МОТИВИ по присъда, постановена по н.о.х.д. №187/2012г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимия М.С. ***, ЕГН **********, е по чл.346, ал.1 от НК, затова, че на 18.11.2011г. в гр.Белене, обл.Плевен, пред дом на ***, противозаконно отнел от владението на собственика Д.В. ***, без съгласието му, чуждо моторно превозно средство - л.а. „Опел *” с рег.№ *, с намерението да го ползва.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр.Левски счита, че обвинението спрямо подсъдимия за доказано по безспорен и несъмнен начин от обективна и субективна страна. Моли съдът да го признае за виновен по така повдигнатото обвинение, като предлага наказание в минималния размер за предвиденото такова, като на основание чл. 66 от НК бъде отложено с изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия адвокат С. счита, че обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Предлага съдът да наложи наказание към възможния законов минимум по НК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият С. и свидетелят В. се познавали. Последният притежавал лек автомобил „Опел *” с рег.№ *, което обстоятелство било известно на подсъдимия С..

На 17.11.2011г. св. В. бил у родителите си, които живеели на *** в гр.Белене. Обичайно свидетелят паркирал автомобила си пред тяхната входна врата. По същия начин постъпил и тогава. При паркиране на автомобила обаче свидетелят оставил ключовете на стартера. Вечерта към 22:30ч., когато свидетелят се прибрал вкъщи, автомобилът все още бил на място.

На 18.11.2011г., около 03:00 ч. през нощта, се движел пеш по *** към дома си. Забелязал на улицата паркирания пред дом № * автомобил на св. В. и му направило впечатление, че вътрешната лампа свети. Отворил вратата и установил, че ключовете са на стартера. Въпреки че бил неправоспособен водач, подсъдимият С. умеел да управлява. Решил да потегли с инкриминираното превозно средство към гр.Свищов, за да се види с приятели. По пътя обаче решил да се върне обратно в гр.Белене, поради което по средата на пътя обърнал посоката на движение. При завръщането му, след моста на АЕЦ - Белене, непосредствено до надписа „Добре дошли в Община Белене” автомобилът угаснал, тъй като му свършило горивото.

Подсъдимият се колебаел как да постъпи около 10 минути, след което решил да позвъни на тел.112 и да съобщи, че водачът на автомобила е изчезнал.

На 18.11.2011г., в 05:53 ч. в РЦ 112 - Монтана бил регистриран сигнал за това, че лицето М.С. бил изоставен в автомобил на пътя между с.Ореш и с.Деков. В сигнала се твърдяло, че С. се качил на стоп, а водачът на автомобила липсвал от около час. Сигналът бил предаден на ОДЧ на МВР - Плевен.

След като подал цитирания горе сигнал, обв. С. се преместил от мястото на водача на мястото на пътника до него и изчакал пристигането на полицаите.

Предаденият от Служба 112 сигнал получил дежурният в РУП - Белене - св. Л.П.. Свидетелят анализирал сигнала и изпратил на място двама служители на РУП - Белене със служебен автомобил - свидетелите П.У. и Б.Д..

Двамата полицаи пристигнали на мястото, където бил подсъдимият с автомобила. Установили подсъдимия С. на предна дясна седалка. При проверка на документите му констатирали, че това е именно подсъдимият. Извършили справка и относно собствеността на л.а. „Опел *”, в който бил подсъдимият. Констатирали, че е собственост на св. В.. Автомобилът бил оставен на безопасно място там, където бил установен от двамата свидетели - преди разклона за с.Татари.

Веднага след това свидетелите - полицаи се свързали със собственика на лекия автомобил, от когото узнали, че не е предоставял ползването му от никого. Свидетелят В. бил изненадан, че автомобилът му се намира на място различно от това, на което го оставил.

Извършен бил разпит в качеството му на обвиняем, при който подсъдимият С. дал подробни обяснения, които напълно кореспондират с описаната фактическа обстановка и признал вината си, при което и изразил съжаление за стореното от него.

По делото е извършен оглед на веществено доказателство - процесният автомобил, приобщени са документи със значение за разкриване на обективната истина.

Подсъдимият М.С. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Подсъдимият противозаконно е отнел МПС – чужда собственост от владението на Д.В. ***. За отнемането му подсъдимият не е получил съгласието на собственика, като намерението му е било да го ползва.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че лекият автомобил е чужда собственост, че не е получил съгласието нито на собственика да го ползва, като подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението.

Причини за извършване на престъплението са неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия С. съдът взе предвид степента на обществена опасност на деянието и на подсъдимия, мотивите и подбудите за извършване на престъплението. Съдът отчете, че подсъдимият се е обадил на тел. 112 и е изчакал пристигането на полицията. Съобрази и признанието на вината, както и съдействието, което е оказал подсъдимият за разкриване н обективната истина.

Предвид изложеното счита, че следва наказанието да бъде определено при наличие на предпоставките на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Така определеното наказание би съответствало на обществената опасност на деянието и дееца и би изиграло своята превантивна роля.

Предвид горното съдът осъжда подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от три месеца.

Видно от справката за съдимост, по отношение на подсъдимия е наложено наказание пробация. Като съобрази горното, а именно че подсъдимият не е осъждан на наказание лишаване от свобода, че наложеното наказание е от под три години лишаване от свобода, съдът счита че са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК, поради което съдът отлага изпълнението на наложеното наказание за срок от три години.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати на основание чл.189, ал.3 от НПК направените деловодни разноски в размер на 14.00 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: