МОТИВИ към  присъда, постановена по н.д.о.х. № 264/2012г. по описа на РС гр.Левски

 

Повдигнатото обвинение против подсъдимия П.Д., ***, ЕГН **********, е по чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 23.03.2012г. в гр.Белене, обл.Плевен, пред ресторант „Рубин”, отнел чужда движима вещ: сгъваем велосипед марка „Балкан” ведно с метална касетка, от владението на собственика В.Д. ***, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като му причинил вреда в общ размер на 47.00 лв. и деянието представлява маловажен случай.

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението и признава вината си.

Представителят на РП гр. Левски счита обвинението срещу подсъдимия за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли съда да признае подсъдимия за виновен.

По отношение на индивидуализацията на наказанието прокурорът предлага по отношение на подсъдимия Д. да  бъде наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като подсъдимият е съдействал за разкриване на обективната истина по делото, съжалява за извършеното от него, поради което предлага на подсъдимия да му бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер.

Защитникът на подсъдимия адв. М. също счита, че деянието е доказано по безспорен и несъмнен начин. При индивидуализация на наказанието защитникът на подсъдимия пледира да му бъде наложено наказание „глоба” в минимален размер.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 23.03.2012г. вечерта св. В.Д. бил в ресторант „Рубин” в гр.Белене. Понеже отишъл до там с велосипеда си, го оставил пред ресторанта, от страна на парка. Велосипедът му бил марка „Балкан”, сгъваем, кафяв на цвят с допълнително монтирана метална касетка, която да служи за багажник. Около 23:30 ч. свидетелят решил да се прибира. Излязъл пред ресторанта и констатирал, че велосипедът му го няма. Седмица по-късно св. Д. срещнал св. А.А., който му споделил, че видял подсъдимия Д. с велосипеда на пострадалия свидетел. Същата информация св. Д. споделил и със св. Л.С.. Този факт - че е отнел велосипеда на пострадалия, се потвърдил и от обясненията, които подсъдимият дал в това си качество.

Свидетелят И.М. работел в пункт за изкупуване на вторично суровини в *, собственост на „К.” ЕООД - *. В този пункт се явил подсъдимият Д. и заедно с железните отпадъци предал за желязо и инкриминирания велосипед с прикачената към него метална касетка. За предадените от подсъдимия вещи в пункта бил съставен договор и била издадена покупко-разплащателна сметка на негово име.

В качеството на свидетели по делото са разпитани В.Д., Л.С., И.М. и Я.С..

Назначена и извършена била оценителна експертиза, която дала отговор относно стойността на инкриминираната вещ - 47.00 лв.

По делото са приобщени документи със значение за разкриване на обективната истина.

При извършване на разпит в качеството му на обвиняем, подсъдимият Д. се възползвал от правото си да не дава обяснения, но признал вината си. Подсъдимият изразил съжаление за стореното от него.

От приложената по делото справка от Бюро съдимост се установява, че подсъдимият не е осъждан към момента на извършване на деянието.

         Подсъдимият и защитникът му са дали съгласие да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият П.Д. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие.

С определение на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.  

На основание чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

Съдът приема, с оглед на събраните по делото доказателства, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин.

Налице е извършено деяние. Деянието е извършено от подсъдимия П.Д.. Извършено е виновно, при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. Същият е съзнавал, че отнема от чуждо владение чужда движима вещ - сгъваем велосипед марка „Балкан” ведно с метална касетка, без съгласие на собственика с намерение противозаконно да я присвои. Подсъдимият е прекъснал владението върху вещта от страна на собственика и е установил своя фактическа власт върху нея, т.е. подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на извършеното престъпление.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът приема, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.194, ал.3 във вр. с ал.1 от НК.

Причина за извършване на престъплението е желание за облагодетелстване от страна на подсъдимия и неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне на наказанието по отношение на подсъдимия П.Д. съдът взе предвид признанието на вината, както и на всички факти в обвинителния акт, съдействието, което е оказал подсъдимият на органите на съдебното и досъдебно производство, причините и мотивите за извършване на деянието, изразеното разкаяние. Съдът съобрази и стойността на движимата вещ, социалното му положение. Като съобрази горното съдът счита, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, поради което определя наказание глоба в размер на 100 лв.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд Левски в размер на 25 лв.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: