гр.
ЛЕВСКИ, 05.06.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на петнадесети
май 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №114 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд гр.Левски е постъпила жалба от Ю.А. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №23/14.02.2013 г. на Началник
сектор „Рибарство и контрол” – гр.Плевен.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление и
акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е
издадено, са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват
незаконосъобразни.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание от процесуалния
представител на жалбоподателя, който моли съда да постанови решение, с което
изцяло да отмени обжалваното наказателно постановление, като сочи конкретно три
самостоятелни основания за това. На първо място излага съображения, че не са
представени доказателства за отразените констатации в наказателното
постановление, а именно, че жалбоподателят е продавал риба. На второ място
счита, че в случая не се касае до първа продажба на риба по смисъла на закона,
тъй като такава е била осъществена от собственика на язовир в *, а не от жалбоподателя.
И на трето място излага доводи, че съгласно действащата редакция на закона към
датата на деянието, административно – наказателна отговорност за извършване на
вмененото с наказателното постановление административно нарушение, е предвидена
единствено за регистрирани търговци, но не и за физически лица, какъвто в
настоящия случай се явява жалбоподателят.
Ответната страна по жалбата не се представлява в последното
съдебно заседание по делото и не взема допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Административно – наказателното производство против А. е
започнало със съставяне на акт за установяване на административно нарушение №8695/02.11.2012
г., от компетентно длъжностно лице към ИАРА, Сектор „Рибарство и контрол” –
гр.Плевен, за това, че на 02.11.2012 г., в 12:20 часа, на чешмата на
с.Българене, е заварен да продава риба /шаран/ около 20 кг., за която има
декларация за произход с №019033 от *, но не е регистриран като купувач в ИАРА
– София, с което виновно е нарушил чл.46д, ал.1 от ЗРА. С акта не е иззет като
доказателства предмета на
констатираното нарушение. Същият е редовно връчен на жалбоподателя – лично и
срещу подпис.
Въз основа на съставения акт, наказващият орган издал
наказателното постановление, с което на основание чл.82в, ал.1 от ЗРА е наложил
на А., административно наказание глоба в размер на 1000 лева, за нарушение на
чл.46д, ал.1 от ЗРА.
Съдът констатира, че деянието, описано в съставения акт
против жалбоподателя и в издаденото, въз основа на него наказателно
постановление е несъставомерно от обективна и субективна страна.
Крайно
противоречиво и неясно е направеното словесно описание на нарушението в обстоятелствените
части и на двата акта. От една страна в същите се твърди, че А. е заварен да
продава риба /шаран/ до чешмата на с.Българене, за която има декларация за
произход от *, а от друга, че същият не е регистриран като купувач в ИАРА –
София. Същевременно от показанията на разпитаните по делото трима свидетели –
длъжностни лица при Сектор „РК” – гр.Плевен се установява, че жалбоподателят е
продавал риба без да представя документ доказващ, че е регистриран купувач в
ИАРА – София. Това наложило извършване на служебна проверка, която потвърдила последното
обстоятелство.
Направените
констатации в акта и в наказателното постановление не съответстват на приетата правна
квалификация на нарушението по чл.46д, ал.1 от ЗРА, съгласно която разпоредба
първа продажба на продукти от риболов, извън центровете по чл.46, ал.2, се
извършва от регистрирани купувачи – юридически лица и еднолични търговци, които
подават заявление до съответното териториално звено на ИАРА. Безспорно е
установено по делото, че предмета на нарушението – риба /шаран/ е продукт от
аквакултури, тъй като произхожда от язовира в *. За горното свидетелства
описаната от актосъставителя и приложената към преписката декларация за
произход №019033. Законът вменява в задължение на лицата, които развъждат и
отглеждат риба и други водни организми в язовири, съответно регистрирани като
продавачи по реда на чл.25 от ЗРА, при първа продажба на продукти от
аквакултури да издават декларация за произход. Следователно в конкретния
случай, първата продажба по смисъла на закона е осъществена на язовира в * от
регистриран продавач, а не от жалбоподателя на описаното място – до крайпътна чешма
в с.Българене. Друг е въпросът, че не са представени никакви доказателства от
наказващия орган, от които да се установява по несъмнен и безспорен начин, че на
посочената дата А. е продавал риба. Не става ясно и какво точно е количеството
на рибата, с която е разполагал жалбоподателя, и по какъв начин е определено.
Направеното в акта и в наказателното постановление лаконично описание на
количеството риба „около
С
оглед вида на предлаганата за продажба стока – риба, изискването към обекта и
субекта, относно регистрацията им се уреждат от ЗРА, като се съобразява с чл.46
от този закон, глава пета, озаглавена „Търговия и превоз на риба и други водни
организми”. В тази връзка е налице и още един порок при съставяне на акта и издаване
на наказателното постановление. Той се състои в неправилно определяне на
субекта на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя. Към описаната дата
на деянието – 02.11.2012 г., санкционната разпоредба на чл.82в, ал.1 от ЗРА, в
действащата й редакцията /ДВ, бр.77 от 09.10.2012 г./, предвижда само еднолични
търговци или юридически лица, които извършват първа продажба на продукти от
риболов в нарушение на чл.46д, ал.1 от ЗРА, да се наказват с имуществена
санкция. Следователно към датата на деянието субект на нарушението не е всяко
лице, а само такова, което е регистрирано като търговец, с предмет на дейност -
търговия и превоз на риба. При липса на законова възможност за налагане на
глоба на физически лица, наказващият орган е следвало да прекрати образуваната
със съставения акт административно – наказателна преписка като приложи закона,
който е бил в сила по време на извършване на деянието на основание разпоредбата
на чл.3, ал.1 от ЗАНН. Това е бил длъжен да направи независимо, че
законодателна промяна в обратния смисъл е настъпила след съставяне на акта, но
преди издаване на наказателното постановление. По аргумент от чл.3, ал.2 от
ЗАНН, последващи нормативни разпоредби са приложими, но само ако сред тях има
такива, които се явяват по – благоприятни за нарушителя. В конкретния случай не
са налице такива.
Констатираните
по – горе нарушения на процесуалния и материалния закон са довели до накърняване
правото на защита на наказаното лице до степен последното да не може да разбере
в какво точно нарушение е обвинен, как, къде и в какво си качество го е
извършил. При това положение, обжалваното наказателното постановление следва да
бъде изцяло отменено, като незаконосъобразно.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
на основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №23/14.02.2013 г. на
Началник Сектор „Рибарство и контрол” - гр.Плевен, с което на Ю.А. ***, с ЕГН **********, е наложено
на основание чл.82в, ал.1 от ЗРА административно наказание глоба в размер на 1000
лева, за нарушение на чл.46д, ал.1 от същия закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от получаване
на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: