гр.
ЛЕВСКИ, 17.06. 2013 г.
Левченски районен съд в публичното съдебно заседание на пети
юни 2013 г. в състав:
Съдебни заседатели:
при
участието на секретаря В.Д. и прокурора _, като разгледа докладваното
от съдия Димитрова н.а.х.дело №195 по описа за 2013 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.59 и следващите от ЗАНН.
В Районен съд - Левски е постъпила жалба от С.С. ***, с
ЕГН **********, чрез пълномощника му – адв.Т.Т. ***, против наказателно
постановление №1407/02.09.2008 г. на Началник РУП – гр.Левски.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност,
неправилност и необоснованост на издаденото наказателно постановление. Оспорва
се изцяло отразената в акта и в наказателното постановление фактическа
обстановка, относно вменените нарушения. В тази връзка се сочи, че актът е
съставен при несъобразяване с изискванията
за минимално съдържимо, съгласно чл.42 от ЗАНН, което процесуално
нарушение е пренесено и в обжалвания санкционен акт. Съдържат се твърдения, че
използваното техническо средство не отговаря на изискванията, залегнали в подзаконовите нормативни актове, поради
което се явява недоказано обстоятелството, че уредът е засякъл именно скоростта
на движение на описания автомобил, предвид интензивността на движението.
Позовава се и на изтекла абсолютната погасителна давност. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени изцяло издаденото наказателно
постановление, като незаконосъобразно.
По делото са представени писмени бележки от упълномощения
защитник на жалбоподателя, с които се поддържа изцяло първоначално депозираната
жалба. Наред с посочените в нея основания за отмяна на обжалваното наказателно
постановление се съдържа и молба, при условията на евентуалност, ако не бъде
уважена жалбата, съдът да приложи по –
благоприятния закон, предвид измененията в ЗДвП, с които е отменена санкцията
„лишаване от право да управлява МПС за срок от едни месец”.
Ответната страна по жалбата не се представлява в съдебно
заседание и не взема допълнително становище по същата.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата
е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се явява процесуално допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Административно
– наказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение №1402 на 08.08.2008 г. Актът е
съставен за това, че на същата дата – 08.08.2008 г., около 16:54 часа, в
с.Българене, на ГП-Е83, км. 48+513, С.С. ***, като водач на МПС – лек автомобил
„Мазда *” с рег.№ *, управлява в посока от гр.Плевен към гр.Русе, със скорост
от 89 км./ч., при допустима скорост от 50 км./ч. в населено място /превишение с
39 км./ч. Отразено е, че скоростта е засечена, фиксирана и показана на водача
по дата и час с „Трафик радар TR4”
с №129/97 г. Описано е като второ нарушение, констатирано при полицейска
проверка, а именно, че водачът управлява с изтекъл срок на контролен талон №******.
Посочени са като виновно нарушени разпоредбите на чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.157,
ал.6 от ЗДвП.
Въз
основа на направените констатации в акта, наказващият орган издал обжалваното
наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя на основание
чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 150
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на
чл.21, ал.1 от същия закон, изразяващо се в това, че на описаните в акта дата и
час, на ПП №3, км. 48+153, като водач на МПС – лек автомобил с рег. № *,
управлява със скорост
Съдът
намира, че направеното възражение от жалбоподателя за погасяване на
наказателното преследване, поради изтичане на абсолютния давностен срок от три
години, считано от датата на извършване на деянието, е основателно. В
административно – наказателното производство, съгласно чл.11 от ЗАНН, по
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, които изключват
отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този
закон не се предвижда друго. Препращането е общо и важи за всички
обстоятелства, които изключват административно – наказателната отговорност,
включително и давността. В ЗАНН няма изрична правна уредба на давността за
наказателно преследване. Съществува уредба единствено на давността за
изпълнение на вече наложено административно наказание с влязло в законна сила
наказателно постановление. По силата на субсидиарно приложимата разпоредба на
чл.80, ал.1, т.5 от НК за административни нарушения по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
давността е две години /в редакцията й към ДВ. бр.67 от 29.07.2008 г., която се
явява по – благоприятна за нарушителя, с оглед по – краткия давностен срок за
наказателно преследване/. Съгласно чл.80, ал.3 от НК, тя започва да тече от
довършването им, а тези които траят непрекъснато или са продължавани – от прекратяването
им. При всички случаи обаче, независимо от това колко пъти е спирана или
прекъсвана давността, съгласно разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК, наказателното
преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока
по чл.80, ал.1, т.5 от НК, т.е. наказателното преследване се погасява с
изтичане на три години, считано от датата на довършване на деянието.
В
конкретния случай, против жалбоподателя е съставен акт за извършени
административни нарушения на 08.08.2008 г. Следователно още към 08.08.2011 г. е
изтекъл тригодишния абсолютен давностен срок. С изтичането му, независимо от
спирането или прекъсването на давността, се изключва въобще административно –
наказателното преследване, включително и възможността да бъде реализирана в
бъдеще отговорността на нарушителя. В конкретния случай няма никакви данни по
делото, които да оправдават несвоевременното връчване на издаденото на
02.09.2008 г. наказателно постановление, а именно повече от четири години,
считано от датата на издаването му. И тъй като към датата на връчването му –
24.04.2013 г., вече е била изтекла абсолютната погасителна тригодишна давност
за наказателно преследване, не може да се приеме, че давността е била
прекъсната с това действие от страна на наказващият орган. Пропускането на
абсолютния давностен срок е заличило деянието, като единствено годно основание
за налагане на административно наказание. Следователно издаденото вече
наказателно постановление не може да служи за осъществяване на давностно
погасена административно – наказателна отговорност. Поради тази причина
обжалвания санкционен акт се явява незаконосъобразен само на посоченото по –
горе основание и следва да бъде изцяло отменен, без да се проверява дали е
извършено или не процесното деяние от обективна и субективна страна.
С
оглед на пълнота, макар и безпредметно следва да се посочи, че към настоящия
момент, при висящност на производството, с последващи изменения в ЗДвП е
отменено наложеното на жалбоподателя наказание „лишаване от право да управлява
МПС”. То не съществува в закона въобще, като предвидена санкция за извършеното
нарушение. При това положение, макар и към датата на деянието – 08.08.2008 г. да
е действал закон, в който е било предвидено това наказание, то следва да се
отчете наличието на последващи безспорно по – благоприятни разпоредби по силата
на чл.3, ал.2 от ЗДвП. Разбира се това би могло да се коригира от съда, но само
при наличие на годно основание за ангажиране на административно – наказателната
отговорност на С., а именно - непогасено
по давност деяние. В конкретния случай, с пропускането на абсолютния давностен
срок, направеното искане от защитата за изменение на наказателното
постановление на посоченото основание, при условията на евентуалност, се явява
неоснователно.
С
оглед на пълнота, макар и безпредметно следва да се посочи и това, че при
издаването на наказателното постановление е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в това, че в обстоятелствената част на
наказателното постановление не е възпроизведено изцяло от акта мястото на
извършеното нарушение. Не е отразено
населеното място, в което се твърди, че жалбоподателят е управлявал МПС с
превишена скорост. Този реквизит е от особено съществено значение в случая, с
оглед съставомерността на вмененото деяние по чл.21, ал.1 от ЗДвП, поради което
не се изчерпва само с направеното посочване – ГП №3, км. 48+513, тъй като
последното би указало на конкретно населено място само след официално запитване
до компетентен орган, каквото жалбоподателят не е длъжен да прави. Като се има
предвид изминалия дълъг период от време от датата на деянието, до датата на
връчване на наказателното постановление на жалбоподателя /последното причина
дори и свидетелите да не си спомнят нищо за случая/ фактът, че в акта е посочено
като населено място – с.Българене, а в наказателното постановление тази
констатация липсва, безспорно е довело до нарушаване правото на защита на
наказаното лице до степен последното, след повече от четири години да не може
да разбере не само какво нарушение е извършило, но кога и къде го е извършило.
И именно защото е довело до нарушаване правото на защита, липсата на този
реквизит в наказателното постановление не следва да се отчита като технически
пропуск от страна на наказващия орган, а като допуснато съществено процесуално
нарушение, съставляващо самостоятелно основание за отмяна на издадения
санкционен акт.
На
посочените по – горе основания съдът намира, че издаденото наказателно
постановление против жалбоподателя следва да бъде изцяло отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
Водим
от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на
основание чл.63 от ЗАНН наказателно постановление №1407/02.09.2008 г. на
Началник РУП – Левски, с което на С.С.
***, с ЕГН **********, е наложено на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 150 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец, за нарушение на чл.21, ал.1 от същия закон
и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.157, ал.6 от същия
закон, КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Плевен в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: