гр.
ЛЕВСКИ, 10.07.2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на двадесет
и шести юни
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.д. №227 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от С.Г. ***, с
ЕГН **********, против наказателно постановление №334/15.04.2013 г. на Директор
Регионална дирекция по горите – Ловеч.
Жалбоподателят твърди, че от месец август 2011 г. е
постъпил на работа във „ВиК” – *, на длъжност *. При извършвани проверки от ХЕИ
– Плевен, многократно са му връчвани предписания за почистване зоната на
помпената станция в *, поради което редовно е извършвал почистване от бурени и
храсти, а впоследствие и от широколистни дървета, с изключение на
съществуващите орех и бор. Сочи, че с разрешение от страна на работодателя „ВиК”
– * е извозил дървесината от зоната на помпената станция, след което я е прибрал
в дома си. Изразява несъгласие с издаденото против него наказателно
постановление, тъй като не е рязал дървесина от горски масив, а от района на
помпената станция, за който отговаря и следва да изпълнява предписанията на ХЕИ
и други институции. Счита, че правилно РП – Левски, по изложените в жалбата
причини е прекратила образуваното против него наказателно производство за
извършено престъпление по чл.235 от НК
Жалбата се поддържа изцяло в съдебно заседание от
процесуалния представител на жалбоподателя, който сочи конкретни основания за
несъставомерност на вмененото нарушение от
обективна и от субективна страна. Моли съда да постанови решение, с което да
отмени изцяло наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
Ответната
страна по жалбата не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С
трудов договор №* г., жалбоподателят бил назначен във „ВиК” ЕООД – * на
длъжността *. Отговарял за помпената станция на дружеството в *. В съответствие
със задълженията му по длъжностна характеристика: да се грижи за санитарно –
техническото състояние на помпената станция като цяло и санитарно –
охранителната зона със всички съоръжения в границите й, както и в съответствие
с периодично даваните от ХЕИ – Плевен предписания, редовно извършвал почистване
от всички дървета и храсти в района на станцията, за която отговарял. През
есента на
По
повод на съхраняваните от жалбоподателя дърва в дома му, около средата на месец
януари 2013 г., била извършена съвместна проверка по подаден сигнал от
служители на ДГС – Плевен и РУП – Левски. Проверяващите установили, че съхраняваните
от Г. 5 куб.м. дърва за огрев произхождат от района на помпената станция в
селото, за която същият отговарял и си тръгнали, без да констатират нарушение.
На
25.01.2013 г., в дома на жалбоподателя отново била извършена проверка от
служител при ДГС – Плевен – свидетелят А.М. и кварталния на *, служителят в РУП
– Левски - Д.К.. Свидетелят М. констатирал, че под навес на сайван в двора си, Г.
съхранявал разхвърляни около пет кубика дърва за огрев, без контролна горска
марка и без документ за произход. Съставил му два акта, като единият от тях е
приложения по делото, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно
постановление.
Видно
от акт за установяване на административно нарушение №334/25.01.2013 г. е, че
такъв е съставен против С.Г. за това, че на същата дата, в 09:30 часа, в ***,
съхранява в дома си 5 пространствени кубични метра широколистни дърва – твърди,
без да са маркирани с контролна горска марка. Посочена е като нарушена
разпоредбата на чл.213, т.1 от ЗГ. Актът е предявен и връчен лично на
жалбоподателя, срещу подпис. Г. вписал в него саморъчни обяснения, че дървата
са от зоната на водната станция в *, за която отговаря.
Образуваната
административно – наказателна преписка по случая била изпратена от РДГ – Ловеч
на РП – Левски, в която се сочели данни за извършено престъпление от Г. по
чл.235, ал.6, във вр. с ал.1 от НК. С Постановление от 01.04.2013 г., прокурор
в същата прокуратура отказал да образува наказателно производство и прекратил преписката.
На
15.04.2013 г., на основание съставения акт против жалбоподателя и цитираното
постановление на РП – Левски, административно - наказващият орган издал
наказателното постановление, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ, наложил
на Г. административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на
чл.213, ал.1, предл.7, т.1 от ЗГ. Постановил на основание чл.275, ал.2 от ЗГ,
жалбоподателят да заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет
на нарушението: 5 пространствени кубични метра - твърди, широколистни дърва за
огрев, в размер на 125.95 лева.
Съдът
намира, че вмененото на жалбоподателя административно нарушение е
несъставомерно от обективна и от субективна страна. Причина за това са
множеството допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и то още в
началната фаза на производството, започнало със съставянето на акта, което от
своя страна е обусловило и незаконосъобразността на издаденото, въз основа на
него наказателно постановление.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства относно произхода на
дървесината, съхранявана в дома на жалбоподателя. По безспорен и несъмнен начин
се установява, че същата е добита от района на помпената станция в *, лично от Г.,
във връзка с изпълнение на служебните му задължения. От приетата по делото
справка от ОС „Земеделие” – Левски, ведно с приложена скица за имот е видно, че
районът на помпената станция в *, представлява имот с №*. Последният е собственост
на „ВиК” – *, чието управление и стопанисване се осъществява от управителите на
дружеството.
Горните
обстоятелства са станали известни на актосъставителя, но въпреки това не са
били взети предвид от него в хода на проверката. В този смисъл, макар и актът
да е съставен против жалбоподателя за административно нарушение, изразяващо се
в съхранение на дърва за огрев, които не са маркирани с контролна горска марка
съдът намира, че за обективната и субективната страна на нарушението е от
съществено значение изясняването на произхода на съхраняваната дървесина. Това
се налага, с оглед преценката дали добитата дървесина произхожда от горска
територия по смисъла на Закона за горите и приложимостта на този закон относно предмет
на нарушение, добит от имот, собственост на юридическо лице, който не
представлява гора. Неслучайно в санкционната разпоредба на чл.266, ал.1 от ЗГ
съхранението, като една от формите на изпълнително деяние, е посочена наред с
останалите възможни действия – сечене, извозване, товарене, транспортиране,
разтоварване, придобиване, преработване или разпореждане с дървесина от горския
фонд. Съхранението не е изолирано само по себе си и съставлява административно нарушение,
само ако е извършено в нарушение на разпоредбите на специалния закон. А той не
се прилага по отношение на територии, които не представляват гора. Затова и
действията на жалбоподателя, изразили се в съхранение на добита дървесина от
имот, собственост на дружеството – работодател, по повод изпълнение на
трудовите му задължения, разпорежданията на прекия му ръководител и дадените
предписания от ХЕИ – Плевен за редовното обезлесяване на зоната на помпената
станция, не могат да му се вменят във вина. Административно – наказващият орган
също не е взел предвид горните обстоятелства, въпреки че са били налице данни
за тях, и е издал незаконосъобразно наказателно постановление против Г..
Макар
и безпредметно, следва да се посочи, че некоректно е определено в хода на
извършената проверка и количеството на предмета на нарушението, а именно: 5
пространствени кубични метра широколистни дърва. На основателни съмнения в тази
насока навеждат показанията на свидетеля М., който не отрича, че го е определил
само въз основа на своя окомерна преценка, но не и след надлежно измерване.
Всъщност в този смисъл показанията му изцяло кореспондират с обясненията на
жалбоподателя. Точното определяне на количеството на предмета на нарушението е
от съществено значение за преценката дали деянието представлява маловажен
случай, за размера на наказанието и не на последно място - за размера на
присъдената с наказателното постановление парична равностойност на липсващите
вещи – предмет на нарушението. Горното обстоятелство е довело до накърняване
правото на защита на наказаното лице и съставлява самостоятелно основание за
отмяна на издаденото наказателно постановление.
Констатираните
по – горе съществени пороци в хода на образуваното административно –
наказателно производство не могат да бъдат отстранени или поправени от съда.
Обжалваното наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно
и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №334/15.04.2013 г. на
Директор на РДГ – Ловеч, с което на С.Г.
***, с ЕГН **********, на основание чл.266, ал.1, предл.7 от ЗГ е наложено
административно наказание глоба в размер на 150 лева, за нарушение на чл.213,
ал.1, предл.7, т.1 от ЗГ, и е постановено на основание чл.275, ал.2 от ЗГ да
заплати паричната равностойност на липсващите вещи – предмет на нарушението: 5
пространствени кубически метра твърди широколистни дърва за огрев, в размер на 125.95
лева, КАТО НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: