Мотиви по нохд 200/2012 г.

Срещу подсъдимия Р.М. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 26.06.2012 г. в *, не изпълнил заповед за защита от домашно насилие, издадена от РС –Левски на 10.05.2010 г. на основание Решение №69/10.05.2010 г., по гражданско дело №160/2010 г. по описа на същия съд - престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи наказание лишаване от свобода, тъй като счита, че подсъдимият е със завишена степен на обществена опасност предвид многократните осъждания и налагани наказания за други такива деяния. Моли съда да приведе в изпълнение и отложеното на основание чл. 66 от НК изпълнение на наказанието лишаване от свобода по присъда № 18/11.04.2012 г. по нохд 129/2012 г. на РС Левски, влязла в законна сила на 26.04.2012 г., тъй като деянието е извършено в изпитателния срок.

Подсъдимият не се признава за виновен. Заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Подсъдимият Р.М. ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият М. живее в едно домакинство със своята майка – свидетелката В.М. и непълнолетния си син – свидетелят П.М.. Обитават къща в *, находяща се на *. С Решение на РС – Левски, свидетелят П.М. бил настанен за отглеждане при неговата баба – свидетелката М., която и до настоящият момент полага грижи за неговото отглеждане и възпитание. Поради непрекъснати конфликти в семейството, предизвиквани от подсъдимия М., на последният била наложена мярка за защита от домашно насилие на П. и В. M., с влязло в законна сила съдебно решение №69/10.05.2010 г., на основание което е издадена заповед за защита от домашно насилие. В нарушение на издадената заповед, на 26.06.2012 г., отново възникнал поредния конфликт в семейството, предизвикан от подсъдимия, след като употребил преди това алкохол със свои приятели. След като приятелите на същия си тръгнали М. започнал да отправя обиди и заплахи към своята майка, че ще я заколи, че ще я убие. Предвид непрекъснато отправяните закани за убийство от страна на М. към неговата майка, същата възприемайки заплахите като сериозни сигнализирала органите на полицията и потърсила тяхната помощ и закрила. На място пристигнали полицейските служители при РУП – Белене – свидетелите Д. и Д., които установили, че действително св. М. е видимо уплашена, а подсъдимия продължавал да отправя обиди и закани по неин адрес, поканили го да преустанови тези си свои действия и тъй като подсъдимия бил във видимо нетрезво състояние и отказвал да изпълни разпореждането, след консултация с оперативния-дежурен при РУП Белене и установяване, че по отношение на М. има издадена заповед по закона за защита от домашно насилие, отвели същия в полицейското управление, изпробвали го за алкохол, като пробата показала наличие на алкохол 3,21 на хиляда, снели сведения и по случая било образувано досъдебно производство, което приключило с внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Макар и подсъдимия да не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, то обясненията му в този смисъл, съдът приема за изградена защитна версия, с оглед избягване на неблагоприятните последици от повторното му осъждане за престъпление по чл.296 от НК, за което вече е осъждан с влязъл в законна сила съдебен акт.

Твърденията му, че не е заплашвал майка си, че не той е причина за скарването, а за поред път - майка му, се опровергават от показанията на последната. Те от своя страна изцяло кореспондират на възприятията на полицейските служители – Д. и Д., посетили дома, непосредствено след инцидента и възприели нетрезвото състояние на М. и притесненото, разстроено състояние на неговата майка от случилото се. Показанията на всички свидетели, относно инцидента на инкриминираната дата, са последователни, логични и подробни, поради което съдът ги приема за достоверни и ги кредитира изцяло. На фона на тези свидетелските показания, обясненията на подсъдимия са хаотични, непоследователни, касаят факти, характеризиращи негативно майка му, която сочи като причина за собственото си недоволство от неговото поведение, но последните са неотносими към настоящия случай и не го оневиняват за извършеното деяние. В подкрепа на показанията на свидетелите П. и В. M. са и приложените по делото веществени доказателства – 1 брой нож тип мачете, посочен от свидетелката М., като този, с който подсъдимият я е заплашвал, че ще я убие. Съдът счита, че тази вещ е предадена от свидетелката напълно добросъвестно и доброволно, за което процесуално – следствено действие е съставен протокол – приложен към делото.

Безспорно се установява от приложените към досъдебното производство писмени доказателства, че с Решение №69/10.05.2010 г., постановено по гр.д. №160 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр.Левски, на П.М. и В.М. е наложена мярка за защита, като се задължава подсъдимият Р.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу тях и му е наложена глоба в размер на 200 лева. С решението е постановено да се издаде заповед за защита от домашно насилие и копие от издадената такава на 10.05.2010 г. е приложена по делото. Установените по делото факти водят на извод, че с поведението си подсъдимия умишлено е нарушил издадената заповед за защита от домашно насилие, като е осъществил напълно съзнателно отново такова на инкриминираната дата, спрямо свидетелката В.М..

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че деянието извършено от подсъдимия Р.М. следва да се квалифицира като престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл и подсъдимият следва да носи наказателна отговорност по горепосоченият текст от НК. За извършеното престъпление законът предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода за срок до три години или глоба до 5 000 лева.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи на М. съдът съобрази, че не са налице нито многобройни смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства, нито едно изключително по своя характер такова, които да обусловят приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Единственото смекчаващо обстоятелство е тежкото имотно състояние на подсъдимия, тъй като е безработен и няма никакви постоянни доходи. Но същият живее в едно домакинство със своята майка и син, което се издържа изцяло от доходите на свидетелката М., която е пенсионерка. Надделяват по превес отегчаващите вината и отговорността на М. обстоятелства. Като такива следва да се отчетат извършване на деянието в нетрезво състояние и предишните му осъждания за престъпления от общ характер. Видно от справката му за съдимост, на М. е наложено със споразумение, одобрено по НОХД №43/2000 г., влязло в законна сила на 16.05.2000 г., наказание глоба в размер на 150 лева за престъпление по чл.325, ал.2 от НК. Второто осъждане на М. е за престъпление по чл.296, ал.1 от НК, за което с присъда постановена по НОХД №521/2010 г. по описа на РС – Левски, му е наложено наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от шест месеца. Последвала е и друга присъда за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК, с която на подсъдимия е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание е отложено с три годишен изпитателен срок – присъда № 18/11.04.2012 г. по нохд № 129/2012 г. на РС Левски. Тези осъждания – за престъпление по чл. 296 ал.1 от НК - несъмнено навеждат на извод, че подсъдимият си е изградил трайни навици да не изпълнява издадената от съда заповед за защита от домашно насилие. Поредното й нарушаване от него е показателно, че наложеното му наказание пробация в минимален размер по преходното му осъждане за същото престъпление, както и последвалото условно осъждане за същото престъпление въобще не са съдействали за постигане целите на наказанието. Горното, наред с тежкото имотно състояние на подсъдимия, налагат извода за нецелесъобразност от налагане на по – лекото по вид, предвидено в състава на извършеното престъпление наказание глоба. Липсват по настоящото дело основания за определянето наказание пробация, макар и в по – висок размер на срока на пробационните мерки, при условията на чл.55 от НК и замяна на другото предвидено наказание в състава: лишаване от свобода. Поради тази причина, съдът счита, че на подсъдимия М. следва да се определи предвиденото в състава на извършеното престъпление наказание, а именно лишаване от свобода в минималния предвиден от закона размер от три месеца. Не са налице предпоставките за приложение на чл.66, ал.1 от НК. М. вече е осъждан на наказание лишаване от свобода и наложеното му наказание е било отложено за срок от три години, въпреки което осъждане той, в изпитателния срок е извършил отново същото по вид престъпление. При това положение, съдът приема, че целите на наказанието по отношение на М. могат да бъдат постигнати само ако същото бъде изтърпяно реално.

Както бе посочено по-горе подсъдимият е извършил деянието в изпитателния срок на наказанието наложено му с присъда № 18/11.04.2012 г. на РС Левски по нохд № 129/2012 г., влязла в законна сила на 26.04.2012, поради което на основание чл. 68 ал.1 от НК е постановил М. да изтърпи и наложеното му наказание лишаване от свобода за срок от три месеца и по тази присъда. Съдът съобразявайки горните мотиви е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наложеното и приведеното наказания, които наказания да се изтърпят в затворническо общежитие от закрит тип.

Тъй като представеният като веществено доказателство нож тип мачете е послужил на подсъдимия за извършване на престъплението, като същия размахвайки го е отправял заплахи за убийство към св. М., съдът на основание чл. 53 ал.1 б.а от НК е постановил отнемане в полза на държавата на същия.

По делото няма направени деловодни разноски и такива не са присъждани.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: