Срещу
подсъдимия Ш.И. ***, е повдигнато и
предявено обвинение за това, че на 22.12.2010 г. в с.Козар Белене, общ.Левски,
обл.Плевен, отнел чужда движима вещ – сумата от 170 лева от владението на К.К.
от ***, с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила,
изразяваща се в напъхване на шапка в устата и душене с ръце.
Престъпление
по чл.198, ал.1 от НК.
По искане на подсъдимия И. и
назначеният му служебен защитник – адв.А.А. ***, производството по делото е
проведено по реда на глава 27, чл.370 и следващите от НПК – съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция, като е открита процедура по
предварително изслушване на страните.
Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, след
приключване на съдебното следствие, поддържа повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия. Счита, че същото се доказва по несъмнен начин от приложените на
досъдебното производство доказателства. Моли за осъдителна присъда, като по
отношение на наказанието, което следва да им се наложи, предлага то да бъде
определено при условията на чл.54, във вр. с чл.58а, ал.1 от НК. Конкретно
пледира да му бъде определено минималното по размер наказание лишаване от
свобода за срок от три години, предвидено в състава на извършеното престъпление,
което да бъде намалено с 1/3, след което на основание чл.66, ал.1 от НК да бъде
отложеното с четири години изпитателен срок.
Подсъдимият Ш.И., по време предварителното изслушване, след разясняване на правата по
чл.371, т.1 и т.2 от НПК, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и се съгласява да не се събират доказателства за тези
факти. След приключване на съдебното следствие, защитата изразява несъгласие
единствено с предложеното от прокуратурата наказание. Излага съображения, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено, при условията на чл.55 от
НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи вината и отговорността му
обстоятелства.
Съдът, като съобрази, че
действията по разследването са извършени при условията и по реда на НПК, както
и обстоятелството, че с протоколно определение съдът е обявил, че ще ползва
направените самопризнания от подсъдимия при постановяване на присъдата, без да
се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Ш.И. ***, с ЕГН **********.
Свидетелят К.К. ***. На
22.12.2010 г. следобед, около 16:30 часа, в домът му влязъл подсъдимия, който
работел като * и се познавали. Свидетелят К. бил легнал на леглото, когато И.
влязъл в стаята. Последният се нахвърлил върху пострадалия, като с колене го
затиснал в гърдите, с едната си ръка го хванал за гърлото и започнал да го
души, а с другата си ръка напъхал шапката в устата му, за да не вика.
Подсъдимият бръкнал в джоба на дочената куртка, с която пострадалия бил облечен
и извадил три банкноти от 50 лева и една банкнота от 20 лева, взел ги и си
тръгнал от дома на К.. Непосредствено след извършване на деянието напуснал и
с.Козар Белене, обл.Плевен. Пострадалият своевременно подал жалба в местното
полицейско управление. По случая било образувано досъдебно производство, което
приключило с внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия И. ***, с повдигнато
обвинение за престъпление по чл.198, ал.1 от НК.
Изложената фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства,
при условията и реда предвиден в НПК.
Единственият свидетел - очевидец на извършеното
деяние е пострадалия И.. Разпитан в качеството на свидетел на досъдебното
производство, същият дава логични, подробни и последователни показания, както относно
извършителят на престъплението, така и относно начинът на неговото извършване.
На неговите показания напълно съответстват обясненията на И., дадени на
досъдебното производство пред съдия, поради което съдът ги кредитира като
достоверни.
Извършеното от Ш.И. деяние
следва да се квалифицира като престъпление по чл.198, ал.1 от НК и същият
следва да носи наказателна отговорност по този текст от закона. Законът
предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години. Въпреки, че не
е възстановен предмета на престъплението – сумата от 170 лева, съдът намира, че
не са налице каквито и да е други отегчаващи вината и отговорността на И.
обстоятелства. Във връзка с това съдът намира, че са основателни изложените от
защитата аргументи, че сочените от представителя на прокуратурата отегчаващи
обстоятелства са всъщност елементите от състава на самото престъпление. Съдът също
намира, че начинът и конкретния механизъм на извършване на деянието и изобщо
употребената сила за отнемане на предмета на престъплението не следва да се
вземат предвид при определяне на наказанието, тъй като са елемент от състава му.
Основателни са и наведените от защитата доводи, че наказанието на И. следва да
се определи при условията на чл.55 от НК, която разпоредба се явява по –
благоприятна. Следва да се отчете наличието на многобройни смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, а именно: добро процесуално
поведение, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина на делото,
както на досъдебното производство, където И. пред съдия добросъвестно е дал
обяснения по случая, така и в хода на съдебното производство, чистото му
съдебно минало, което от своя страна навежда на извод за сравнително ниска
степен на обществена опасност на дееца, предвид инцидентния характер на
извършеното деяние, тежкото му имотно състояние и липсата на доходи, което
следва да се отчете като основна причина И. да извърши грабежа. При определяне
размера на наказанието на подсъдимия, съдът отчете и искрено изразеното
разкаяние за извършеното, както и проявената загриженост към състоянието на
пострадалия. При наличието на изброените по – горе смекчаващи вината и
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът счита, че наказанието, което
би способствало постигане целите по чл.36 от НК по отношение на И. следва да е
лишаване от свобода за срок от шест месеца, определено при условията на чл.55,
ал.1, т.1 от НК, като по - благоприятна за дееца в сравнение с разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК.
Налице
са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК. Тъй като подсъдимия не е осъждан
въобще, наложеното му наказание лишаване от свобода е до три години и за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е
наложително да го изтърпи ефективно, съдът е отложил изтърпяване на
определеното му наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с три
години изпитателен срок, който счита че ще окаже необходимото възпиращо
въздействие по отношение на И. да извършва в бъдеще престъпни посегателства
въобще. Съдът отчита и обстоятелството, че дадената възможност на подсъдимия да
си набавя доходи, чрез полагане на труд, тъй като същият към момента работи
като * в друго населено място, също ще допринесе за постигане в пълна степен на
целите на наказанието.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: