Мотиви към присъда №40/03.09.2012 г., постановена по НОХД №293 по описа за 2012 г. на Районен съд – гр.Левски

Срещу подсъдимия E.K. ***, е повдигнато и предявено обвинение за това, че за периода от 01.04.2010 г. до 31.05.2012 г., в ***, като осъден от Районен съд – гр.Левски с влязло в сила съдебно решение №31/25.02.2010 г. по гр.д. №59/2010 г. по описа на същия съд, да издържа свой низходящ – малолетното си дете A.K., с ЕГН **********, в размер на 50 лева месечна издръжка, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 26 месечни вноски в размер на 1300 лева.

Престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Представителят на Районна прокуратура гр.Левски, в съдебно заседание, моли съда да признае подсъдимия за виновен по измененото му обвинение в хода на съдебното следствие, като е прието ново обвинение срещу К. за това, че:

За времето от 01.04.2010 г. до 30.03.2012 г., както и за месец май 2012 г., в ***, след като бил осъден от РС – Левски с влязло в сила съдебно решение №31/25.02.2010 г. по гр.д. №59/2010 г. по описа на същия съд, да издържа свой низходящ малолетната си дъщеря A.K., с ЕГН **********, в размер на 50 лева месечно, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на 25 месечни вноски по 50 лева всяка, в общ размер на 1250 лева.

Представителят на прокуратурата счита, че същото се доказва по несъмнен и безспорен начин от събраните по делото доказателства, като излага конкретни правни аргументи в тази насока. Моли съда за осъдителна присъда и предлага по отношение на подсъдимия да бъде наложено алтернативно предвиденото наказание в състава на извършеното престъпление, а именно лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК с три години изпитателен срок. Мотивира предложението си с наличието на две отегчаващи вината и отговорността на К. обстоятелства: продължителният период от време, през който не е заплащал издръжка за малолетното си дете и преходните му две осъждания, по които наложеното му наказание пробация не е довело до превъзпитателен ефект.

Подсъдимия E.K., в съдебно заседание, след приключване на съдебното следствие, както лично, така и чрез защитника си – адв.П.Д. ***, моли съда да го оправдае по повдигнатото му обвинение. В тази насока излага доводи, че по делото са събрани доказателства, от които се установява, че през инкриминирания период от време, подсъдимият е бил в изключително тежко финансово положение, изразяващо се през голяма част от периода в получаване на минимални доходи /трудово възнаграждение в размер на 120 лева, което не е стигало за собственото му физическо оцеляване/, през останалата част с никакви доходи, а към края на периода е бил и нетрудоспособен, поради счупване на долен крайник. Поради тази причина счита, че К. не е имал обективна възможност да заплаща дължимата издръжка на детето си, а свидетелката Б.К. е следвало да я потърси от държавата, поради негова неплатежоспособност. Сочи още, че деянието не е осъществено от субективна страна, тъй като К. не е разполагал със свободни средства, след осигуряване на собственото си физическо съществуване. Излага доводи и за наличие на съзнание у подсъдимия, че е плащал редовно дължимата издръжка на детето си, тъй като били предавани на майката на детето, в рамките на всеки месец, парични суми в размер на 50 лева, като освен това е купувал дрехи и обувки за детето. На последно място, като основание за постановяване на оправдателна присъда сочи и наличието на личен мотив у свидетелката К. да търси наказателно правна санкция от подсъдимия, поради скоро възникналия спор между двамата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият E.K. ***, с ЕГН **********.

Подсъдимият К. и свидетелката Б.К. сключили граждански брак на * г. в *. Преди това живеели на семейни начала, като по време на съвместното им съжителство, на * г. се родила дъщеря им A.K.. С влязло в законна сила на 25.02.2010 г. решение №31/25.02.2010 г., постановено по гр.д. №59/2010 г., бракът между двамата бил прекратен. По силата на това съдебно решение, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете – A.K., с ЕГН **********, били предоставени на нейната майка – свидетелката К., а бащата бил осъден да заплаща ежемесечно по 50 лева месечна издръжка на детето, чрез неговата майка и законен представител. След влизане на решението в законна сила, а именно за периода от месец февруари 2010 г. до месец март 2012 г., и за месец май същата година, К. не платил нито една дължима от него месечна вноска за издръжка на детето си. Единствено на 09.04.2012 г., с телеграфен запис изпратил на майката на малолетното си дете сумата от 50 лева, т.е. размерът на една месечна вноска. На основание представената в хода на съдебното следствие разписка за изпращане на сумата, е прието направено от представителя на прокуратурата изменение на обвинението при съществено изменение на обстоятелствената част, касаещо инкриминирания период от време – с едни месец по - малко и размерът на общо дължимата сума за издръжка на детето – с една вноска по - малко.

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Че за инкриминираният период от време подсъдимият не е изплащал дължимата сума за издръжка на детето си, свидетелстват показанията на свидетелката Б.К., което съдът кредитира като достоверни, поради тяхната последователност и непротиворечивост, които следват дори и при проведените очни ставки в хода на съдебното следствие. Подсъдимият не се признава за виновен, но съдът не дава вяра на обясненията му и приема единствено като защитна версия. Фактът, че през по – голямата част от инкриминирания период от време е получавал трудово възнаграждение в размер само на 120 лева, а през част от периода не е реализирал доходи, не изключва липсата на представи у К. за наличието на задължението му да плаща издръжка на малолетното си дете. Това е така, тъй като по делото не са събрани никакви доказателства за наличието на обективни причини, които по някакъв начин да са възпрепятствали упражняването на трудовите му права и възможността да реализира доходи в по – голям размер. В този смисъл, съдът счита, че реализираните минимални доходи от подсъдимия през инкриминирания период от време, не съставляват пречка от непреодолим характер, препятстващи заплащането на издръжката. Временната нетрудоспособност на К., поради счупването на долен крайник, също не е такава пречка, тъй като е получавал парично обезщетение през периода на отпускът по болест. Съгласно Семейния кодекс, родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, даже и да съставлява особено затруднение за тях. Затова горните обстоятелства не оневиняват подсъдимия и не изключват прекия му умисъл за извършване на престъплението по чл.183, ал.1 от НК. Действителната причина за неплащане на дължимата издръжка от подсъдимия очевидно се явява неговото нежелание да го стори, като особено съществен аргумент в тази насока е поведението му, изразяващо се в заплащането на една месечна вноска за месец април 2012 г., по време на наказателното производство срещу него, видно от представената в съдебно заседание разписка, което е наложило и изменение на повдигнатото му обвинение. Безспорно така направения опит от К. да погаси, макар и минимална част от задължението си, съобразно финансовите си възможности и точно в този момент, красноречиво води на извод за липсата на воля да изпълнява през инкриминирания период от време влязлото в законна сила съдебно решение. Не оневинява поведението на подсъдимия и факта, че е купувал дрехи и обувки на малолетното си дете, макар и съдът да счита обясненията му и в този смисъл за голословни, дори и преповторени от свидетелката К. при разпита й в съдебно заседание. Последната е настоящата съпруга на подсъдимия, а този факт прави показанията й заинтересовани, предубедени и предназначени да подкрепят изградената от него защитна версия. Но дори и да бяха подкрепени и с убедителни други доказателства, трайната съдебна практика не приема плащането в натура за надлежно изпълнение на задължението за издръжка. Касае се за едно парично по своето естество задължение, чиято цел е да задоволява ежедневните нужди на детето. А те могат да бъдат задоволени единствено чрез периодичното, ежемесечното, реално предоставяне на паричните суми за издръжка на неговата майка, на която е предоставено упражняването на родителските права. Поради тази причина съдът намира и направеното възражение в горния смисъл от защитата, като основание за постановяване на оправдателна присъда, за неоснователно. Като цяло финансовите затруднения на подсъдимия през инкриминирания период от време биха могли да се третират единствено като смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство, но не и като изключващо вината му. Те не изключват и съзнателните му представи, че като не изпълнява влязлото в законна сила решение на практика злепоставя интересите на детето си. Безпредметно е да се коментират аргументите на защитата, че плащането на дължимата издръжка от подсъдимия е поставена в зависимост от оставане на свободни средства и имущество, след задоволяване на собствените му ежедневни потребности.

Съдът не кредитира и показанията на свидетелките Л., че подсъдимият е изпълнявал задълженията си, като е заплащал дължимата издръжка за детето си през инкриминирания период от време. Последната е майка на К., и като такава безспорно е заинтересована от изхода на делото. Но не само това обстоятелство мотивира съда да не приеме показанията й в този смисъл за достоверни. Сами по – себе си те са неконкретизирани, непоследователни и нелогични. От тях не става ясно дали лично е предоставяла парични суми и в какъв размер на свидетелката К. за издръжка на детето от името на нейния син, или е предоставяла парични средства на подсъдимия, за да ги предава на майката, която упражнява родителските права. Тази противоречивост, колебливост и несигурност в показанията на Л., проличава и при отговорите на поставените въпроси при проведената очна ставка, между нея и свидетелката К.. Поради тази причина, съдът намира, че липсват доказателства подсъдимия да е заплащал издръжка за малолетното си дете през целия период от влизане в законна сила на решението, с което е осъден да прави това, с изключение на дължимата вноска за месец април 2012 г., за което е представил писмено доказателство, а именно – разписката за изпратен на свидетелката К. телеграфен запис за сумата от 50 лева.

Предвид гореизложеното, съдът счита, че с деянието си подсъдимия К. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.183, ал.1 от НК и следва да носи наказателна отговорност по посочения текст от закона. За извършеното престъпление закона предвижда алтернативно два вида наказания: лишаване от свобода до една година или пробация.

Съобразявайки високата степен на обществена опасност на извършеното деяние, предвид дългия период от време, около две години, през който не е плащана дължимата издръжка и високия размер на инкриминираната сума - 1250 лева, която не е възстановена, както и на дееца, предвид преходните му осъждания за престъпления от общ характер, макар и от друг вид, съдът намира, че следва на К. да се определи алтернативно предвиденото наказание лишаване от свобода. При отчитане наличието на едно изключително смекчаващо вината и отговорността му обстоятелство, а именно значителните му финансови затруднения през инкриминирания период от време и временната му нетрудоспособност, като първото е и основната причина за неизпълнение на задължението му да плаща издръжка на малолетното си дете, съдът е заменил по отношение на подсъдимия наказанието лишаване от свобода, което е без специален минимум, с наказанието пробация, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК. Съдът намира, че достатъчни за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК по отношение на К. са двете задължителни пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок, малко над минималния, а именно девет месеца, при периодичност за явяване и подписване на подсъдимия пред пробационен служител два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за същия срок от девет месеца. При определяне срока на двете пробационни мерки, съдът съобрази необходимостта от по - продължително въздействие, с цел по – успешна социална адаптация на подсъдимия и по – силен възпиращ ефект по отношение на него. Налагането и на други пробационни мерки, наред с двете задължителни, би било нецелесъобразно, тъй като последните са от естество да ограничат упражняването на правото на труд на К., както и възможността да изпълнява задълженията си за заплащане на издръжка за детето си.

Деловодни разноски по делото не са направени и такива не следва да се присъждат.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъда си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: