМ карта „Виваком” с
№ *; мобилен телефон „Нокиа” с № * със СИМ карта на „Глобул” с № *; мобилен
телефон „Нокиа” с № * и СИМ карта № *; мобилен телефон „Нокиа” с № * и СИМ
карта № * / */; мобилен телефон „Нокиа” с № * и СИМ карта № */*/ - намиращи се
на съхранение при домакина на РУП - Белене.
Постановява веществено
доказателство: 1 бр. тетрадка с формат с надпис върху нея „Puppy s”, предадена с досъдебното
производство на основание чл. 112, ал.4 от НПК се оставя към делото.
Веществени доказателства: 5
бр. чували с медни отпадъци във вид на кабел -
При този изход на делото
следва подсъдимите М.А., П.П., Т.П., Р.П., И.Ц. и Г.К. да бъдат осъдени да заплатят солидарно направените
деловодни разноски в размер на 200 лв.
Водим от горните мотиви,
съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: