В ИМЕТО НА НАРОДА

Левченски районен съд в съдебно заседание на двадесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙКА МАНОЛОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

при секретаря _Р.П._ и в присъствието на прокурора _, като разгледа докладваното от съдия Манолова н.а.х.дело №_169_ по описа за _2013_ год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр. Левски е постъпила жалба от П.К. ***, ЕГН **********, против НП № РДГ - 315/03.04.2013г. на директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч.

В жалбата се твърди, че както наказателното постановление, така и актът са съставени в противоречие със закона, поради което се явяват незаконосъобразни.

Моли съда да отмени изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно.

За административно-наказващият орган – редовно призован – не се явява представител, не е изразено становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Видно от представените по делото писмени доказателства е, че на 19.03.2013г. на П.К. е съставен акт за установяване на административно нарушение №315/29.01.2013г., за това че на 05.01.2013г. в разрешителни за групов лов, посочени в К.П. №010177/05.01.2013г., не са вписани ловище и брой дивеч определен за обстрел, с което е нарушил чл.58, ал.1 от ЗЛОД.

За нарушенията, констатирани с АУАН, директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч е издал на 03.04.2013г. НП против К., с което за нарушение на чл.58, ал.1 от ЗЛОД – че на 05.01.2013г. при проверка на о-в Персин, землище на гр.Белене е констатирано, че в разрешителни за групов лов с №0042242, 0042243, 0042244, издадени на 05.01.2013г. за групов лов на дива свиня в ПЛСР БЕЛЕНЕ ІІІ не са вписани ловище и брой дивеч за отстрел, поради което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от ЗЛОД му е наложена глоба в размер на 200 лв.

Жалбоподателят се явява в съдебно заседание и дава обяснения.

Процесуалният представител на жалбоподателя счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

В съдебно заседание са разпитани свидетелите Г.П., П.Д. и С.С..

От показанията на разпитания свидетел П. се установява, че на 05.01.2013г. е извършена проверка, при която е установено, че в разрешителното за групов лов не е вписано ловището и брой на дивеча определен за отстрел. Уточнява, че ръководители на лова са И.Н., Л.Л. и Р.Р. и че жалбоподателят не е ръководител на лова, но е председател на дружина и според свидетеля той носи отговорност за нарушението.

Свидетелят Д. е актосъставител, от показанията на който се установява, че при извършената проверка е констатирано, че ловците от проверяваната дружина са се намирали в сградата на Затвора и че не са били попълнени билетите и разрешителното за групов лов, които е следвало да бъдат попълнени преди излизане на лов.

Според показанията на свидетеля С. се установява, че рано сутринта са извършили проверка на ловци в Затвора, при която е установено, че не са попълнени реквизитите на бележката – не бяха описани ловище и къде трябва да се ловува.

С НП е наложено административно наказание на П.К. за нарушение, извършено на остров Персин. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че проверката е извършена преди започване на лова, по време на извършване на инструктажа, в сграда, намираща се на брега на р. Дунав, преди остров Персин, като в този смисъл са показанията на разпитаните свидетели, че при проверката ловците не са се намирали на самия остров.

Съдът приема за безспорно установено, че към момента на нарушението, което се твърди, че е извършил жалбоподателят, дружината не е ловувала. В този смисъл са безпротиворечивите показания на свидетелите, които заявяват, че ловът не е бил започнал, когато са извършили проверката, които показания кореспондират с обясненията на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.86 ал.4 от ППЗЛОД ръководителят на лова преди неговото започване вписва в разрешителното за лов трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на всеки участник в лова, събира сумите по чл.62 ал.2, провежда инструктаж съгласно чл.59 ал.2 и раздава талоните. От събраните по делото доказателства се установи, че процедурата по чл. 86, ал.4 от ППЗЛОД е била започнала преди лова, но не е била приключила, поради което и нито едно от разрешителните за групов лов не е било подписано от жалбоподателя в качеството му на председател на ловната дружина.

Според показанията на свидетелите задължение на ръководителя на лова е да попълни издаденото разрешение за групов лов. Но безспорно е установено, че жалбоподателят, въпреки че е председател на ловната дружина към момента на проверката, не е вписан за ръководител на лова.

Разпоредбата на чл. 86, ал.1 от ППЗЛОД предвижда, че разрешителните за групов лов в ловностопанските райони на ловните сдружения се издават от специалиста по ловно стопанство в два екземпляра въз основа на утвърдения план за ползване и одобрен месечен график за ловуване. Пак според тази разпоредба в разрешителното се вписват вида на разрешения за отстрел дивеч, ловището и датата на ловуване.

Следователно вписването на ловище и брой дивеч в разрешителните за групов лов е задължение на специалиста по ловно стопанство, като за жалбоподателя не са представени доказателства, че има такова качество.

С оглед на доказателствата съдът приема, че П.К. е наказан за нарушение, което не е извършил, поради което наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено като такова.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.63 от ЗАНН ОТМЕНЯ наказателно постановление № РДГ - 315/03.04.2013г. на директор на Регионална дирекция по горите гр.Ловеч, с което на П.К. ***, ЕГН **********, с което на основание чл.53, ал.1 и ал.2 от ЗАНН и чл.96, ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание – глоба в размер на ДВЕСТА ЛЕВА, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ПАС в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

СЪДИЯ: