МОТИВИ по присъда, постановена по н.о.х.д. №268/2012г. по описа на РС гр. Левски

Обвинението против подсъдимия Р.М., ***, ЕГН **********, е по чл.296, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за това, че на 15.03.2012г. и 30.04.2012г. в ***, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от Районен съд гр.Левски на 10.05.2010г., на основание решение №69/10.05.2010 г. по гр.д. №160/2010г. по описа на същия съд, издадена в полза на П.М., роден на ***г. и В.М., родена на ***г. и двамата от ***, както следва:

- на 15.03.2012г. в *** нанесъл физическо, психическо и емоционално насилие спрямо В.М., като й нанесъл побой, отправил обидни думи и се държал непристойно;

- на 30.04.2012г. в *** нанесъл психическо и емоционално насилие спрямо В.М., като й отправил обидни думи и се държал непристойно в присъствието на непълнолетния П.М..

Подсъдимият е получил препис от обвинителния акт, разбира обвинението, не се признава за виновен.

Представителят на РП гр. Левски поддържа обвинението по отношение на подсъдимия, като счита, че безспорно е доказано, че подсъдимият е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение, при условията на продължавано престъпление. Предлага по отношение на подсъдимия М. да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Прокурорът пледира да бъде приведена в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК условната присъда №18/11.04.2012г., постановена по н.о.х.д. №129/2012г. по описа на РС - Левски, постановена пак за същото деяние.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Р.М. живеел заедно с майка си - свидетелката В.М. и непълнолетния си син - свидетелят П.М. Обитавали къща в ***. С Решение на РС – Левски непълнолетният П.М. бил настанен за отглеждане при неговата баба - свидетелката В.М..

С Решение №69/10.05.2010г. на РС - Левски, влязло в законна сила на 21.05.2010г. на подсъдимия Р.М. била наложена мярка за защита от домашно насилие на П.М. с ЕГН ********** и В.М. с ЕГН ********** ***, осъществено от Р.М. с ЕГН ********** ***. Същият се задължавал да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу сина си и майка си, за което имало издадена заповед за защита от домашно насилие от 10.05.2010г.

На 15.03.2012г. след обяд свидетелката М. подсушавала банята в дома им в ***, когато там влязъл синът й - подсъдимият Р.М., който бил в нетрезво състояние. След направена забележка от нейна страна да не влиза с обувките в къщата, той започнал да отправя обидни думи спрямо личността й - „Ще ти *** ******* майна, ***** мръсна”. След това упражнил физическо насилие спрямо нея, като й нанесъл множество удари с ръце по лицето и тялото. Свалил кърпата от главата й, увил я около врата и започнал да я души. Тя успяла да го изблъска и излязла на улицата. Подсъдимият М. също напуснал къщата, след което свидетелката М. се прибрала и легнала. След като се прибрал внукът й - свидетелят П.М. видял в какво състояние била баба му (лявата скула на лицето й била подута), се свързал с тел.112 и съобщил за случилото се. На адреса се отзовали служителите на РУП - Белене, които установили свидетелката В.М. (с отоци по лицето) и свидетелят П.М.. Свидетелката М. посетила ФСМП - Белене, където била прегледана. При последвали действия подсъдимият Р.М. бил установен на *** и отведен в РУП - Белене, където бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер”, който отчел положителен резултат 1.89 на хиляда.

На 30.04.2012г. подсъдимият Р.М. около обяд употребил алкохол - ракия, като изпил половин литър, след което излязъл от дома си. Вечерта се прибрал с приятел, като продължили да консумират ракия. След като приятелят му си тръгнал, подсъдимият М. заявил, че още му се пиел алкохол, взел велосипеда си и излязъл. След около 10-15 минути се върнал и казал на майка си - свидетелката М., че го изгонила от къщата затова отишъл да спи в работилницата, казал също така, че преди да излезе с велосипеда си бил оставил една кутия с цигари под възглавницата си. Подсъдимият М. отишъл в стаята, където бил синът му - свидетелят П.М. и го попитал дали знае нещо за цигарите, на което синът отговорил отрицателно. Тогава подсъдимият М. за почнал да отравя нецензурни думи спрямо сина си - свидетелят П.М.. След това влязъл в стаята на свидетелката М. и на висок тон започнал да отправя обидни думи спрямо личността й - „Да *** твойта майка, ***** мършава, пазарска *******...” Подсъдимият М. й казал да напусне къщата и свидетелката М. излязла пред дома си. От мобилния си телефон около 23:50 часа на 30.04.2012г. се обадила на тел.112 и съобщила за инцидента. След около минути пристигнали свидетелите М.Б., М.Д. и К.А. - служители при РУП гр.Белене. Свидетелката М. ги изчакала на улицата пред дома си, тъй като се страхувала да се прибере. Тримата служители на МВР забелязали, че тя била видимо притеснена и уплашена. От вътрешността на двора подсъдимият М. повтарял, че му взели цигарите, като обиждал майка си с нецензурни думи. Свидетел на случая бил свидетелят П.М.. Подсъдимият М. бил отведен в РУП - Белене, където бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Алкомер 931”, който отчел положителен резултат 2.02 на хиляда.

Съгласно чл.2, ал.1 от Закона за защита от домашното насилие - „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”, а ал.2 - „За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие”.

От заключението на вещите лица от назначената по делото комплексна съдебно психолого - психиатрична експертиза е видно, че:

1. След комплексно психиатрично и психологично изследване на подсъдимия Р.М. *** и след запознаване с медицинската документация се установило, че същият страда от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол. Синдром на зависимост.

2. Подсъдимият от медицинска гледна точка е в състояние правилно да възприема, да запаметява и да възпроизвежда факти от значение за разкриване на обективната истина при разследването, но предвид личностовите му изменения в алкохолен стил е склонен към лъжливост с оглед оневиняване, както и към приписване на вината за възникнали конфликти върху другите. Ненадежността му при свидетелстване е изводима от безотговорността в поведението му.

3. Към времето на инкриминираното деяние /15.03.2012г. и 30.04.2012г./ са налице данни за алкохолна повлияност при подсъдимия, като към втората дата с техническо средство била измерена алкохолна концентрация 2.02 промила, ориентираща към алкохолно опиване в средна степен. Алкохолът допълнително снема изначално отслабените задръжки при подсъдимия, засилва докачливостта му и го предразполага към безнадеждност по отношение израза на негативните психически преживявания. Враждебността към близките му и по незначителен повод отключва гневно - агресивно отреагиране в контекста на наслоени конфликти помежду им. Вещите лица нямат основание да разглеждат алкохолно опиване при подсъдимия различно от обикновеното, тъй като самият мотивирал поведението си като реакция на провокация от страна на майка му, т.е. в отговор на реални дразнения. Състоянието му не може бъде отнесено към нито един от медицинските критерии за невменяемост - могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи.

4. Липсват медицински пречки да участва в наказателно производство.

В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението. Към момента на провеждане на съдебното заседание, подсъдимият е алкохолно зависим, изразен тремор на цялото тяло, смутена координация. Към момента на извършване на деянието, както и към настоящия момент не са налице качествени нарушения във възприятия, мислене и паметови функции от медицинска гледна точка. М. правилно би могъл да възприема и да запаметява, факти от значение за разследването в съдебната фаза, но предвид алкохолната проява на характера се предполага ненадеждност към свидетелстване, изхождаща от крайната характеристика на личността: безотговорно поведение, склонност към преписване вината за възникналите конфликти върху другата страна.

Заключението е и че към момента на провеждане на съдебното заседание за подсъдимия липсват медицински пречки за участие на лицето в наказателното производство, както и че е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.

Като компетентно и обективно, неоспорено от страните в процеса, заключението на комплексната съдебно – психолого – психиатрична експертиза е приета.

При така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си подсъдимият Р.М. е осъществил от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпление по чл.296, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Подсъдимият, разпитан в качеството на обвиняем по досъдебното производство, не дава обяснения по повдигнатото му обвинение.

Обвинението се доказва от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал - показанията на разпитаните свидетели, заключението на вещите лица по назначената експертиза, приложените медицински документи и приложените писмени доказателства.

Свидетелите М.Б., М.Д. и К.А. да без родство с подсъдимия, дават добросъвестно показанията си, които кореспондират с приложените писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира като достоверни.

Свидетелите В.М. и П.М. са в родствени връзки с подсъдимия, като същите са очевидци. Показанията им са последователни, логични, непротиворечиви, съответстващи помежду си и с показанията пра останалите незаинтересовани от изхода на делото свидетели, както и на писмените доказателства, приобщени към писмените доказателства. По изложените съображения съдът кредитира показанията на свидетелите М. и М. като достоверни.

Отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия Р.М. е предишните му осъждания.

Подсъдимият е извършил деянието при форма на вината - пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Подсъдимият е съзнавал, че в полза на свидетелите В.М. и П.М. е издадена заповед за защита от домашно насилие, която Р.М. не изпълнил.

Причина за извършване на престъплението е неспазване на установения в страната правов ред.

При определяне вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия Р.М. съдът взе предвид причините и мотивите за извършване на престъплението, обществената опасност на деянието и дееца, както и здравословното му състояние.

Предвид изложеното, съдът счита, че следва по отношение на подсъдимия М. да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца, което наказание да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Тъй като деянието е извършено в изпитателния срок, следва да бъде приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК наложеното по отношение на Р.М., ЕГН **********, наказание „лишаване от свобода” за срок от три месеца, наложено с присъда, постановена по н.о.х.д. №129/2012г., по описа на РС гр.Левски, влязла в сила на 26.04.2012г., чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

При този изход на делото следва подсъдимият да бъде осъден да заплати направените деловодни разноски в полза на Районен съд Левски в размер на 335.22 лв.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: